Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КС лаконичен срещу популизма на Манолова

С кратко и ясно решение Конституционният съд (КС) отхвърли поредния опит на омбудсмана Мая Манолова да яхне вълната на популизма. В случая искането й беше всеки потребител на вода, ток, парно и природен газ да може да  оспорва при желание цената им пред съда. Сезирането беше предприето в разгара на скандалната сделка за активите на ЧЕЗ, която възбуди страховете от повишаване на цените на електроенергията. 

Искането си Манолова отправи както до Конституционния съд, така и до Народното събрание в лицето на неговия председател Цвета Караянчева. От конституционните съдии омбудсманът поиска да отменят текст в Закона за енергетиката, който урежда решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за утвърждаване на новите цени на енергоносителите като индивидуален административен акт. Парламентът пък беше приканен да направи на практика същото, но чрез предприемане на законодателна инициатива в тази насока. 

Съгласно атакувания текст в Закона за енергетиката решенията, с които КЕВР утвърждава пределните цени на лицензираните енергийни предприятия и оператори на преносни мрежи, са уредени като индивидуален административен акт. Според мотивите на омбудсмана тези решения трябвало да бъдат обаче уредени като общи административни актове, което щяло да позволи оспорването им пред съда. Правна логика, която не е подкрепена с доводи, няма опора в закона. 

Според Административно-процесуалния кодекс право да оспорват административните актове (както индивидуални, така и общи) имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължения. Право на протест има и прокуратурата в защита на обществения интерес, както стана с оспорването на решението на КЕВР за новите цени на водата.

Във всички случаи обаче адресати на решенията, с които регулаторът утвърждава пределните цени за поднадзорните му услуги, са доставчиците, а не крайните клиенти, които не участват в производството по издаването на тези актове. Именно това е наложило и съдебната практика, която не допуска разглеждането на жалби от тяхна страна срещу актовете на КЕВР. 

В подкрепа на искането си юристите на омбудсмана прибегнаха до странни логически конструкции. В основата им е тезата решенията на КЕВР за пределните цени на водата, тока, парното и газа, макар и адресирани до енергийните предприятия, засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на неопределен брой граждани. Това било така, понеже утвърдените пределни цени са обвързващи и се отразяват пряко на цените по договорите с потребителите на енергийни услуги. И понеже тези цени ставали част от съдържанието на договорите, актовете на КЕВР следвало да се разглеждат като съвкупност от индивидуални административни актове, които трябва да бъдат изпълнявани от техните адресати.

В резултат от възприетото законодателно решение гражданите били лишени от конституционното си право на защита срещу актове на администрацията, с които са нарушени или застрашени техни права и законни интереси. В подкрепа на искането е приведена и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на ЕС от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Става въпрос за изискването всяка страна да гарантира на национално равнище подходящи механизми за правото на засегнатите от решение на регулатора да го обжалват пред независим орган.

В писмото си до парламента Манолова добави и аргумента, че макар да имат по закон правен интерес от оспорване на решенията, с които регулаторът им налага пределни цени на енергоносителите, лицензираните доставчици нямали реален интерес да го правят. Твърдение, което едва ли се нуждае от коментар предвид оттеглянето на "ЧЕЗ" тъкмо заради отказа на КЕВР да повиши цените на тока, както и постоянните искания на всички енергийни предприятия в тази насока. 

Манолова напомни, че е подпомогнала потребителски организации при обжалването на решения на КЕВР относно увеличението на цената на природния газ, топлинната и електрическата енергия, но съдът не е дал ход на делата по същество. Имало и случаи, в които решенията на регулатора са приети, въпреки че не са спазени  законовите правила, което било потвърдено от действията на прокуратурата. По сигнал на омбудсмана тя внесла 16 протеста срещу решение на КЕВР от 2017 г. относно цената на ВиК услугите, но не  става ясно какъв е резултатът от тях.

Макар и обоснован със защита на обществения интерес, ходът на Мая Манолова е поредният "правен" популизъм в действие. Подобно на провала си при  възраженията срещу такса "сградна инсталация" омбудсманът предложи за пореден път решения, които се харесват от широката публика, но застрашават обществения интерес, обезсмислят ролята на регулатора и влошават състоянието на енергийния сектор. Ефектът от евентуалните жалби на стотици хиляди потребители срещу всяко утвърдено от КЕВР поскъпване на водата, тока, парното и газа е лесно предвидим - лавина от дела, по които може да бъде допуснато спиране на изпълнението на тези решения до приключването на процеса на две инстанции, което може да отнеме години.

С изключение на докладчика по делото Филип Димитров и колегата му Георги Ангелов, които са подписали решението с особени мнения, останалите конституционни съдии не са сметнали за необходимо да развиват витиевати мотиви. В свои становища по делото аргументите на омбудсмана са оспорили министърът на енергетиката, КЕВР, Върховният административен съд и Институтът за енергиен мениджмънт. В полза на Манолова не се е обявила дори Комисията за защита на потребителите - с довода, че не може да се произнесе по искането на омбудсмана, тъй като то излиза извън нейните правомощия.

В решението си КС приема напълно основателно, че решенията на регулатора, с които се утвърждават пределните цени на енергоносителите, е индивидуален административен акт, който не може да се разглежда отделно от естеството на договора на електроснабдителните предприятия с потребителите. Същият представлява договор при общи условия, при който страните изразяват желанието си по особен начин. Предложителят отправя към неограничен кръг от лица оферта, чиито елементи или част от тях не подлежат на обсъждане. За тях остава изборът да ги приемат и да сключат договора или да не го направят - и тогава няма сключен договор. Специални клаузи може да бъдат уговаряни, доколкото са допустими от общите условия. 

Решението на КЕВР създава пределна цена, която ограничава предложителя да договаря с потребителя по-висока от нея. КС подчертава, че това ограничение възниква, преди да бъде направена офертата до потребителя, поради което няма как да засегне пряко правата на неограничен кръг лица. "Следва да се приеме, че правата и интересите, които то би могло да засегне пряко, са единствено тези на индивидуално определените лицензирани енергийни предприятия, които искат утвърждаване на нови цени или изменения на действащи", мотивират се конституционните съдии.

Цитирано е и Решение № 21/1995 г. на КС, в което се казва че "законовата или доктринална квалификация на един административен акт като нормативен, индивидуален или общ, вътрешноведомствен или външен не може да бъде конституционен критерий и не изключва този акт от кръга на съдебно обжалваемите актове". Както и че "преценката дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд, след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт".

В резултат е направен изводът, че с определянето на ценовите решения на КЕВР като индивидуален административен акт не се засягат пряко права и свободи на гражданите. Междувременно Мая Манолова си намери нова шумна кауза - като защитник на майките на деца с увреждания. Този път се намери и политическа партия - "Воля", която да внесе в парламента предложения от омбудсмана проект на Закон за личната помощ. Преди това проектът беше представен за обществено обсъждане на представителните организации на хората с увреждания и на синдикатите, но те не го подкрепиха с аргумента, че обслужва само една малка група хора с тежки здравни проблеми. 

Финансовата прогноза в законопроекта предвижда реализирането му да натовари държавния бюджет за следващата година с допълнителни 105 млн. лева. Само преди месец обаче социалният министър Бисер Петков изхвърча за кратко от поста си, след като уведоми премиера и финансовия министър, че не може да се оправи със същата социална група, тъй като исканията й възлизат на повече от 300 млн. лв. на година. И понеже каквото и да се говори, става дума за пари, смятането ще продължи до поредния челен сблъсък между здравия разум и популизма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във