Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОСЬО САМОКОВЕЦА НЕ ДОЧАКА ОПЕРАЦИЯ РЕШЕТКИ

Ако шефовете на МВР вярват дори на една трета от онова, което медиите тиражират за Косьо Самоковеца - най-добре е вътрешното ведомство веднага да бъде разформировано. Първо, защото нищо не е направило, за да предотврати превръщането на най-пресния покойник от обикновена мутра в контрабандист от международна величина. И второ, защото вътрешното ведомство не дава индикация, че е готово да разбие престъпната структура, оглавявана до миналата събота от т. нар. Цар на картофите.Няколко са полуистините и откровените лъжи за възхода и леталния край на Косьо Самоковеца, с които вездесъщите добре информирани източници от МВР задръстиха публичното пространство напоследък.Не е вярно например, че около името на Самоковеца за първи път се е зашумяло през 1999-2000 година. Той влиза сериозно в полезрението на МВР и съдебната власт още през 1994 г., когато срещу него е образувано дело за отвличането на кюстендилеца Любомир Илиев (Ломския). Около тази история вече се шумя достатъчно много, ето защо ще бъдат направени само две уточнения.За въпросната съдебна епопея не е писал пръв в. Дневник в средата на юли, а Параграф 22. И то месец по-рано - в бр. 25 от 21 юни 2003 година. Работата по това дело приключва на 17 май 1995 г., когато окръжният прокурор на Кюстендил Серафим Гонев внася обвинителния акт в Кюстендилския окръжен съд (КОС). На 6 юни съдебният състав дава ход на делото, а четири дни по-късно Косьо Самоковеца и хората му отново стават медийни герои. На 10 юни 1995 г. те сгащват някакви свои врагове в кръчмата на самоковското с. Бели Искър и им устройват класически бейрутски екшън: с пушки, автомати и пистолети. При престрелката са ранени един жител на селото, сервитьорката Виолета Китина (останала прикована на легло за цял живот) и подполк. Николай Паунов от РПУ-Самоков. Веднага след стрелбата са задържани 11 от хората на Косьо, но 24 часа по-късно седем от тях са освободени. Самият той не е пипнат и с пръст дори.На 21 юни същата година, при спецакция на РДВР-София и РПУ-Самоков, са арестувани други четирима от аверите на Косьо Самоковеца: 40-годишният Димитър М., 29-годишният Дойчин С., 25-годишният Тодор З. и наборът му И. Н. При обиските в домовете на задържаните са открити автомат Калашников със самоделно направена дървена ръкохватка, американска пушка-помпа Маверик, два ръчни гранатомета с 12 гранати, пълнител за картечен пистолет Скорпион, бейзболна бухалка (употребявана), чифт полицейски белезници и черни плетени маски.Около този случай се пошумя известно време, но в крайна сметка всичко приключи, както си му е редът: делото бе спряно, а по-късно - забравено во веки веков. Защото по онова време Косьо Самоковеца вече е напреднал с материала и е един от бригадирите на ВИС. Става дума за хора, под чието ръководство работят по 20-30 момчета, готови да влязат и в огъня за началството. Другото, което не отговаря на истината, е, че Косьо Самоковеца не се бил прибирал в България, за да не го закопчеят за незаконно изнесените 153 000 евро. Той изчезна няколко дни след като бе разпитан за побоя в дискотека Ескейп на 7 ноември.Според МВР, данните за поредната далавера на Самоковеца са изпратени в прокуратурата две седмици и половина преди той да бъде застрелян в Амстердам. Хората на Филчев обаче категорично отказали да образуват следствено дело, тъй като случаят бил за митническо дознание. Вече няма никакво значение кой е крив и кой прав в тази история. По-важното е, че Косьо Самоковеца е изнесъл парите още на 11 юни 2003 година. Напуснал е България през ВИП-а на аерогара София и два часа и половина по-късно е декларирал парите пред митническите власти на летището в Мюнхен.По какви причини оригиналните документи по случая са се озовали в ръцете на ген. Борисов чак при посещението му в баварската столица на 12 ноември - никой не знае. По-странно е друго: ако сътрудничеството между баварските органи на реда и българските им колеги наистина е толкова добро, колкото ни го представят, защо въпросните документи не бяха пратени в България още на следващия ден? В случай че това се бе случило, Косьо Самоковеца по никакъв начин нямаше да организира през есента в Солун свалянето на ген. Борисов от поста, нито пък щеше да се бие с Димата Руснака в дискотека Ескейп на 7 ноември.Доста пресилено е и твърдението, че Косьо Самоковеца е контролирал 90% от контрабандата в България и почти две трети от трафика на дрога. Такива хора като него са най-обикновени наемни работници, призвани да изгърмят, когато им дойде времето. Иначе казано - Самоковеца е посредник между истинските босове на организираната престъпност и техните храненици във властта. Наистина - далеч по-скъпоплатени, но не и истински собственици на несметните 60 млн. долара, за които се твърди, че отлежавали по сметките му.Малко съмнително изглежда, че единствените другари на Самоковеца в НСБОП са петте ченгета от сектор Стокова контрабанда, изгонени на 21 септември 2001 година. Основанието за подобно твърдение е очевидно: въпреки чистката бизнесът на Косьо Самоковеца не пострада изобщо. Напротив - той укрепи позициите си и стана един от символите на сенчестия бизнес. Това означава, че закрилниците му са от съвсем друго място и съвършено други хора. Само два дни след разстрела на Самоковеца (на 6 декември, Никулден) МВР обяви, че екип на НСБОП щял да замине за Амстердам, за да помогне на холандските ченгета в разследването. И тук се налага друго уточнение: най-напред НСБОП няма абсолютно никакви правомощия по закон да извършва оперативно-издирвателни действия зад граница. Второ - ако някой иска да участва в разследване в Холандия, процедурата минава през Върховна касационна прокуратура (ВКП), а въпросният някой може да е само следовател от Националната следствена служба или прокурор от ВКП.И трето - за да стъпи български следователски крак по служба на холандска земя (според разпоредбите на Европейската конвенция за правна помощ по наказателни дела), е нужно да има писмена покана оттам.Защо тогава е това бързане? Ами много просто - в Холандия са вещите на покойника, а сред тях сигурно има я обикновено, я електронно тефтерче. С имената и телефоните на истинските агенти на Самоковеца във властта, както и на цял куп още интересни люде. Съкровище, което по никакъв начин не бива да попада в ръцете на прокуратурата и следствието, за да не се случи като с яхтените снимки от Монако. Техни цветни близнаци се появиха в някои медии, близки до ВКП, макар единствените оригинали да са в Столичната следствена служба, а в МВР да имат само черно-бели копия.Според законоустановените процедури, всички престъпления срещу българи в чужбина се разследват единствено от Националната следствена служба. И много често - под прекия контрол на Върховна касационна прокуратура. Това означава, че МВР остава вън от играта и до вещите на Самоковеца ще имат достъп само следователи и прокурори. И накрая - последната голяма партенка е свързана с наследника на Косьо Самоковеца. Според ген. Бойко Борисов той се казва Антон Милтенов-Клюна. Твърдение, което е повече тревожно, отколкото смешно. По простата причина, че не съществува мафиотски бос - български или задграничен, който ще си повери бизнеса в ръцете на човек с две висящи дела - за убийство и опит за убийство. Първото дело е образувано на 17 септември 2001 г., когато хората на Клюна застреляха един от екзекуторите на Льонята Джуджето. Второто дело е за неуспешното покушение срещу Илиян Версанов на 16 август 2002 г., а още през пролетта на тази година от столичното следствие заявиха за Параграф 22, че следствието е приключило с мнение за съд на Милтенов.Какво цели с изявлението си ген. Борисов само той си знае. По законите на подземния свят обаче той почти написа смъртната присъда на Милтенов, като го посочи с пръст. Така, както преди две години посочи Косьо Самоковеца и Мето Илиянски за тартори на контрабандата и наркотрафика: единият изчезна, а другият бе споминат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във