Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Красотата ще спаси правния свят!

И тази година вместо съдебна реформа се нагледахме и наслушахме на скандали, които разтърсиха почвата под стройните нозе на незрящата Темида. Изглежда, и в сферата на правосъдието ще продължим да очакваме чудото, наречено реформа. А докато то дойде, щем не щем, подобно на гениалния Фьодор Достоевски ще се надяваме красотата да спаси света, включително и правния.
Надежда обаче има. Достатъчно е да се вгледаме в стройните магистратски и правни редици, за да установим това. Даже има и хора, които вече са готови да се закълнат, че спасението иде с красотата.
Радост и веселият Николаос
Един от тях е 47-годишният казахстанец с гръцко гражданство Николаос Агакехаис, който преди да се сблъска челно с родната Темида, изобщо си нямаше и представа, че Достоевски е изказал подобна мисъл.
В разгара на лятото Николаос беше заловен в центъра на Пловдив с торба фалшиви пари. Пиян като кирка той разпиля над 52 000 евро пред очите на полицаи пред Регионалния телевизионен център, от които си поискал цигара. После ченгетата го упътили към близкото чейндж-бюро, където той обменил 50 евро, за да си купи цигари. Разговаряли си на руски език. Когато отново минал пред полицаите, Николаос изпуснал черна найлонова торбичка, от която се изсипал истински дъжд от евробанкноти. Изумените ченгета преброили 513 банкноти, 500 от които с номинал по 100 евро и 13 по 200 евро. Всичките до една менте.
Гъркът беше задържан и изправен пред Пловдивския окръжен съд. Там той обаче се яви със защитник, който предизвика масови безредици из коридорите на палатата. Защото аргументите му бяха просто съкрушителни: миниатюрна поличка и щедро деколте. Спасението на Николаос беше Радост Караиванова, член на адвокатска колегия в столицата, млада, атрактивна и вероятно надеждна правистка.
Логично беше след като не можа да отмести погледа си от адвокатката си, Николаос да помоли съдебния състав да го пусне на свобода, като обеща щом го потърсят, да се яви на минутата в съда. Навярно ако съставът на съда беше подбран от представители на силния пол, скритият смисъл на молбата му би бил правилно разтълкуван. Но в случая нито искането на изтрезнелия грък, нито откритите аргументи на защитничката Караиванова имаха ефект. Това може да се облече в правнонормативна мотивировка, но все пак остана впечатлението, че казусът в крайна сметка се реши по женски. На председателското кресло в този ден седеше съдия Славка Димитрова, една очарователна и изящна представителка на пловдивската магистратска колегия, която по женски отряза и обвиняемия, и столичната му защитничка.
Всъщност никой в Пловдивската съдебна палата не можеше да знае, че преди време оскъдно облеченото в онзи момент тяло на адвокатката се е крило в... полицейска униформа. Допреди пет години Караиванова е била служителка в Четвърто РПУ в столицата, където практикува юридическите си познания като дознател. До 2004 г., когато подобно на лирическия герой на Вазов отсича манастирът (РПУ-то) тесен за мойта душа е и напуска полицейските редици. Причината е в скандал, разгорял се, след като на широката публика узнава, че дознателката изобщо не е кротка монахиня с пагон, а разкрепостена сексуална фурия. Това става ясно от няколко видеокасети и снимки, намерени в жилището на убития наркодилър Тихомир Трифонов. На тях били запечатани креватните упражнения на дилъра приживе с участието на дознателката Караиванова, плюс още една служителка на вътрешното ведомство и видния представител на столичното подземие Илиян Варсанов. Пикантните кадри показват старши лейтенант Радост в ново амплоа, което предизвиква вътрешна проверка на МВР и закономерно възпитаничката на МВР-академията напуска полицията.
Зад гърба си Караиванова оставя лейтенантските пагони, разбитите сърца на ченгетата от Четвърто РПУ и мълвата за горещата й връзка със скандалния Илиян Варсанов, заради която никога повече нямаше да се разписва в полицейската ведомост за заплата. Но всяко зло, за добро!

Страстите магистратски
Това, което животът може да сътвори, не е по силите на никой писател, дори той да се казва Достоевски. Звездната кариера на адвокат Караиванова от полицейски дознател, носещ обувки тип кубинки, до звездния стил на турбо-фолк дива от магистратската дискотека Мале Мале е показателен пример за това.
Още една подобна история, каквато може да излезе само изпод перото на този неповторим творец, очаква своя талантлив режисьор и плаче за филмова реализация. Тази година варненци преживяха такива вълнения, каквито не можаха да им предложат турските сапунки Листопад и Перла.
Ето и синопсисът на родния сериал, който още преди да бъде заснет, вече е хит не само у нас, но и в ЕС: Хващаща окото брюнетка съдия е заловена с подкуп от 10 000 лева. Парите са на известен местен предприемач, който сигнализира за подкупа в полицията. Впоследствие се оказва, че предприемачът е лудо влюбен в съдийката и е имал гореща връзка с нея. В началото на връзката им чувствата между магистратката и предприемача са взаимни. Но животът има своя логика - фаталната брюнетка изстива към своя възлюбен и очите й търсят нова любов.
Измъчван от изгаряща го ревност, отхвърленият Ромео решава да отмъсти. И скроява номера с подкупа. Досегашната му любима е хвърлена зад решетките, предприемачът е отмъстен. В този сюблимен момент на помощ на задържаната се притичва не някой друг, а бившият й съпруг, с когото тя се е разделила, преди да се хвърли в обятията на предприемача. Бившият е запазил своите чувства към горещата брюнетка и в името на идеалистичната си представа за любовта се явява като адвокат на бившата си съпруга. Той громи аргументите на обвинението едно след друго, брюнетката е вперила поглед в него, екстрасистоли мачкат сърцето й.
Постепенно действието напуска личния план и започва да се развива на фона на голяма битка за същността на професията магистрат. В шеметния екшън един след друг се включват нейни колеги, зрителят неусетно се потапя в отрудения и изпълнен с тежка отговорност делник на висшите магистрати, които мъдруват над смисъла на живота и в частност над съдбата на подкупната съдийка.
На този фон в сериала се разиграват няколко паралелно развиващи се истории - на Красьо черничкия и Баджанака, на размишляващите над личния избор двама колеги адаши Ивановци и прочие. И така действието на историята, която в началото започна като лична драма на съдийката от Варна, постепенно се превръща в епично платно на категоричното противостоене на корупцията, организираната престъпност и други язви на обществено-политическия ни живот...
Тази година, далеч преди фестивала Любовта е лудост да подлуди варненци, това свърши казусът около шефката на Административния съд в града Анелия Цветкова, която беше заловена да взема 10 000 лв. подкуп от строителния предприемач Стефан Стефанов. В дома на висшата магистратка бяха открити още 150 хил. лв. и 400 грама златни бижута. Историята около парите и бижутата осветли и непознати за широката общественост интимни тайни на съдия Цветкова. В данданията по случая се включи и ДАНС, Висшият съдебен съвет също се занима надълго и широко с казуса. В крайна сметка в началото на декември ВСС уволни бившата шефка на Административния съд във Варна Анелия Цветкова за това, че е уронила авторитета на съдебната власт с поведението и постъпките си. Дали става дума за подкуп, или за друго престъпление, ще изяснява съдът, обясни тогава членът на ВСС Цони Цонев. Според Висшия съвет Цветкова без правно основание е получила пари по доста необичаен начин и на място, което е доста съмнително.
Съдия Цветкова подаде оставка като председател на Варненския административен съд, а ВСС я уволни само като съдия. На 14 април Софийската градска прокуратура внесе в Софийския градски съд обвинителен акт срещу Цветкова. Според обвинението в качеството си на длъжностно лице Цветкова е поискала подкуп в размер на 60 000 лв. и е получила 30 000 лв. от тях, за да реши конкретно дело в полза на една от страните. Според прокуратурата така тя е осъществила престъпление, което се наказва с 3 до 10 години затвор. Цветкова има и още едно обвинение - за вземане отново на подкуп в размер на 10 000 лв. по същото дело, като парите й били дадени от бившия й приятел Стефанов...Какво ще реши съдът, тепърва предстои да видим. В крайна сметка и тази история все още е с отворен финал. И мисълта на Достоевски чака потвърждение...

Русо, в черна тога, що е то?
Едно русо изкушение раздвижва етера из консервативните и строги кулоари на Съдебната палата в столицата. Стъпва тихо и елегантно, сякаш е дошло току-що от подиума на парижкия От кутюр, за да ни пренесе в неповторимата атмосфера около звезди като Ив Сен Лоран, Соня Рикел, Жан-Пол Готие, Валентино...
Някога пред него дори и лошо момче като боса на ВИС Георги Илиев, боеца Слави Бинев, недоказано корумпирания кмет Стефан Софиянски и други знайни и не толкова известни клиенти на правосъдието, са се топели от изнемога и захлас. Името на изкушението е Вера Чочкова, съдия от Софийския градски съд.
Бой между лидера на ВИС Георги Илиев и шампиона по таекуондо Слави Бинев, днешен евродепутат, става поводът през 2000 г. името на Чочкова да напусне пределите на Темидиния храм. Като екзотично цвете, пробило през пошлата кръчмарска история, Чочкова разцъфна по страниците на вестниците, а фотообективите следяха повече нея, отколкото героите на скандала от БИАД.
Съдия Вера Чочкова се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридскипрез 1998 г. и постъпва на работа в Софийския районен съд. Пред Параграф 22 веднъж тя споделя: Нямах афинитет към математиката, химията или биологията. Отдаваха ми се повече хуманитарните науки и затова дълго се колебах между правото, психологията и философията. В крайна сметка послушах дядо ми, който тогава ми каза: Правото е специалността, която дава хляб.
Години след като е послушала дядо си, можем да сме категорични, че хляб за добрата внучка има и в други специалности, да речем манекенската. Тя всъщност хич не й е чужда - по време на следването си в стремежа си към финансова независимост Вера Чочкова се пробва и на модния подиум. Това продължава цели две години. На третата година от обучението си в СУ модата губи една перспективна манекенка, но пък правото печели един бъдещ строг съдия. Както самата Чочкова признава, интересът й към правото се събужда в трети курс, когато лекциите станали по-увлекателни и решила да сложи точка на манекенството. Не исках да правя компромиси, защото не се знаеше как това може да се отрази на бъдещето ми като юрист, твърди тя.
През нежните ръце на магистратката са минали няколко нашумели дела - срещу бившия директор на клон Надежда на Първа частна банка Петко Каменов и срещу Веселин Жеков - собственик на ЕТ Сириус - Веселин Жеков, срещу скандалния столичен нотариус Слави Крашевски. Бившата манекенка доказа, че си е струвало да се откаже от какъвто и да е компромис с бъдещата си работа - за първи път в историята на родното правосъдие нотариус беше осъден на две години условно.
Екскметът на София Стефан Софиянски също имал щастието да се гледа очи в очи със строгата и красива съдебна господарка на процеса за Централни хали, по което дори беше и оправдан. Пред погледа й се разтапяше и един известен столичен мафиот - Димитър Вучев -Демби. Но - до мига когато тази година Вера Чочкова дари и него, и хората му с общо 105 години решетки. Когато Димитър Вучев-Демби, Реджан Низан, Кирил Кърнолски, Бисер Илиев, Александър Валентинов, Росен Пенев и Цветан Деянов, обвинени за неуспешното покушение срещу Илиян Версанов от август 2002 г. , чуха присъдата, до един показаха среден пръст на съдебния състав. Деяние, което беше подминато от русото изкушение Чочкова с усмивка. Иначе тя се е научила да бъде търпелива и да държи емоциите си под ключ, а в залата е толерантна към волята на държавното обвинение и към прищевките на защитата и не прощава неуважение към съда.
Иначе извън съдебната зала Вера Чочкова разпуска с книга в ръка, обича да гледа филми в домашна атмосфера, кара ски, не обича задимените и шумни кръчми и дискотеки заради тютюневия пушек. Обича горещ шоколад или мляко с какао, българска и китайска кухня. Води здравословен начин на живот, сутрин задължително играе един час гимнастика, слага малко червило и никакъв грим. После слага черната тога и въздухът из консервативните и строги кулоари на съдебната палата става друг...

Синият цвят на обвинението
И държавното обвинение има какво да даде в оформянето на общата ни надежда, че красотата ще спаси света. Макар че - да не дава господ да се изправяме пред червената прокурорска тога - все пак на моменти и обвинението има човешко лице, и то е красиво, със едни сини-сини очи... Каквото е небето на надеждата.
Говорителката на главния прокурор Стилиана Кожухарова доказва амплоато си на човек на изкуството и често комбинира деликатни цветове като розово, лилаво, резеда. Не е тайна, че в свободното си време гласът на Борис Велчев мълчи с часове, докато майстори поредното собственоръчно направено бижу. Или пък рисува, докато слуша музика - нещо, което тя прави още като дете, откогато е любовта й към изобразителните изкуства. Мечтата да стане дизайнер й дава криле и тя създава модели за известна модна къща у нас. Но правото я влече неудържимо, а раждането на родната Коко Шанел не се състои, тъй като записва право в Софийския университет.
Днес обаче, когато почива след тежък ден в прокуратурата, Стилиана Кожухарова се връща към платното, моделира, прави бижута и така се пренася в света на красотата.

Взето назаем от ИНТЕРНЕТ форуми:
... Крънчева дали е хубава или не, но моделки красавици бяха снимани - Милена Панева и Вера Чочкова. Имам ги във вестника.Какво ще кажете,а? Виждате колко са красиви. Добре са ги открили по красотата,нали.
... Много си курназ!!!За мен няма разлика между красивото Крънче и хормафродита Ал. Йорданов! И двете са еднакво некадърни, НО кой им даде възможност да съдят хора на по 10-20 години? Има нова звезда - Даниела Стойчкова. Е, това трябва да се види, че ако се опише, ще е невероятно. Говори се, че е лансирана от циганско лоби, нищо че е изрусена и така едвам чете от листчета в зала...Заседанията са открити, елате ги вижте!

От дискусионния форум на СУ Св. Климент Охридски:
автор proUSA
... Имало е моменти, когато съм губел вярата си, до тази пролет, когато срещнах една изключителна жена, името й е Весела Дончева, съдия в СРС. Тя е много красива и чаровна, но не това ме впечатли толкова дълбоко в нея. Съдия Дончева е наказателен магистрат, винаги, но винаги си изпипва нещата и винаги търси правдата, която тя нарича: житейска справедливост. Тя ме амбицира толкова силно да кандидатствам за съдия, че вече само смъртта може да ме спре. Една достойна и млада жена, която се бори да даде справедлив и честен процес. Месеци наред бях до нея и нито веднъж не я видях да неглижира това, което прави. Весела Дончева ме впечатли дълбоко, за мен бе чест да бъда до нея в съдебна зала и в моментите, когато решавахме дела. И за да бъда изчерпателен към теб Гери: съдия Весела Дончева осмисли труда ми като студент по право през последните седем години и тя върна вярата ми, че съществуват честни хора, хора, които като ги видиш на улицата, ти се иска да искрещиш: Това е човек!!!

Facebook logo
Бъдете с нас и във