Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Коткат инвеститори с българско гражданство

Специална разпоредба за привличане на инвеститори предложи кабинетът с промени в Закона за българското гражданство (ЗБГ). В изготвен от правосъдното министерство проект се предлага чужденец да може да стане български гражданин по натурализация, ако е осъществил определена инвестиция у нас. Каква трябва да бъде инвестицията ще решават министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на финансите в съвместна наредба.


Освен влагането на пари в родната икономика чужденецът трябва да отговаря на още три други условия - да е пълнолетен, да е неосъждан и не по-малко от една годинапреди датата на подаване на молбата за натурализация да е получил разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България.


В мотивите към проекта се припомня, че ЗБГ беше променен преди две години, което е довело до увеличаване на броя на разгледаните молби и решените случаи в резултат на подобрената организация на работа и координация между институциите, участващи в процедурата по промяна на гражданството. Отчита се и ограничаване на евентуални опити за злоупотреби след отпадане на възможността тя да бъде движена от пълномощници на кандидатите.


След скандалните разкрития, свързани с правомощията на президентската институция да помилва престъпници, да опрощава несъбираеми вземания и да дава, отнема и възстановява българско гражданство, подобно облекчение ще буди подозрения. То обаче е разумно, стига да бъде прилагано в интерес на държавата, а не за обслужване на частни интереси. Законът и сега урежда общо правило, с което се заобикалят общите изисквания за придобиване на българско гражданство по натурализация. Съгласно чл.16 от ЗБГ лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, без да са налице тези условия, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към държавата ни в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта. В закона има и общо ограничение - чл.19 предвижда, че молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация , се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.


В началото на мандата си като вицепрезидент Маргарита Попова каза, че има случаи на злоупотреба с правото за предоставяне на българско гражданство, тъй като самият закон дава възможност за това. Попова предложи дискусия за създаване на концепция за българското гражданство и въведе периодични отчети на съответната комисия към президентството. В края на миналия месец стана ясно, че с 34 указа на вицепрезидента са одобрени промени в българското гражданство на 4365 души, 4247 от които са придобили такова. Отказана е промяна на 316 души, като в 302 от тях това е станало по предложение на министъра на правосъдието Диана Ковачева, а в осем случая отказът е по решение на Попова въз основа на предложение от комисията. Вицепрезидентката заяви тогава, че трима от тези осем човека са направили дарения за по 100 000 лева или 100 000 евро и въз основа на тях са поискали българско гражданство.


Попова коментира отказа си в тези случаи с това, че българското гражданство не струва 100 000 лв., не струва пари и не може за едно направено дарение, за едно спонсорство да се получава българско гражданство. Тя настоя, че това трябва да става със сериозни мотиви, които да обосновават изискването на закона за трайна мотивирана връзка на българския гражданин с българската държава. Описан беше и друг отказ - за чужд гражданин, който претендирал, че има големи заслуги към България в икономическата сфера, но било преценено, че те не са толкова големи.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Проектът предвижда и други улеснения за желаещите да придобият българско гражданство по натурализация. Предлага се за някои категории чужденци да отпадне изискването за отказ от досегашното им гражданство. Става въпрос за страни, чиито граждани поначало не напират да станат българи - главно жители на страни членки на Европейския съюз, на Споразумението за Европейското икономическо пространство или граждани на Швейцария. Същото е предвидено и за граждани на държави, с които България има сключени договори за взаимност. Облекчението се отнася и до съпрузите на български граждани. Отчита се обстоятелството, че при последващ евентуален развод лицето, което се е освободило от гражданството си, може да бъде изправено пред трудности и пречки за възстановяване на предишното си гражданство и евентуално връщане в родината си.


Въвежда се опростена процедура за придобиване и възстановяване на българско гражданство от лицата, избрали чуждо гражданство или родителите на които са избрали за тях чуждо гражданство по силата на двустранните международни договори между България и бившите социалистически страни. Практиката показва, че в резултат на допуснати от общините грешки голяма част от лицата, попадащи под действието на отменените конвенции и живеещи в България, са вписани в регистрите на населението като български граждани, издавани са им български лични документи, отбили са военна служба в Българската армия, но не са български граждани.


Спрямо лицата от български произход пък отпада изискването да преминават задължително през интервю, но остава изпитът за установяване на владеенето на български език.

Facebook logo
Бъдете с нас и във