Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОШЛУКОВ ОБЪРНА ПАЛАЧИНКАТА

Де го чукаш, де се пука! С това многозначително възклицание преди няколко столетия неизвестен български мъдрец сякаш предсказва появата на жълтото течение, наричащо себе си Новото време, и лично на неговия идеолог. В духа на тази питанка в началото на седмицата, вместо да се занимава със собствените си парламентарно-групови проблеми, третото и вечно будно око на НДСВ - гражданинът Емил Кошлуков, изведнъж се вкопчи в темата за специалните разузнавателни средства (СРС). Досущ като Симеон Сакскобургготски и най-близкото му обкръжение във властта, Кошлуков също забрави какво е говорил само преди две години и половина. За да докаже обаче, че с нещо е по-различен от жълтата парламентарна маса, останала в групата на НДСВ, той отиде още по-далеч - забрави срещу какво се е борил преди десет-петнайсет години. Без никакви видими причини в началото на седмицата председателят на парламентарната Комисия по въпросите на гражданското общество изведнъж се зае да убеждава обикновения българин колко по-демократично ще бъде, ако полицията и спецслужбите подслушват и следят... с разрешение на прокуратурата, а не на съда!? Тоест - така, както се е подслушвало и следяло до 1997 г., когато (по думите на шегаджията Иван Татарчев - бивш главен прокурор) над държавното обвинение бил само Господ. Знаменателното изявление Кошлуков направи в понеделник (8 март), броени минути след срещата си с главния секретар на МВР. Според оскъдната информация, откъснала се от сърцето на бившия жълт депутат, по време на срещата ген. Борисов го запознал с целия пакет от законодателни промени, чрез които МВР смята да пребори организираната и тротоарната престъпност. С какви точно мерки и теглилки главсекът на вътрешното ведомство е взел акъла на Кошлуков не е толкова важно, защото те са известни отдавна. Сред тях особено място заема проектът на МВР за изменение на Наказателния кодекс (НК), който правителството внесе в парламента още през есента на 2003 година. Ако този проект стане нормативен факт, максималното наказание за десетина-петнайсет вида престъпления (сред които кражбата на електроенергия, незаконната сеч и т. н.) ще набъбне до над шест години. Освен това ще бъде криминализирано посредничеството при връщането на крадени коли срещу откуп, подготовката за производство на фалшиви пари и др. На срещата си с Борисов Емил Кошлуков е узнал и за другите две големи МВР-болки: необходимостта от НК да бъдат заличени текстовете за противозаконното отнемане на автомобили (т.е. всяко незаконно отваряне на лека кола да се брои за кражба) и въпиющата нужда бомбаджиите да бъдат съдени за тероризъм.Онова обаче, което превръща сгледата между депутата и генерала в наистина знаменателно събитие, е следното: какво кара Емил Кошлуков, смятащ себе си за правозащитник № 1 в България и на Балканите, на висок глас да защитава нещо, което отвсякъде мирише на... чиста полицейщина? Става дума за изготвения от МВР проектозакон за специалните разузнавателни средства (СРС), който съвсем скоро ще стане основна цел в живота на вътрешния министър Георги Петканов и на неговия главен секретар. Идеята за възстановяване на прокурорския контрол върху използването на СРС-тата периодично се пуска в публичното пространство от няколко години и по най-различни поводи. Последното изригване в тази посока бе регистрирано миналото лято и продължи, с няколко прекъсвания, около три месеца. На 2 юни 2003 г. влязоха в сила поредните изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс. С тях на прокуратурата й бе отнето правото да прави предварителни проверки, а на МВР - да използва специални разузнавателни средства без - по даден случай, да има образувано следствие или полицейско дознание. По този повод заместник главният прокурор Христо Манчев и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов се оплакаха пред медиите, че депутатите вързали ръцете на държавното обвинение и вътрешното ведомство в борбата срещу престъпността.Месец и половина след екшъна с подмяната на контрабандираните китайски стоки в петте ТИР-а на Ники Пилето (на 24 юли 2003 г.) и две седмици след екзекуцията на Филип Найденов-Фатик (разстрелян насред София на 19 август) думата взе главният прокурор. След срещата си с президента Георги Първанов на 1 септември Никола Филчев обяви, че за да успее в борбата с престъпността, държавата трябва да ограничи гражданските права и свободи. Криминогенната обстановка в България, наличието на криминална диктатура налага бързи законови промени, които за два-три месеца да доведат до резултат - каза тогава главният прокурор. - Криминалната диктатура е не по-малко опасна от политическата диктатура, но докато политическата не ни плаши толкова, то криминалната може да те убие и да те ограби, допълни той. На 4 септември Министерският съвет одобри проекта на МВР за промени в Наказателния кодекс, за който стана дума по-горе (на 10 септември проектът бе внесен в парламента, но все още не е минал на първо четене). Именно тогава Георги Петканов обяви, че МВР ще настоява да бъде изработен нов закон за специалните разузнавателни средства (СРС), в който режимът за прилагането им да бъде либерализиран. Според вътрешния министър, съдът трябва да разрешава използването на СРС-та само за разкриването и предотвратяването на общоопасните престъпления. Става ли дума обаче за защита на националната сигурност, МВР трябва да подслушва без ограничения и без да чака разрешение от съда, обобщи проф. Петканов. След кратко затишие по въпроса с бръмбарите, компенсирано с шумотевицата около идеята за създаването на Службата за фискални разследвания (по-известна като данъчната полиция) и проектозакона за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, преди около месец СРС-тата изведнъж излязоха отново на мода. На 17 февруари, по време на отчета на НСБОП за 2003 г., без никаква официална причина министър Георги Петканов подхвана темата кой и как подслушва и следи бандитите по света и у нас. В краткото си изявление пред медиите той демонстрира еволюция във възгледите си, която може да бъде описана единствено с израза: Нагоре по стълбата, която води надолу. Според проф. Петканов, разрешенията за прилагането на специалните разузнавателни средства трябва да става по френски образец: разрешителните за подслушване и следене да се дават от съда, но само когато се събират доказателства, годни за съдебен процес. Когато обаче става дума за националната сигурност, разрешенията се издават от специален орган, в който влизат бивш върховен съдия и няколко депутати. Освен това, заяви вътрешният министър, разрешенията за подслушване на телефони не трябвало да се дават за конкретни номера, а за отделни личности. Има случаи - онагледи идеята си Петканов - когато лица, разработвани от нас, притежават по седем-осем телефона и 20-30 карти с предплатени импулси. И когато ние получим разрешение да подслушване само два или три от телефоните им, те просто използват другите апарати и карти. Ето защо за нас е важно не да получим разрешение за подслушването на един телефонен номер, а на едно лице, независимо от това колко телефона се водят на негово име или колко карти има, допълни вътрешният министър...Само двайсет и пет дни бяха необходими на МВР-шефовете, за да претворят думите в дела. Ако може да се вярва на най-новия им рекламен агент Емил Кошлуков, проектозаконът за специалните разузнавателни средства вече бил готов. Вярно - въпросното четиво все още никой не го е виждал с очите си, но щом ген. Бойко Борисов така е казал, значи... е така.В проектозакона за СРС е взаимстван моделът на Франция, заяви в понеделник пред медиите Емил Кошлуков и обясни как още миналата година министър Петканов бил поискал да има два режима за разрешаване на спецсредствата (за тях стана дума по-горе и затова няма да ги описваме отново). По някакви си свои причини обаче Кошлуков пропусна да обясни, че за да запазят националната идентичност на законопроекта, неговите автори са размили френската връзка до неузнаваемост - в българския вариант разрешенията за използване на специални разузнавателни средства трябва да се дават само от... държавното обвинение. Или поне така излиза от думите на депутата правозащитник. Бих се радвал прокуратурата да получи тези правомощия, защото явно съдебната процедура е тромава - заяви пред сащисаните репортери Емил Кошлуков. - От ген. Борисов разбрахме, че бандитите използват по няколко карти за мобилни телефони с предплатени минути и ако съдия не е разрешил подслушването на някоя от тях, то записаното не може да се използва в съда, обобщи още Кошлуков и окончателно убеди слушателите си, че изобщо не е в час по темата. Едната причина за това подозрение е изключително прозаична - депутатът Емил Кошлуков не е чел действащия Закон за специалните разузнавателни средства, в който черно на бяло пише следното:Чл.18. (1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 (председател на окръжен съд или изрично посочен от него заместник-председател - бел. ред.) въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него заместник-министър на вътрешните работи...Колкото до втората причина, тя по-скоро е от финансово и кадрово естество. Според отчета на НСБОП (за който вече стана дума) през 2003 г. в България са идентифицирани 260 организирани престъпни групи с 1360 участници. Оттук нататък започваме да смятаме. Като за база използваме не общото количество на бандитите, а броят на престъпните групи, т.е. на техните тартори, спрямо които трябва да бъдат приложени специални разузнавателни средства. Приемаме и още нещо - съдът дава абсолютно всички разрешения, необходими на МВР за следене, подслушване, фотографиране и заснемане с видеокамери на въпросните тартори и хората, с които те контактуват. При това - без никакви ограничения.Точно един месец след началото на активното бройкане резултатите ще са повече от печални, а МВР ще е осъзнало, че е съвършено безпомощно да изпрати въпросните 260 тартори на съд чрез масово използване на специални разузнавателни средства. По простата причина, че всеки от тях разполага най-малко с по три мобилни телефона, единият от които е гръцки, турски, испански или някакъв друг. Освен това всеки един от тези 260 боса води всекидневно по 50-60 разговора с различни хора, които също трябва да бъдат подслушвани и следени... Кратко и ясно: разликата между това, което прави в момента МВР, и онова, което би трябвало да прави, е същата, каквато беше разликата между социалистическата и империалистическата индустрия. Докато нашите строяха комбинат след комбинат, онези усъвършенстваха производството си на място. Днес ние си имаме много и все неработещи комбинати, докато хората оттатък продължават да усъвършенстват производството си.И каква ще ни е ползата тогава, ако в края на жълтия мандат през 2005 г. министър Петканов остави след себе си 100 000 служители на щат в МВР и 250 робота за обезвреждане на бомби в задния двор? Отговорът е кратък - никаква.Същата е работата и със специалните разузнавателни средства (СРС). Какво ще се случи, ако разрешенията за тях се дават от прокуратурата, а не от съда? Нима всички престъпници ще се строят в колона по двама и доброволно ще предадат мобилните си телефони, за да могат да бъдат подслушвани по-лесно?Нищо подобно няма да се случи. Така, както нищо не се случи в периода 1990-1997 г., когато СРС-тата ги раздаваше държавното обвинение, а МВР си подслушваше на воля. Така, както нищо не се случи и от неделя (7 март) насам, когато от ефира на БНТ шефът на отдел Следствен надзор във Върховна касационна прокуратура Цеко Йорданов призова всички незаконно забогатели в седемдневен срок да се явят на килимчето и да си признаят кой, колко и кога е откраднал.А може би тъкмо това е и целта на СРС-занятието, така горещо рекламирано в понеделник (8 март) от бившия жълт депутат и правозащитник Кошлуков?

Facebook logo
Бъдете с нас и във