Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КС удари Указа за борба с дребното хулиганство

Конституционният съд (КС) нанесе силен удар по един от ветераните в родното законодателство - Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). С Решение №3 от 2011 г. беше обявена за противоконституционна забраната да се обжалват съдебните решения, с които се налагат наказания на дребните хулигани. Текстът гласи: „Решението на районния съдия не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно. Според КС това противоречи на конституцията, тъй като засяга основното право на справедлив процес. Указът предвижда две алтернативни наказания - задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лева.
Макар че всички действия по това конституционно дело наподобяват преоткриването на топлата вода, тъй като действащата конституция е в сила от 20 години, един от най-старите нормативни актове и днес не се дава без бой. Приетият през 1963 г. Указ за дребното хулиганство може и да не чества 50-годишен юбилей, но има свои поддръжници. На тази мисъл навежда противоборството между заинтересованите страни по делото. Главният прокурор Борис Велчев и министърът на правосъдието Маргарита Попова дадоха становища в полза на атакувания текст - че не е противоконституционно осъденият на задържане в МВР по този указ да не може да обжалва решението на районния съд.
Конституционното дело беше образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който сочи, че атакуваният текст води до противоречиви решения на съдилищата. ВАС твърди, че текстът е в разрез както с конституцията, така и с Конвенцията за правата на човека. Сочи се, че налаганото наказание задържане в поделения на МВР е равнозначно на наказанието „лишаване от свобода, предвидено в Наказателния кодекс. От това следва, че деянието по указа следва да се приравни на престъпление, но тогава трябва да се признае и правото на наказания да обжалва решението на районния съд.
Инициативата на ВАС
дойде покрай делото срещу 51-годишния жител на разградското село Сейдол Явор Киранов. Той е осъден миналата година на максималния срок задържане от 15 дни заради улична разпра с жена, с която доскоро живял на семейни начала. След като излежал наказанието, Киранов обжалвал пред административния съд в Разград, но той отказал да разгледа делото (в съгласие с отрицателното становище на прокуратурата). Но Киранов не се отказал и обжалвал пред ВАС.
Освен главния прокурор и министъра на правосъдието като заинтересовани страни по случая бяха допуснати Народното събрание, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет и пет неправителствени организации. Народното събрание и Министерският съвет не изпратиха становища, а ВКС, МВР, адвокатурата и НПО-тата подкрепиха искането за противоконституционност. Изненадваща в случая е позицията на МВР, тъй като указът дава на вътрешното ведомство възможност за бърза разправа с хулиганите.
КС охлажда ентусиазма
на онези, които се стремят да сложат знак за равенство между наказанията „задържане в поделенията на МВР, лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража. В решението се напомня, че в правната теория категорично е възприето разбирането, че наказанието „задържане в поделенията на МВР притежава всички белези на административно наказание и се налага като алтернативно с друго административно наказание - глобата. Същото административно наказание - „задържане в териториална структура на МВР, но за срок до 25 денонощия, е предвидено и в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, приет през 2004 година.
Конституционните съдии обаче признават наличието на проблем заради забраната в указа решението на районния съдия да се обжалва. От една страна, съдебно-административните производства поначало са двуинстанционни и забраната за обжалване се явява неприятно изключение. От друга страна, тежестта на административната санкция „задържане в поделенията на МВР е голяма и
правният статус на лицата
„задържани под стража, „задържани в поделенията на МВР и „лишени от свобода е еднакъв.
Конституцията на Република България прогласява, че правото на справедлив процес не допуска ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. А според евроконвенцията всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва осъждането си пред висшестоящ съд.
КС заключава, че ограничаването на правото на обжалване на наказанието „задържане в поделенията на МВР пред по-горна инстанция надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието. И още, че не бива принципите за бързина и стабилитет на съдебните решения да имат приоритет пред правото на защита на обвиняемия.
Всъщност столът под Указа за борба с дребното хулиганство се разклати едва в последните две-три години след две осъдителни решения срещу България в Страсбург (от 2009 г.) и дадените в тях предписания да се въведе процедура за обжалване. Отделни районни съдии започнаха да записват в решенията си наред с наложеното наказание, че предвидената в указа забрана за обжалване противоречи на конвенцията за защита правата на човека, което даваше основание на недоволните да обжалват. Едни го правеха обаче в съответните окръжни съдилища, други - в административните. Стигна се до спорове за подсъдност, по които върховните съдилища се произнесоха, че тези дела са подсъдни на административните съдилища. И на първо място административният съд в София започна да допуска за разглеждане дела по Указа за борба с дребното хулиганство.
Решаването на един проблем
с подръчни средства
породи обаче друг. Практиката на съдиите, която и досега даваше възможност за обжалване, сочи, че в стремежа си да прилагат пряко конвенцията, за да не създават поводи за дела в Страсбург, много от тях спряха да наказват със задържане. Причината е проста - да се развие съдебно производство на две инстанции в рамките на максималния срок за задържане от 15 денонощия за нашите съдилища е невъзможно. А в повечето случаи максималният срок в указа не се налага и наказанията са от 5 до 7 денонощия. При това положение дори втората инстанция да отмени изцяло наложеното от първата наказание, то вече е излежано и основанието за жалба в Страсбург е налице. Или поне за претенция към държавата за обезщетение за нанесени вреди. В резултат се стигна до изкривяване на съдебната практика в полза на хулиганите - тежки прояви, за които съдът е налагал без колебания зъдържане, биват санкционирани с глоби, които осъдените нямат намерение да плащат. В този смисъл Законът за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия се оказа още по-уязвим, защото по него на непълнолетен нарушител от 16 до 18 години се предвижда единствено наказание задържане до 10 денонощия и съдиите нямат възможност да избегнат капана чрез налагане на глоба.
Междувременно инспекторатът към Висшия съдебен съвет установи типични нарушения в производствата по указа, ако нарушителят се яви в съда без адвокат. Проверки в някои съдилища показаха, че често санкциите са налагат, без изобщо да се провеждат публични заседания. Не се съставят протоколи за тях, а ако се съставят, те са пълни с грешки - няма дата и час, подпис на секретаря, данни за свидетели, присъствие на нарушителя и за това разяснени ли са му правата. Много от тези пропуски са основание за отмяна на решенията от горната инстанция, а долната не би ги допускала с такава лекота, ако решенията й подлежаха на обжалване.
Сегашното решение на КС обаче също не оцветява
картината в розово.
Макар и съобразено с конституцията и евроконвенцията, то вероятно ще доведе повече до лоши резултати в прилагането на указа. Санкциите на първата съдебна инстанция ще стават все по-меки, а дори и в такъв размер втората ще отменя и намалява част от тях. Полицаите ще трябва да се явяват и пред втората инстанция и да търсят свидетели. По указа те не са задължителни, но обжалващите ще намират такива, които да оборват твърденията на униформените. В резултат ще се стигне до по-ниска наказуемост на дребното хулиганство. А за криминолозите, пък и за всеки друг, то отдавна е класически показател за склонността към извършване на престъпления.
Решението на КС е обаче и подтик за преуреждане на тази материя. Омбудсманът Константин Пенчев бързо хвана вятъра на промяната и в края на април внесе предложение в Народното събрание УБДХ да бъде отменен. Сочейки двете осъдителни решения в Страсбург, Пенчев иска депутатите
да отменят изцяло
остарялата нормативна уредба, като се съобразят с международните стандарти за защита на правата на човека.
Хубаво, но нашият законодател ги въвежда уж неуморно и все не ги е въвел като хората. А в случая става дума за решителна промяна и преразпределение на институти в уредбата на бъдещите нов Наказателен кодекс и Административно-наказателен кодекс. Кога и какво ще излезе от всичко това никой не може да каже. А хулиганите не спят и едва ли ще пропуснат да се възползват от всяко разхлабване на режима.
А има твърде просто решение - принципната замяна на задържането с полагане на обществено полезен труд. Не само в тухларни, въпреки че от тухли имаше нужда по татово време, има нужда и сега. Предимствата са в няколко посоки. Ще се избегнат проблеми със съда в Страсбург. Осъденият няма да е арестант или затворник и ще си спи вкъщи. Обществото ще има полза от свършеното. Ако пък осъденият откаже да работи или не се явява на работа, наказанието да бъде заменено с глоба, но солена. В подобни случаи звезди и милионери в САЩ биват осъждани на по няколко месеца труд в полза на обществото. А ако откажат, чака ги не глоба, макар и солена, а затвор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във