Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КРАЙ ТИХИЯ И БЯЛ ДУНАВ ЗРЕЕ ШУМЕН И ЧЕРЕН СКАНДАЛ

По свои информационни канали Параграф 22 научи, че работата по новия Закон за съдебната власт (ЗСВ) е приключила. Проектът обаче продължава да отлежава върху бюрото на правосъдния министър Георги Петканов, защото управляващото парламентарно мнозинство все още не е наясно ще има ли четвърта поправка на конституцията и кои точно текстове от основния закон подлежат на ремонт.
В случая обаче по-важното е друго. С приемането на новия Закон за съдебната власт, което трябва да стане до края на 2006 г., административните ръководители в съдебната система (около 350 председатели на съдилища, ръководители на прокуратури и директори на следствени служби) ще се простят с три от най-важните си правомощия - да внасят предложения във Висшия съдебен съвет (ВСС) за назначаване, за повишаване и за освобождаване на магистрати.
Тези правомощия ще бъдат делегирани на специални структурни звена към две нови комисии на ВСС - по предложенията и по атестирането, или най-малко на една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, които са двайсет и пет. Назначаването на младшите магистрати е запазено единствено за председателите на съответните конкурсни комисии. А на административните шефове е отредена изключително скромна роля: те ще обявяват свободните щатни бройки, ще събират молбите на кандидатите, ще ги изпращат на споменатата комисия и... толкоз.

Колкото и жестоко да звучи, административните шефове май си заслужават незавидната орис, която ще им отреди (все още) бъдещият Закон за съдебната власт. Защото нито те, нито техните върховни божества - членовете на Висшия съдебен съвет, си взеха поука от кадровите скандали, възмутили преди няколко месеца не само т. нар. политически елит на България, но и всички европейски чиновници, от които зависи приемането ни в ЕС.
Спомен мил, спомен... твой
На 12 май влезе в сила специална кадрова поправка в Закона за съдебната власт, според която назначаването, повишаването и преместването на магистрати става единствено чрез конкурс.
На 16 май Европейската комисия огласи поредния си доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС. А една от основните критики в него бе, че кадровата политика на Висшия съдебен съвет се прави на тъмно, т.е. назначаването, повишаването и преместването на магистратите се извършва по неясни критерии, което създава условия за корупция и шуробаджанащина.
На 17 май, в отсъствието на главния прокурор Борис Велчев, председателя на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев и председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, ВСС демонстративно пренебрегна Закона за съдебната власт и одобри 86 предложения за назначаване, повишаване и преназначаване на магистрати - без конкурс и без никакви аргументи в полза на богоизбраните.
На 18 май вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин нарече кадровата политика на ВСС безобразна и обяви, че органите на съдебната власт и адвокатурата в Русе са окупирани от трийсетина роднини. А министърът по европейските въпроси Меглена Кунева кратко и ясно описа поведението на ВСС като... покана за европейската екзекуция на България.
Също на 18 май съдия Теодора Стамболова от Софийския апелативен съд разпространи чрез медиите уникално протестно писмо до ВСС, с което обясни как от 12-13 години за магистрати се назначават само хора, влизащи в една от следните три категории: роднини по права и съребрена линия; приятели от училище и университета; протежета на хора от голямата политика.
Десетина дни по-късно членовете на ВСС изслушаха апелативната съдийка Теодора Стамболова и неколцина магистрати от Софийския районен съд, разбунтували се месец по-рано срещу две назначения без конкурс. След което обещаха, че кадровата политика на съвета ще стане прозрачна като сълза и... шумотевицата утихна.
Едно си закон знае, друго си Темида бае
В края на август, вместо кадровата политика на ВСС да заприлича на сълза, тя взе да наподобява... мъртво вълнение: отгоре - гладка повърхност, отдолу - смъртоносни течения и водовъртежи.
Повод за задаваща се буря стана кампанията на ВСС за попълването на щатовете в 28-те регионални административни съдилища, които трябва да заработят от 1 март 2007 година.
На 8 август, в бр. 64 на Държавен вестник ВСС публикува обява, в която се казва: бройките за административни съдии са 268, молби за участие в конкурса се подават в 14-дневен срок (т.е. до 22 август), а писменият изпит ще се проведе на 29 септември в Софийския университет Св. Климент Охридски.
На 30 август ВСС обяви, че до участие в конкурса са допуснати общо 947 юристи, а техните професионални качества ще бъдат оценявани от три петчленни изпитни комисии.
Седмица по-късно откъм Русе долетя странна вест: някои по-първи слуги на Темида в крайдунавския град решили да сложат ръка на тамошния регионален административен съд и затова те едновременно ухажвали председателя на ВАС и зарибявали по-влиятелните членове на ВСС.
На 23 септември Параграф 22 публикува интервю с председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, посветено на слуховете и фактите около конкурса за административни съдилища.
В предварителния разговор шефът на ВАС отказа да коментира бъдещето на Русенския административен съд, защото България е свободна и демократична страна и всеки неин граждани има право да мечтае за каквото си иска. А в интервюто си той категорично заяви, че конкурсът е невъзможно да бъде манипулиран и че ВСС ще назначи само най-добре представилите се кандидати. И още, че шефовете на бъдещите съдилища ще бъдат от онези административни съдии, които вече са минали успешно конкурса.
Още на 24 септември Параграф 22 получи странно електронно писмо от Русе. То потвърди августовските слухове за началническите апетити към бъдещия административен съд в крайдунавския град и съживи спомена за кадровите кошмари, разиграли се през месец май.
Това писмо е подписано с анонимен наблюдател на чудесата в съдебната ни система, но след бърза размяна на имейли стана ясно друго: зад псевдонима са скрити съдии, които се страхуват от репресии, които са патили достатъчно от своите началници и които, като се има предвид манталитетът на тези хора, може да патят доста още.
Ако не вярвате на информацията, може да запитате Висшият съдебен съвет за казуса Александър Станчев. Сигурно ще ви отговорят, че такъв човек не е назначаван за съдия, се казва още в писмото.
В началото на октомври Параграф 22 успя да реши т. нар. казус Александър Станчев. А след няколко разговора с членове на ВСС и с магистрати от двете върховни съдилища и Върховната касационна прокуратура реши да публикува и най-важното от анонимната депеша на русенските магистрати.
Оказа се, че лицето Александър Станчев е син на Даринка Алексиева - председател на Русенския окръжен съд и член на Висшия съдебен съвет.
На 26 април 2006 г., само две седмици преди въвеждането на тоталното конкурсно начало (12 май), Александър Станчев е назначен за временно изпълняващ длъжността съдия в Русенския районен съд до завръщането на титуляра Йълдъз Сабриева Билялова.
По какви причини районната съдийка е излязла в отпуск, в какъв точно отпуск е излязла тя - платен или неплатен, и за колко време - вече не е толкова интересно. По-важното е, че на 30 август Йълдъз Билялова се оказва ненужна като професионалист, защото ВСС назначава Александър Станчев на постоянна длъжност съдия в Русенския районен съд. Явно на нейното място, защото данни, че ВСС е разкрил специален щат за сина на Алексиева, няма.
Според членове на ВСС, които пожелаха имената им да не бъдат цитирани, на 30 август предложението за назначаването на Александър Станчев на титулярна длъжност е било внесено като извънредна точка в дневния ред. Обсъждания на кандидатурата не е имало, защото до 30 август Станчев е бил съдия в Районния съд по заместване, обясниха за Параграф 22 споменатите членове на съвета.
По принцип това твърдение може и да е близо до законовите разпоредби. В частност обаче то е изключително далеч от
истината за кадровите потребности на съдебната система
Защото преди да бъде назначен за съдия по заместване, Александър Станчев е работил като младши адвокат само една година. А като съдия по заместване пък се е трудил... точно четири месеца и четири дни (от 26 април до 30 август 2006 година).
И още нещо странно има в случая. Протоколът от заседанието на ВСС, проведено на 30 август, е публикуван в ИНТЕРНЕТ страницата на съвета. В него обаче името на Александър Станчев... липсва, въпреки че в хартиения носител всичко е наред. Според администрацията на ВСС става дума за досадна техническа грешка, но това надали е съвсем така.
Причината за съмнението е, че ИНТЕРНЕТ страницата на Висшия съдебен съвет е единственият масово достъпен източник на информация за случващото се в него. И когато едно решение на ВСС не е публикувано там, заинтересованите лица няма откъде да научат, че то е било взето. Тоест - дори ощетените да са двама, 200 или 1000 души, те не могат да атакуват въпросното решение пред Върховния административен съд в законоустановените срокове.
Иван Рачев

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ:
Въпреки огромното си желание Параграф 22 няма да публикува русенското писмо в пълния му блясък, докато не провери всички данни, изнесени в него. Или пък докато някой от магистратите зад палавия псевдоним анонимен наблюдател на чудесата в съдебната система не застане с истинските си имена зад собственото си творение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във