Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА ТЕМИДА

Малко неочаквано напоследък атмосферата в съдебната ни система се сгъсти дотолкова, че заприлича на току-що изцедено овче кисело мляко. На 14 януари стана ясно, че действащият прокурор Николай Чирипов, пенсионираният прокурор Богдан Карайотов и о.з. генерал Лилко Йоцов (бивш шеф на военна прокуратура) са внесли във Върховния административен съд (ВАС) искане не само изборът на Владислав Славов за председател на ВАС и на Иван Григоров за председател на Върховния касационен съд (ВКС) да бъде обявен за нищожен, но и да бъдат отменени всички решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) за назначаване на магистрати от 1991 г. насам. Мотивът на тримата е, че върховният кадрови и административен орган на съдебната система е... незаконен. Седмица по-рано (на 9 февруари) бившият военен прокурор Николай Колев внесе подобна жалба (също във ВАС) с тази разлика, че на върха на неговото копие е набучен не друг, а главният прокурор: избирането му за обвинител N1 през 1999 г. било незаконно, защото в процедурата са участвали трима нелегитимни членове на ВСС: Нели Куцкова (председател на Софийския окръжен съд) - няма пълни 15 години стаж като юрист, Бойко Рашков (бивш шеф на Специализираната следствена служба и сегашен депутат от Коалиция за България) и Ангел Александров, шеф на икономическия отдел в спецследствието. От тях член на ВСС продължава да е единствено Нели Куцкова, докато Бойко Рашков и Ангел Александров са изхвърлени от съвета, защото карали втори мандат.Ако се абстрахираме от светкавично плъзналите в публичното пространство версии за разчистване на лични сметки и борба за надмощие между различни крила в съдебната система, ще видим, че във всички публикации по темата протича като дебела червена линия една основна версия - става дума за здрава политическа намеса в работата на съдебната система, чиято цел е да я съсипе. Мотивът за поредното издевателство над Темида е повече от ясен - магистратите (и по-специално хората на Филчев) нагазиха в дълбоките и мътни води на приватизацията и набелязаха първите глави за отсичане - столичния кмет Стефан Софиянски, бившия шеф на парламентарната икономическа комисия Никола Николов, бившия областен управител на Варна Добрин Митев, бившия заместник-министър на търговията и зет на Йордан Соколов, Христо Михайловски. Като прибавим тук и обичайните заподозрени - Александър Божков, Пламен Радонов, Едит Гетова и Марин Маринов, картинката става почти пълна. Финалният акорд в какафонията бе ударен (на 15 януари) от главния секретар на МВР полк. Бойко Борисов и главния прокурор Никола Филчев. Двамата се срещнаха по повод папката, която Борисов получил от ректора на Софийския университет Свети Климент Охридски около далаверите на Младежка кооперация Ялта, която стопанисваше окървавената дискотека Индиго. Пред журналистите по-късно двамата обобщиха резултатите от разговора си така: Политиците да спрат да се бъркат в работа на съдебната система, за да не спрем ние! Тъй де - бий самара, за да се сеща магарето.Истината обаче е друга и тя също е... относително простичка. Най-малкото заради факта, че изборът на Никола Филчев за главен прокурор през февруари 1999 г. изобщо не е опорочаван от никого. От трудовата биография на Нели Куцкова не липсват никакви три месеца. Неплатената отпуска, в която тя е била заради участието си в служебното правителство на Стефан Софиянски, се признава за трудов стаж откъдето и да погледне човек законите.Колкото до изхвърлянето на Бойко Рашков и Ангел Александров от Висшия съдебен съвет през 1999 г. след решение на Конституционния съд (КС) по повод питане от група депутати от СДС - то си е незаконно по две причини. Първо - актовете на тази институция нямат обратна сила. Второ - при самото сезиране на Конституционния съд от народните представители (през пролетта на 1999 г.) си е извършено... нещо нередно (меко казано): най-малко четири от подписите под питането са фалшиви. И по-конкретно - парафите на Иван Димов, Благой Иванов, Васил Клявков и Веселин Чолаков са положени от нечия друга ръка. Но това съвсем не е всичко. В тотално нарушение на всички правила, регламентиращи дейността на парламента, част от имената на депутатите, сезирали Конституционния съд за Бойко Рашков и Ангел Александров, са изписани с един и същ почерк. А според разпоредбите, всеки депутат е длъжен собственоръчно да изпише името и фамилията си под подобен документ. На всичкото отгоре - между депутат N14 (Едуард Клайн) и депутат N15 (Тодор Дражев) е вмъкнато допълнително името на народния представител Стефан Мазнев. Ей така - съвсем на ангро и в последния момент. Даже в бързането си, авторите на подписката са оставили Мазнев дори без негов си пореден номер.И какво се получава в крайна сметка? Стремейки се да разкарат от пътя си Рашков и да сложат ръка върху следствието, СДС-депутатите (предвождани от бившия парламентарен шеф Йордан Соколов) са извършили най-малко едно престъпление и едно нарушаване на конституцията. Според основния закон нито един народен представител няма право да се подписва вместо друг, дори и да е упълномощен за това. А колкото до Наказателния кодекс, член 308 е категоричен: който състави неистински официален документ с цел да бъде използван, се наказва с лишаване от свобода до три години. Толкоз по въпроса с т.нар. опорочен избор на нов главен прокурор.Колкото до жалбата, внесена във Върховния административен съд от Николай Чирипов, Лилко Йоцов и Богдан Карайотов, тя наистина е достойна за книгата Гинес със своята абсурдност, ненавременност и... каквото там още ни дойде на ума. И докато адвокат Лилко Йоцов може да пише каквото си иска и до когото си иска, а прокурорът от Върховна касационна прокуратура Николай Чирипов трябва да се сражава за честта на пагона, то с лицето Богдан Карайотов нещата стоят по съвършено друг начин. Той, макар и все още член на Висшия съдебен съвет, вече не е действащ магистрат: преди десетина дни ВСС отказа да го преназначи на работа в прокуратурата с временен едногодишен договор.Всъщност, ако трябва да поразбулим още малко мистерията около нагнетяването на атмосферата под полите на Темида, няма как да не стигнем до правителствената стратегия за реформа в съдебната система и промените в наказателното законодателство (Закон за съдебната власт, Наказателнопроцесуален кодекс и Наказателен кодекс), върху които в Министерството на правосъдието работят от няколко месеца.Съвсем схематично те се свеждат до следните няколко нещица: - възстановява се Националната следствена служба, разбита в края на 1998 г., която остава самостоятелно звено в съдебната система. Нещо повече - говори се, че се умувало дори върху това нейният директор да бъде член на ВСС по право. Наравно с главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища;- въвежда се конкурсно начало при назначаването на съдии, следователи и прокурори, както и периодична атестация на всички действащи магистрати;- засилват се правомощията на Инспектората на правосъдното министерство, като експерти не изключват възможността на контрол да подлежи дейността и на Върховна касационна прокуратура, Върховния административен съд и Върховния касационен съд. В момента никой няма право да инспектира тези три институции и никой не е проверявал качеството на работата им през последните няколко години;- специалните разузнавателни средства и мярката за неотклонение задържане под стража остава в ръцете на съда.Много вероятно е през парламента да не мине и идеята на главния прокурор, подкрепяна от МВР-ръководството в лицето на министър Петканов и главния секретар Бойко Борисов, решетките да станат задължителни за всички с по две и повече висящи дела. Според кулоарна информация, именно тези нещица вещаят сериозна разправия в жълтата парламентарна група между лобитата на правосъдния министър Антон Станков и МВР-шефа Георги Петканов, който в началото на миналата есен обеща на главния прокурор и мерките за неотклонение, и специалните разузнавателни средства. Екипът на правосъдния министър е твърдо решен да отстоява докрай европеизацията на съдебната ни система, отварянето й към обществеността и медиите, както и засилването на гражданския контрол и персоналната отговорност на магистратите. Нещо, с което всички съдии, следователи и прокурори офицално са съгласни, но много от тях искрено се надяват то никога да не стане. Просто защото така си им е добре - никой не им се меси, на никого не дават отчет защо и срещу какво са взели еди кое си решение. По-добре им е да са независими по отношение на работата си (особено несвършената), но държавата (т.е. изпълнителната власт) да е задължена да им угажда за всичко, което им мине през ума. И понеже, както е тръгнало, спокойствието им ще бъде нарушено и след промените в законите, регламентиращи дейността на магистратите, те ще трябва да отговарят пред обществото за поведението си, трябва да се всява смут в редиците на врага. С цената на всичко. Дори и чрез измислени поводи като случките с трите жалби до Върховния административен съд. Които са основателни, но... по принцип. И в момента обслужват интереси, съвършено противоположни на интересите на обществото и държавата за реформа на съдебната система. РАДИКАЛНОСлед края на заседанието на Висшия съдебен съвет в сряда (16 януари) бургаският апелативен прокурор и говорител на ВСС Йордан Иванов заяви пред медиите, че е хубаво върховният кадрови орган на съдебната система да стане постоянно действащ и в него да няма парламентарна квота. Тоест - членовете му да се избират само от магистратите. Екипът на Параграф 22 приветства идеята на висшия магистрат за промяна на конституцията в тази посока (според основния закон 11 от членовете на ВСС се избират от парламента, което на практика е блокираща квота) и предлага на правителството и парламента да помислят и върху следните няколко неща:- главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища да не се избират от Висшия съдебен съвет, а от общо събрание на съдиите, следователи и прокурорите. Така, както се избира председател на партия;- членовете на постоянно действащия ВСС да излизат в неплатен отпуск от съдилищата, прокуратурите и следствията, докато трае мандадът им в съвета (като народните представители), за да гласуват по съвест, а не според възгледите на непосредствения си началник;- на всеки три месеца главният прокурор, председателите на двата върховни съда и шефът на националното следствие да се явяват на парламентарен контрол;- инспекторатът на правосъдното министерство да има право да извършва проверки във Върховна касационна прокуратура, Върховния административен съд и Върховния касационен съд;- магистратите да са облечени с имунитет единствено докато са на работа. Размахват ли пищови по нощите, харчат ли луди пари за коли и хазарт - да си търпят наказанията като обикновени граждани за хулиганство и нетрудови доходи;- след всяко осъждане на държавата в Страсбург или на съда, следствието и прокуратурата у нас (заради работата или бездействието на определен магистрат) Министерството на правосъдието да завежда регресивни искове срещу виновника и да си възстановява парите, похарчени за обезщетения. Справка - делото на Пламен Миронов (шеф на застрахователна компания БГ план). Наскоро Върховният касационен съд потвърди решението на Софийския градски съд Специализираната следствена служба да му плати обезщетение от 16 000 лв. заради това, че той прекара близо 9 месеца в ареста по обвинение за убийството на заместник-министъра на образованието Ламбо Кючуков през 1995 година. Делото е разследвано в тогавашната Национална следствена служба от отдел Тежки криминални престъпления, чийто ръководител беше Богдан Карайотов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във