Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КОЗЪТ НА ВЕЛЧЕВ ТРЯБВА ДА Е НАКАЗАТЕЛНИЯТ КОДЕКС

Разкъсани между необходимостта да работят през лятото и невъзможността да схванат какво точно иска Брюксел от нас, тия дни депутатите от управляващото мнозинство започнаха да умуват върху поредния нормотворчески шедьовър.
В четвъртък (29 юни) стана известно, че те смятат да създадат специален орган, който да следи отблизо работата на съда, следствието и прокуратурата и стриктно да контролира движението на делата. Този орган няма да е в съдебната или в изпълнителната власт, но няма да бъде и абсолютно независим, защото неговото ръководство ще се избира от Народното събрание, от Министерския съвет, от президента или от трите институции едновременно - на квотен принцип.
Едновременно с това управляващото мнозинство не смята да закрива Инспектората към правосъдното министерство, който винаги се е занимавал с т. нар. движение на делата: от тяхното образуване до приключването им с влезли в сила присъди. Никой няма да забранява и на Висшия съдебен съвет да разглежда жалби за забавени дела и да налага дисциплинарни наказания на разсеяни и флегматични магистрати.
Безспорно обаче най-екстравагантното в идеята за новата структура е друго. Тя трябвало да бъде закрепена в основния закон, защото... Брюксел искал от нас конституционни гаранции за строг контрол върху движението на делата и още по-строга отчетност в работата на съдебната система. Поради тази причина т. нар. независим орган трябвало да бъде включен в проекта за четвъртия ремонт на конституцията, редом с правомощията на Висшия съдебен съвет.
Този проект щял да бъде готов до края на следващата седмица, защото в България пристигал на визитация ръководителят на екипа за България в дирекция Разширяване на ЕК - Бриджет Чарнота. До началото на август Европейският съюз щял да оцени качествата и достойнствата му и в началото на септември проектът за четвъртия ремонт на конституцията щял да влезе в парламента.
По какъв начин народните представители от БСП, НДСВ и ДПС смятат да сътворят механизмите за ефикасен контрол върху работата на съдебната система за 45-50 календарни дни засега е пълна мистерия.
Още по-невероятно е как те ще направят така, че новият контролен орган наистина да бъде независим, т.е. да не се бърка в работата на магистратите по същество, изпълнявайки политическите поръчки на хората и ведомствата, които избират неговите шефове.
Но най-изумителното в случая е, че в доклада на Европейската комисия от 16 май 2006 г. изобщо не се споменава и дума за жизнената необходимост от конструирането и конституирането на подобен независим орган. Нещо повече.
В четивото съвсем ясно са посочени шестте области от реформите в България, които предизвикват силно безпокойство у Брюксел: Създаване на интегрирана система за администрация и контрол в земеделието (Глава 7); Създаване на условия за събиране и обработка на животински субпродукти (Глава 7); По-видими доказателства за резултати в разследването и съдебното преследване срещу мрежите на организираната престъпност (Глава 24); По-ефективно и по-ефикасно прилагане на законите за борба срещу измамите и корупцията (Глава 24); По-интензивно прилагане на мерките срещу прането на пари (Глава 24); Засилване на финансовия контрол върху структурните и кохезионни фондове (Глава 28).
Така че народните представители от управляващото мнозинство съвсем спокойно могат да обуздаят откривателските си пориви и да употребят интелектуалната и физическата си енергия за друго, далеч по-смислено начинание. А именно - да променят Закона за съдебната власт и Наказателния кодекс така, че да развържат ръцете на главния прокурор Борис Велчев в битката му срещу висшата съдебна номенклатура и подкупните магистрати.

на стр. 4

от стр. 1

За никого не е тайна, че в момента шефът на държавното обвинение се е видял в чудо. От една страна, Борис Велчев категорично смята да изпълни предизборното си обещание и да разчисти прокуратурата от корумпираните и некадърниците. От друга страна обаче, той не може да направи нищо съществено в тази посока, защото действащата нормативна уредба му пречи.
В сряда (29 юни) например главният прокурор Борис Велчев заяви, че най-късно на 3 юли (понеделник) ще внесе в деловодството на Висшия съдебен съвет (ВСС) предложенията за уволнението на двама от главните герои в доклада от ревизията на Върховната касационна прокуратура (ВКП) - Цеко Йорданов и Ангел Илиев.
Писмените мотиви за тяхното отстраняване практически са готови. Колегите от отдел Административен трябва да вземат техните обяснения за втори път и тогава вече ще мога да внеса предложенията във ВСС, заяви главният прокурор след заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Хубавото си е хубаво, ама много хубаво не е на хубаво, философски обобщават магистрати, които неведнъж са сърбали кадровите попари, надробени от Висшия съдебен съвет. Те припомниха, че от април 2004 г. насам, когато ВСС за първи път получи правото да уволнява дисциплинарно несменяеми магистрати, Върховният административен съд (ВАС) е потвърдил не повече от три-четири такива наказания.
В случая с Цеко Йорданов и Ангел Илиев обаче ВАС е най-малкият проблем на Борис Велчев, защото напоследък членовете на ВСС толкова добросъвестно одобряват всичко, което главният прокурор им предложи, че чак не е за вярване. По-важното е, че дори Върховният административен съд да потвърди решенията за освобождаването на Цеко Йорданов и Ангел Илиев, прокуратурата ще си остане разядена от корупция.
А причината за това е само една: благодарение на неадекватните законодателни решения в областта на дисциплинарната и наказателната отговорност на магистратите висшата съдебна номенклатура бе оставена да се възпроизвежда в продължение на 15 години.
Малцина сигурно са онези, които все още помнят, че до април 2004 г. Висшият съдебен съвет нямаше право да уволнява дисциплинарно несменяемите съдии, следователи и прокурори. Освен това те можеха да бъдат разследвани и съдени само за престъпления от общ характер, които се наказват със затвор над пет години.
Две от най-характерните прокурорски прегрешения обаче - забавяне на дела срещу заплащане и образуване на предварителни производства по желание на клиента - така и не попаднаха в категорията на тежките престъпления. Защото по този начин щели да бъдат ограничени две от свещените правомощия на прокурорите: да вземат решения по вътрешно убеждение и да повдигат обвинения.
След първия ремонт на конституцията през септември 2003 г. тогавашното управляващо мнозинство на НДСВ и ДПС проглуши ушите на света с хвалбите, че с недосегаемостта на магистратите било свършено. И наистина от фундаментална гледна точка това е така. Съдиите, следователите и прокурорите останаха само с функционален имунитет и вече могат да бъдат разследвани и съдени дори за леки престъпления. А Висшият съдебен съвет вече има право да уволнява дисциплинарно не само редовите магистрати, но и техните административни ръководители.
От гледна точка на делничната практика обаче всичко това се оказа въздух под налягане, защото управляващите тогава не пожелаха да направят още няколко опорни нормативни промени. Примерно - да задължат със закон магистратите да обявяват имуществото си пред Висшия съдебен съвет, а имотните им декларации да са публично достояние. Или пък - да отворят в Наказателния кодекс (НК) нова глава, в която детайлно да са описани основните престъпления, които е възможно да бъдат извършени от магистрати.
На всичко отгоре през април 2004 г. те разрешиха на ВСС да уволнява провинилите се магистрати, но по такъв начин (чл.173, ал.1 от Закона за съдебната власт), че на практика оневиниха всички съдии, прокурори и следователи, които от 1991 г. до 2003 г. провалиха стотици и хиляди дела срещу мафията, корумпираните чиновници и обикновените бандити. А съдържанието на въпросния чл.173, ал.1 с следното: Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.
Колкото до наказателната репресия срещу подкупните слуги на Темида, тук въпросът е малко по-деликатен. Формално Наказателният кодекс и сега дава някакви възможности за съдебна разправа с корумпираните съдии, следователи и прокурори - чл.282-285 в раздел Престъпления по служба и чл.286-289 в раздел Престъпление срещу правосъдието. Тези възможности обаче са доста хипотетични, защото споменатите законови разпоредби могат да бъдат тълкувани най-малко по двайсет различни начина. А от 1991 г. насам Върховният съд и неговият наказателен правоприемник - Върховният касационен съд (той бе създаден през 1996 г.), така и не си направиха труда да приемат поне пет тълкувателни решения, с които да уеднаквят практиката по отношение на провинилите се магистрати.
Така че днес реформаторската ситуация около главния прокурор Борис Велчев е доста сложна. От една страна, всички очакват той да разтури преторианската гвардия на Никола Филчев с цялата строгост на закона. В това число - следствие, съд и затвор за най-раболепните и най-бруталните послушковци от обкръжението на бившия шеф на държавното обвинение.
От друга страна, обаче все още нито един висш магистрат или мастит професор по наказателно право не се е престрашил и не е предложил на Борис Велчев да му помогне. Не с друго, а за ясното прокарване на границата между законните правомощия на държавното обвинение и престъпленията, които е възможно да бъдат извършени от един прокурор, докато е на работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във