Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Край на филма

ВАС сложи точката на делата за КТБ

Дали лицензът на Корпоративна търговска банка е отнет правилно, дали наистина е имало "дупка" от милиарди, дали е имало шанс банката да бъде оздравена - всички тези въпроси отиват в историята. И да е имало порочни действия или дори невинни гафове на БНБ - за тях вече никога няма да се разбере, поне не и от българските съдилища. Следите са заметени и виновни  повече няма да се търсят. Освен Цветан Василев, разбира се, който очевидно сам ще обере целия "каймак" на обвиненията за рухването на банката.

Това е крайният резултат от факта, че до дело за това дали законно и правилно е бил отнет лицензът на КТБ всъщност така и не се стигна. Съдът категорично отхвърли възможността да бъде сезиран с този въпрос - нито от акционерите, нито от вложителите и облигационерите на банката. С мотива, че никой от тях няма "правен интерес" да го направи.

В четвъртък (2 април) петчленният състав на Върховния административен съд, председателстван лично от шефа на съда Георги Колев, сложи точка на последната възможност за съдебна проверка правилно ли е отнет лицензът на банката. Делото бе заведено от четирима акционери: "Бромак" ЕООД, "Бългериан Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.л.", от Вера Ахундова и от Орлин Русев. 

Резултатът не изненада никого - очакваше се. Още повече че три дни по-рано съдът последователно и методично отхвърли всички искания, направени от защитата на акционерите: както за отвод на съдиите поради съмнения в тяхната безпристрастност, така и за разглеждане на делото в открито заседание, за назначаване на особен представител на банката, който да я защитава вместо назначените от БНБ квестори. Отхвърли и исканията за спиране на делото - заради поискано от Висшия адвокатски съвет тълкувателно решение за това кой има право да оспорва такъв акт и заради искане да бъде сезиран Съдът на ЕС в Люксембург.

Не беше изненада и липсата дори на едно особено мнение по казуса, нито пък мотивите, въпреки неистовият им обем от 51 страници. Същината в тези мотиви обаче се събира в няколко думи и си беше позната: жалбите са недопустими поради липса на правен интерес.

"Правните последици за акционерите в банковата институция в конкретния казус не настъпват пряко по силата на решението на регулаторния орган, тъй като тяхната правосубектност е незасегната. Акционерите по настоящото дело не са адресати на оспорвания административен акт и не са страна в административното материално правоотношение, което се развива между БНБ като специализиран държавен орган и поднадзорното лице "КТБ"АД, което е носител на лиценза, отнет с процесния административен акт. Между БНБ и акционерите на банката няма отношения на власт и подчинение, нито в резултат на оспорения административен акт в тяхната правна сфера настъпват правни последици. Всякакво въздействие върху правата сфера на акционерите представлява косвено такова. Противното би довело до неудържимия извод, че кръгът на легитимираните лица следва да се разшири необосновано до всяко лице, което има правоотношения с КТБ от имуществен характер - не само акционери, но и вложители, контрагенти, служители на трудово правоотношение", пише съдът в мотивите си.

Освен това акционерите не са действали и от името на банката, която е пряк адресат на акта на БНБ. Не са защитавали нейни права, а свои лични, което е недопустимо както по националното законодателство, така и според практиката на съдилищата в Страсбург и Люксембург, категоричен е ВАС. Точно в това според петимата съдии е разликата между делото за КТБ и това, с което "Капиталбанк" осъди държавата в Страсбург: "По това дело съдът в Страсбург приема жалбата за допустима като подадена от банката и изцяло оставя без обсъждане правото на жалба на акционерите по смисъла на Конвенцията. Нещо повече, ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на правата на банката, а не на нейните акционери, както в този смисъл са както мотивите, така и диспозитивът на решението. Ето защо всички позовавания на жалбоподателите по настоящето дело на това решение са неоснователни. С решението по делото "Капиталбанк" АД срещу България" не се отваря абсолютно право на защита на всеки, и то за защита на негови лични и имуществени права, а се признава правото на защита на засегната от регулаторния акт банка, в чийто интерес и в защита на чиито права имат право да действат отстраненият изпълнителен директор и мажоритарните акционери в банката, след като е установено, че квесторите, като назначени от БНБ, нямат интерес да обжалват решението на централната банка. Тази хипотеза е коренно различна и рязко контрастираща с претендираните от жалбоподателите в настоящото производство лични и имуществени права и интереси", пише съдът.

Дали са прави административните съдии очевидно ще стане ясно тепърва - адвокат Менко Менков, който води защитата на "Бромак", вече нееднократно обяви, че делото в крайна сметка ще се реши извън България. Само че това ще стане минимум след две-три години.

У нас обаче споровете за отнемането на лиценза вече приключиха - решението на петчленния състав на ВАС не подлежи на обжалване. А "замразеното" дело за несъстоятелност на Корпоративна търговска банка в Софийския градски съд вече може да започне. Предстои "разкостването" на останките от банката и разпределението на активите й между мераклиите да ги купят на безценица.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във