Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Кражбата на картини: бизнес по света, кокошкарство у нас

Четиримата столичани, свързани с кражбата на 13 платна на български художници, сред които Владимир Димитров- Майстора и Димитър Киров, се сдобиха тази седмица с обвинителни актове. В ареста за 72 часа останаха Атанас Йончев - Наско Дългия, Антон Антонов - Амет, Виктор Христов - Чоко и Божидар Нейков. Извършителите на кражбата, за която бе подаден сигнал в полицията на 3 януари, са ромите Амет и Чоко, а Наско Дългия и Нейков са прекупвачите, които са спазарили платната общо за 10 000 лева. Дванайсет  от картините са намерени, а  една все още е в неизвестност и се издирва - те бяха задигнати от дома на Павел Андонов, който е син на племенница на Майстора. 

Това накратко е равносметката от обира, с който с гръм и трясък започна новата 2019 -а. Справка в полицейските архиви показва, че този вид престъпност е доста застъпена в България. По данни на сектор "Културно-исторически ценности" към Главна дирекция "Национална полиция" годишно в страна са били задигани около 200-250 картини. Само за миналата 2018 г. откраднатите платна са 152.

Вътрешното министерство е реагирало адекватно на тенденцията към  зачестяване на кражбите на картини. Още през 2014-2015 г. в МВР е бил създаден регистър на задигнати предмети на изкуството, където са вкарани всички случаи. Регистърът е направен по подобие на онези, които действат в Интерпол, ФБР и някои други служби по света. Единствената разлика с нашия е, че те са публични и всеки интересуващ се може да получи достъп до тях. За достъп до регистъра на МВР обаче има ограничение -  по оперативни съображения. За да влезе който и да е в информационния масив, той трябва да разполага с електронен подпис. По този начин ползването  на регистъра оставя следа, по която се установява кой и кога е проявил интерес към него  и към кой изчезнал културно-исторически предмет точно.

Според Асоциацията за разследване на престъпления в областта на изкуството (ARCA) със седалище в Рим всеки месец по света се задигат повече от хиляда произведения на изкуството. Експертите от организацията сочат, че в дейностите на организираната престъпност този бизнес се нарежда на трето място след наркотрафика и незаконната търговия с оръжие. Според тях разкриваемостта на престъпленията, свързани с такива кражби, е ниска и е около 10 на сто. А от разкритите случаи едва в  1,5 % от тях собствениците на откраднатите предмети и картини са си ги получили обратно.

В помощ на разследването на подобни случаи е частната организация Art Loss Register ("Регистър на изгубеното изкуство"). Тя е създадена от бившия застрахователен консултант Джулиан Радклиф в Лондон и задачата й е издирване на откраднати произведения на изкуството. Компанията разполага с 63 щатни сътрудници, в базата й с данни са регистрирани над 300 000 изгубени произведения на изкуството. За сравнение, в базата на Интерпол в края на 2012 г. са били регистрирани 40 000 произведения. Експертите на Art Loss Register не напразно се гордеят с това, че благодарение на тях около 15 % от откраднатите творби се връщат при собствениците си. По данни на компанията най-предпочитано сред крадците е творчеството на Рембранд - в регистъра на Art Loss Register фигурират 337 произведения, приписвани на гениалния художник, но в действителност много от тях са на негови ученици или последователи.

Успехът на частната компания до известна степен се дължи на слабия интерес към случаи на кражби на произведения на изкуството от страна на правораздаващите органи. На практика тези разследвания изискват огромно финансиране, а освен това щетите от кражби обикновено се покриват от застраховката на картините.
У нас в чл.102 от Закона за културното наследство се посочва, че в специален регистър се вписват движимите културни ценности, получили статут на национално богатство, както и изработените със заповед на министъра на културата копия и реплики на движими културни ценности - национално богатство. Уточнено е че лицата, които имат лиценз за реставрационна и консервационна дейност, пък са част от друг регистър. Голяма част от културно-историческите ценности обаче се държат в частни колекции, след като са придобити по давност и не са заявени в регистъра по Закона за културното наследство. Придобивната давност е правен способ за придобиване на културни ценности и съществува от десетилетия. Всеки от притежателите на движими археологически или културни ценности на законово основание може да се счита за техен собственик по давност, защото ги е придобил с непрекъснато владение в продължение на пет години, както постановява чл.80, ал.1 от Закона за собствеността. Само ако владението върху съответната движима вещ е придобито чрез престъпление, тогава институтът на придобивната давност не може да се прилага. Това обаче не върши кой знае каква работа при издирването, защото ако откраднатата картина например не е била вкарана в регистъра, няма много шансове собствеността й да бъде сто процента доказана.

През март 2008 г. картина на руския художник баталист Василий Верешчагин изчезна от изложба в НДК под мотото "130 години от Освобождението на България". Платното "На Шипка всичко е спокойно" на Верешчагин, както и картината "Пробуждането на България" на Николай Павлович бяха откраднати при събирането на изложбата от 27-годишния тогава Антоний Ангелов Чакъров. Полицията успя да ги намери на следващия ден - бяха открити в заложна къща. Оказа се, че Чакъров ги е заложил срещу 50 лева. Оказа се също, че творбата на Верешчагин е от част от колекцията на бизнесмена Васил Божков, а тази на Павлович - собственост на Националната художествена галерия, като и двете картини са регистрирани.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във