Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КРЪВ И МОЗЪК ОПЛИСКАХА НОВИЯ НПК

Край. Прочетоха й вестника на организираната престъпност. За разлика от друг път обаче днешното четене започна от всички страни едновременно.
Запретнали ръкави, депутатите в 40-ото Народно събрание с невиждано усърдие размахват европейския чук и коват ли коват новия Наказателнопроцесуален кодекс. Щом влезе в сила след половин година, този нормативен акт толкова рязко ще скъси пътя на бандитите от местопрестъплението до затвора, че всеки бандит вече ще облича раираната пижама още щом си помисли да извърши някое престъпление.
Обитателите на високите управленски етажи в МВР също не знаят що е покой. Само за един месец и половина новият министър на МВР успя да си назначи цели петима заместници, да създаде и разпусне цял Обществен съвет, да открие без чужда помощ нов главен секретар на вътрешното ведомство, да внесе в Народното събрание проектозакон за девоенизацията на полицията и за преструктурирането на националните служби в МВР.
По никакъв начин не се посрами и прокуратурата, която за три-четири седмици тайно и полека порасна с няколко века, както е казал поетът по друг повод. През юли готовите обвинителни актове срещу поръчковите убийства бяха пет, но към средата на септември техният брой рязко отскочи на 20 (двайсет). А в края на миналата седмица заместник главният прокурор и шеф на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев заби съкрушително кроше в зъбите на песимистите с вестта, че половината от делата за поръчковите убийства са готови за внасяне в съда.
Големият удар срещу организирана престъпност обаче си бе дело на самата организирана престъпност. Следвайки повелята на лозунга Спасяването на давещите е дело на самите давещи от гениалния роман на Илф и Петров - Дванайсетте стола, само за пет месеца обитателите на подземния свят свършиха онова, което цяло поколение български полицаи и магистрати не успяха да свършат за десетилетие и половина.
Иначе казано, между внасянето на проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) в парламента (а 12 май) и окончателното му приемане в петък (13 октомври) българските орли на правосъдието завинаги бяха отървани от Георги Илиев, от Антон Милтенов-Клюна, от Райко Кръвта, от Марата, от Джинката, Дебелия и куп други бизнесмени със и без екзотични прякори. Върхът на подземния професионализъм обаче бе изкачен през октомври, когато само за 12 дни бяха извършени три поръчкови екзекуции, оставили след себе си четири трупа и един ранен полицай: на 1 октомври беше убит пред очите на дъщеря му 44-годишният бизнесмен Румен Юруков. На 10 октомври бяха разстреляни 44-годишната Шинка Манова - шефка на отдел Последващ контрол в Агенция Митници, и шофьорът й Йордан Герговски - криминално проявен, съден за хулиганство. А на 12 октомври, насред Перник, бе екзекутиран с автомат Райко Кръвта, който до 2003 г. се е казвал Райко Василев, а след това - Васил Арарски. По време на екшъна е пострадал и сержант Николай Костов от СДВР-КАТ, който по неизяснени причини се е оказал на неподходящото място в неподходящия момент.
Трудно може да си представи човек какъв огромен товар се е смъкнал от плещите на десетки полицаи, следователи, прокурори и вещи лица от началото на 2005 г. досега. По приблизителни данни само заради убийствата на по-известните бандити (като Кьоравия, Марата, Джинката и Клюна) са прекратени около 50 следствени дела и полицейски преписки, по които те са подсъдими, заподозрени или свидетели. Плюс още 29 предварителни производства, архивирани завинаги след разстрела на никому неизвестния ботевградски циганин Георги Маринов-Рабиша.
Тъжно е, но е факт. Дори Брюксел да ни пише отличен за новия Наказателнопроцесуален кодекс, досъдебното производство ще си остане все същото - бавно и неефективно. Защото големият проблем на България не е в качеството на писаните текстове, а в нежеланието на две трети от хората да ги изпълняват. Нежелание, постепенно превърнало се в рутинна и доходоносна практика, за чието съществуване все се намира по някоя и друга обективна причина.
Преди 15 години тази причина се наричаше Държавна сигурност, която уж се била просмукала в МВР, следствието, прокуратурата и съда. После виновно стана военизираното следствие и през 1995 г. му махнаха пагоните. В края на 90-те години борбата с мафията зацикли заради прокуратурата и следствието, след което - през 1998-1999 г., правомощията на обвинението бяха орязани драстично, а дознанието бе прехвърлено в МВР.
По време на жълтото управление (2001-2005 г.) цялата отговорност за бездействието по въпросите на борбата с организираната престъпност беше стоварена едновременно върху съда и прокуратурата, но накрая НДСВ, ДПС и БСП обединиха силите си и... ликвидираха само следствието. При това - с ясното съзнание, че този реформаторски акт е еднопосочен и след себе си ще доведе само още по-голям хаос, корупция и цинизъм.
Едно денонощие след изнурителната седмица, през която депутатите с бригадирски ентусиазъм приеха на второ четене още стотина текста от т. нар. нов НПК, равносметката е повече от печална.
МВР поема за разследване 97% от престъпленията, но няма абсолютно никакъв капацитет да се поеме толкова много работа. Едната причина е, че в новия НПК е възстановено онова статукво, срещу което всички уж се бореха до онзи ден - в МВР ще бъде създаден специализиран дознателски апарат, а останалите полицаи няма да имат право да събират доказателства, да разпитват свидетели или да извършват други процесуални действия. Тяхното задължение е да отидат на местопрестъплението, да го опашат с жълтата лента и да изчакат да дойде дознателят, който ще им нареди какво да правят по-нататък. Втората причина за бъдещия провал на специализираното полицейско разследване е, че в специализирания дознателски апарат трябва да работят 2000 души с висше юридическо образование, но от 2003 г. насам са запълнени едва 1300-1400 щатни бройки.
С новия НПК се въвежда фигурата на разследващия прокурор, а на държавното обвинение му се забранява да връща дела за доразследване. От една страна, това е добре, защото именно прокурорът е човекът, който защитава интересите на държавата и на жертвата в съдебната зала и той трябва да разпорежда какви доказателства да му бъдат събрани в подкрепа на обвинителната теза. Тоест - от образуването на наказателното производство до внасянето му в съда, прокурорът е длъжен да следи изкъсо работата на полицията и във всеки един момент да знае какво се случва по делото.
В същото време обаче всяка година в България се регистрират около 130 000 престъпления, по които се образуват около 90 000 дознания и 20 000 предварителни производства. Според идеите за бъдещото институционално укрепване на досъдебното производство, в държавното обвинение трябва да заработят около 1500 обвинители, които посмъртно (образно казано) няма да могат постоянно и непосредствено да ръководят работата на 2000 полицейски дознатели по 100 000 наказателни производства.
Не по-различно е и положението с рязко съкратените (уж) срокове на досъдебното производство. Според новия НПК, предварителното разследване по едно дело може да продължи най-много два месеца. Когато случаят е сложен, този срок може да бъде удължен от по-горе стоящата прокуратура, но не повече от четири месеца. А в изключителни случаи предварителното разследване може да бъде удължено от главния прокурор за... неопределен срок от време (досега ръководителят на държавното обвинение имаше право да удължи работата по дадено следствено дело най-много с девет месеца). В новия НПК се казва още, че всички процесуални действия, извършени извън предвидените в закона срокове, няма да имат правни последици, събраните доказателства не могат да се ползват пред съда.
Всъщност рецептата, по която трябваше да бъде проведена съдебната реформа, отдавна е известна: прави се представителна извадка от всички висящи досъдебни и съдебни производства; анализират се причините, поради които те не са приключени; отстраняват се некадърните и корумпираните полицаи и магистрати; усъвършенстват се онези нормативни актове, които трябва да се усъвършенстват.
Но, понеже у нас нищо подобно не се случи, над България вече надвисна нова опасност - Европейският съд по правата на човека в Страсбург. А причината да отваряме приказка точно за тази ключова институция на ЕС е много простичка: прехвърлянето на 97% от престъпленията за разследване в МВР противоречи на българската конституция. И, ако бяхме нормална държава с нормално правосъдие, откакто съществува полицейското дознание (1 януари 2000 г.), българският съд не трябваше да издаде нито една дознателска присъда. Просто защото конституцията има върховенство над останалите закони, а нейните текстове имат пряко действие.
Е, за предишните и за сегашните управници съдържанието на конституцията май няма кой знае какво значение. Лошото е, че все повече пациенти на Темида обръщат поглед към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където изобщо не се интересуват дали човекът е виновен, или е невинен. Там единственият интерес е в рамките на Евросъюза борбата с престъпността да се води със законови средства, а не според моментните прищевки на едно или друго управляващо мнозинство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във