Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КРАЯТ НА ПРЕХОДА Е НА ЕДИН... КИБРИТ РАЗСТОЯНИЕ

В суматохата около лидерските разправии в СДС, петролните аромати в БСП и квартирните врътки на НДСВ в края на миналата седмица един скандал пламна и угасна (засега) с невиждана бързина. На 12 февруари (четвъртък) председателката на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова съобщи на пресконференция, че в комисията са получени няколко десетки искания от редица държавни структури (министерства, ведомства и фирми с държавно участие) за унищожаване на архивни документи. Те били засекретени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, а исканията са изпратени от различни министерства, от държавни ведомства и от фирми с държавно участие. Официално тези искания звучат законосъобразно, тъй като документите, нарочени за унищожаване, са с изтекъл срок на защита или интересът към тях отдавна не съществува. От друга страна обаче, не е необходимо човек да е пророк, за да схване интимната мисъл на част от тях. Именно в края на реалния социализъм и първите две-три демократични години (1987-1992) бе извършено титаничното преместване на милиарди левове и долари от държавната хазна в бездънния джоб на предприемача от нов тип. Друга част от ненужните вече документи са свързани със задкулисната, но узаконена от тогавашна гледна точка дейност на бившата Държавна сигурност, задграничните дружества и външнотърговски централи, на военното разузнаване и военнопромишления комплекс, на дипломатическия корпус и обслужващите го фирми.На трето място идват бумагите, които движеха т. нар. социалистическа взаимопомощ по линия на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) и цяла планина от двустранни и тристранни споразумения, в дъното на които бе бившият Съветски съюз и милиардите, давани за победата на световната революция. По време на пресконференцията стана ясно, че сред искателите за унищожаване на документи с изтекъл срок на защита са МВР, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Националната разузнавателна служба (като правоприемник на Първо главно управление на бившата ДС), но г-жа Маркова отказа да съобщи каквито и да било подробности. Според процедурата Държавната комисия по сигурността на информацията има право да благослови документалното аутодафе, но до момента тя не е одобрила нито едно от постъпилите предложения. Формалната причина, според г-жа Маркова, е, че в заявленията имало редица пропуски и документите, предназначени за унищожаване, са споменати само с техните номера. Това не е достатъчно и бихме искали ведомствата да формулират достатъчно ясно своето становище за съдържанието и стойността на въпросните архивни документи, заяви пред медиите г-жа Маркова. На пресконференцията миналия четвъртък е произведена още една любопитна новина. Оказа се, че до момента нито едно от държавните ведомства, разполагащи със секретни архиви отпреди 1989 г., не са изпълнили разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, действащ от 2002 година. В него изрично е указано, че след изтичане на срока на защита разсекретените документи се предават в Държавния архивен фонд. Според Георги Чернев, шеф на дирекция Централен държавен архив в Главно управление на архивите при Министерския съвет обаче, при тях няма изпратени никакви материали, макар че голяма част от тези архиви трябва да се предоставят за проучване на изследователите....

Facebook logo
Бъдете с нас и във