Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОРУПЦИЯТА ЩЕ ПРЕБЪДЕ, АКО Я ЗАМАЗВАМЕ

Ангел Александров е роден на 27 декември 1949 г. в Дупница. През декември 1974 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. На 13 февруари 1975 г. започва работа в Софийско градско управление на МВР. През 1983 г. Александров влиза във Втори отдел на Главно следствено управление, за да не го напусне до ден днешен. През 2004 г. Висшият съдебен съвет го избра за директор на Националната следствена служба.
На 25 април 2007 г. Александров внесе предложение във ВСС за уволнение на следователката Татяна Шарланджиева, тъй като според Александров тя е донасяла информация по делото Топлофикация на шефа на Фронтиер Красимир Георгиев. Целта на Шарланджиева била Георгиев да не се превърне от свидетел в обвиняем по аферата с парното.
Ден по-късно Шарланджиева заедно със Зоя Иванова (до 25 април тя бе шеф на стопанския отдел в НСлС) хвърлиха тежки обвинения към Александров. Казаха, че той се е опитвал да се възползва от приятелството им с тогавашния заместник-министър на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, за да ходатайства за частни бизнес интереси в Държавния резерв, Комисията по хазарта и да уличи директора на Булгартабак Христо Лачев в престъпление.
Ангел Александров обяви пред медиите, че зад атаката срещу него стои министърът на икономиката и енергетиката по онова време Румен Овчаров, който се смятал за собственик на държавата. Лачев от своя страна обвини Александров, че му е искал по 150 000 лв. месечно.
В момента Ангел Александров е претендент за един от шестте вакантни поста за прокурор от Върховната касационна прокуратура.
Той е женен и има една дъщеря.

Г-н Александров, 33 години следовател и изведнъж прокурор? ...
- Подобно решение се взима трудно. И мотивът ми не е само един. След влизането в сила на новия НПК, прокуратурата се превърна в разследващ орган - така, че не сменям попрището си, нито загърбвам опита си.
Значи смятате за изчерпани възможностите на следствието?
- В никакъв случай. Полето за изява на следователите е огромно - организираната и стопанската престъпност, тежките грабежи, изнасилванията, корупцията по високите етажи на властта.
Но през 2007 г. в цялата страна са образувани общо 600 дела - по-малко от едно на следовател. Следствието съществува само по конституция...?
- Факт е, че се получи вакуум. Сега обаче големи възможности пред службата се отварят по линия на Държавната агенция Национална сигурност. Случаи като Кремиковци и китайската контрабанда на аерогара София, бяха възложени за реализация именно на следствието. За мен това е бъдещето, и резултатите ще са положителни.
Ако бъдещето на следствието не е решаващо за напускането ви, тогава като мотив остава скандалът Топлофикация?
- И той оказа влияние. Ако през април 2007 г. не бях алармирал, че в следствието има корупция, и че тя вероятно стига по-далеч, щях още да съм директор на службата и да си мишкувам безметежно зад бюрото. Многократно съм си задавал въпроса - дали да сезирам ВСС или да реша случая вътре в службата, за да не пострада имиджа й. Но не видях алтернатива. Ако трябва отново да решавам, пак ще постъпя по същия начин. Корупцията не се изкоренява с мълчание и замазване. Така тя се подхранва и може да пребъде.
В крайна сметка корупцията май беше замазана...
- Всички знаят резултата...
Безсилен ли се почувствахте?
- Не. Нито желанието ми да стана прокурор е признак на безсилие - заради това, че не постигнах каквото исках. Не бих желал да коментирам решението на предишния ВСС по случая... Горчи ми, че от добрите намерения се роди водевил, който удари по престижа на следствието и отклони вниманието от основния проблем: има ли наистина корупция в службата и докъде се простира тя. Стигна се до дребнави лични нападки и хвърляне на кал на твърде ниско равнище... Реакцията срещу мен беше колкото неочаквана, толкова и неадекватна. Панически се включиха се заместник-министър, изпълнителни директори на фирми, колеги...
Смятате, че корупцията у нас се толерира на различни нива?
- Смятам, че няма воля за пресичането й... и така е от доста години. Някои сигурно още помнят как през 1992 г. предупредих на всеослушание, че се задават масови фалити на банки. Обясних, че с левовия ресурс на трезорите се борави по безобразен начин, че банки се създават със заемен капитал и че естественият резултат ще е срив в системата. Веднага ми се случи случка...
Какво стана тогава?
- ...Военна прокуратура образува предварителна проверка срещу мен за издаване на служебна тайна. Бях принуден да замълча най-малкото заради следствената тайна, после интересът по този въпрос заглъхна, докато 17 от банките не фалираха. Има хора, които оттогава още не са ми простили това.
После от следствието алармирахме и за пирамидите. Казахме, че ако се стигне до измами на хиляди граждани, вината за това трябва да поеме БНБ.
Защото тази институция имаше информация за акумулирането на огромни парични ресурси и за изтичането им в чужбина по банков път. Какво последва - атаки срещу следствието. След време хвърлиха върху нас вината, че не сме били разследвали добре фараоните. Никой не отчете, че следователи, прокурори и полицаи с месеци не мигваха и не виждаха близките си, за да работят по случаите. Само по едно дело се разпитваха по около 5 000 свидетели.
Стига минало. Да поговорим за настоящето...
- В края на 2005 г. предупредихме, че строителният бум с високи норми на печалба вероятно е свързан с пране на пари и корупция, че в новите сгради не се влагат нужните материали, че обектите не са обезопасени. Повтаряхме това, където е възможно, но какво от това. Не видяхме предупрежденията ни да предизвикват особен интерес у онези, които се наричат сами борци с корупцията. Оказа се, че в България има много борци с корупцията. По същия начин, както са много и мъжете - само защото носят панталони. Като шеф на отдел и като директор на службата участвах в разработването на различни идеи - като например създаването на Бюро за разследване, което обмисляхме с главния прокурор Борис Велчев, и на Национална агенция за разследване. В службата написахме над 1 000 страници методически указания, събрахме целия досегашен следствен опит, и ги дадохме на колегите от МВР за нуждите на дознанието. Изградихме своята част от т. нар. единна информационна система.
Която все още не е проработила...
- А, ето това е тема за дълъг разговор. Информационната система е основен елемент в борбата с корупцията. Без нея, както се казва, водата ще си остане мътна и няма да е ясно кой каква риба вади от нея. Нормално е да се пита човек - случайно ли е, че 11 години системата не тръгва, въпреки че за изграждането й бяха налети милиони? Или има нечия съпротива? С подобна съпротива преди три години се сблъска съвместната ни идея с прокуратурата да бъде за създаден Закон за борба с организираната престъпност. Тогава срещнахме стена, въпреки солидните ни мотиви и това, че не измисляхме топлата вода - в Германия подобен закон действаше. В правната комисия на Народното събрание се чуха дори неприлични подмятания от типа Решил Ангелчо - написал си законче. Последното нещо, което Ангелчо е искал, е да става законотворче. Искаше условия да си върши работата, но се оказа грешник.
Какво ще стане, ако ВСС не ви назначи за прокурор?
- Няма никаква драма. Ще продължа като следовател, това поне го мога. Някои приеха драматично желанието ми да се преместя в Съдебната палата. Имам усещането, че има хора, които се страхуват от онова, което знам и които се досещат, че няма да остана безгласна буква в бъдеще. Убеден съм, че не бива тези след нас да плащат за евентуалното ни днешно бездушие. Както гласи притчата: бащите ядоха кисело грозде, на децата им оскоминяха зъбите...
Атакуваха ви, че кариерата в съдебната власт и самочувствието ви са подплатени от приятелството ви с определени политици?
- Приятелите ми винаги могат да разчитат на мен и знаят, че не бих ги предал за нищо на света. Дори да бъда атакуван заради тях. Що се отнася до политиците - те са самотни хора. Емоцията у тях е ерозирала. Както казва Балзак - те нямат приятели, имат интереси. Всяко друго тълкувание е провокативно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във