Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Кучетата лаят, а съдебният керван си върви

"Недопустимо е да продължаваме да избягваме  разговора за съдебната карта  на фона на реалностите, свързани с демографските изменения, настъпили в страната и с последиците от тях - неравномерното разпределение на делата в различните региони, водещо до несправедливо натоварване на съдиите. През 2018 г. Висшият съдебен съвет трябва  да възстанови стартиралия през 2016 г. диалог между съдиите по тази тема, за да стигнем всички  ние до конкретните идеи за реализиране на промените при запазване на достъпа до правосъдие, които да са свързани не с механично закриване (сливане) на структури, без да се отчитат всички важни функции, които има съдът в една общност, а с разумна преценка на баланса между достъпа до правосъдие на хората и икономическите измерения на издръжката на съдебни  звена с ниска натовареност. Наложително е да пренесем този разговор и към останалите власти - местни и централни, за да убедим и тях в нуждата от промяна на съдебната карта, да преодолеем и техните страхове, и най-вече тези на хората, притеснени, че ще бъдат лишени от правото им на достъп до съд..."

Цитатът е част от годишния доклад за дейността на общите съдилища в страната през 2017 г., който бе внесен в последния ден от април във Висшия съдебен съвет. И от него става ясно следното: че лелеяната реформа на съдебната карта, в  която се кълняха всички кандидати за членове на новия Висш съдебен съвет при избирането им, в момента е напълно игнорирана от дневния им ред. Просто защото е непопулярна, неудобна, неприятна и неподкрепяна от никого (освен на думи). А и защото изисква "дупце", а висшата администрация, включително и съдебната, по правило не се слави с наличието на такъв кураж.

Всъщност реформата на съдебната карта ще означава на първо място по-равномерно и справедливо натоварване на съдиите. Част от тях  я карат като "на курорт" -  с по едно и половина дело на месец - във Военноапелативния съд, а други бъхтят с по 79 дела за същото време. Така са нещата в  Софийския районен съд. Вярно, тежестта на споровете в различните инстанции е несравнима, но числата са си числа. Пък и без това съдебната статистика продължава да се води  "на бройка", без да прави разлика между "дело" за издаване на заповед за изпълнение или разрешение за подслушване и процес срещу организирана престъпна група - за източване на ДДС например.

Но дори и да се сравнява натовареността според йерархията на съдилищата - различната натовареност е очевиден  проблем. И той си е такъв от години. А безспорните "рекордьори" по брой дела неизменно си остават софийските съдилища - въпреки промените в подсъдността, направени чрез изменения в законодателството и въпреки откриването на нови щатни бройки. Просто фактът, че в София са съсредоточени държавната администрация, основната част от бизнеса и близо 2 млн. души от населението на страната, няма как да доведе до друго.

"Неравномерната натовареност е една от основните причини за проблемите в работата на съдебните звена. Заради нея често съдебната система понася публични упреци за това, че правосъдието е бавно, в резултат на което в обществото трайно съществуват недоверие и съмнение в ефективността на съдебната система", отчитат съдиите от Върховния касационен съд в годишния си доклад.

И настояват: кардиналното разрешаване на проблема с нееднаквата натовареност на съдиите да не бъде повече отлагано. Не само от ВСС, но и от законодателната и от изпълнителната власт. "Усилия в тази посока през 2018 г. трябва да положат и трите власти в държавата, поради което доброто взаимодействие с Народното събрание и с постоянните му комисии е от съществено значение за намирането  на най-адекватния изход от тази нетърпима както за множество съдии, така и за обществото ситуация. Колкото и трудно, непопулярно и предизвикващо сериозен отпор да е решението на  този проблем, всички ние трябва да отчетем, че пътят за преодоляване на неравномерната натовареност е само един - промяна на съдебната карта. Само по този начин бихме показали адекватните действия към постигане на бързо, качествено, компетентно, предвидимо правосъдие,  даващо на гражданите нужното им чувство за  справедливост, когато влязат в храма на Темида."

И преди някой да си помисли, че въпросът с неравномерната натовареност на съдиите си е само техен - "вътрешен" проблем, да поясним: от това как се разпределят делата между различните съдилища зависи да не се случва това, което става сега - да се насрочват процеси за средата на следващата година, защото няма  възможност да бъдат разгледани по-скоро.

А освен това от разрешаването на този проблем зависи и "тежестта" върху бюджета на издръжката на съдебната власт. Защото "курортът" в някои съдилища излиза твърде скъпо: за поддържането на съдебните сгради, за заплатите на персонала  и "консумативните" разходи по дейността им отиват стотици хиляди левове годишно. Това са предимно бюджетни пари, защото приходите от съдебни такси в тези съдилища също са символични и това е логично: след като няма дела, няма и платени такси за разглеждането им.

Всъщност начините как да се направи реформата на съдебната карта са ясни: на първо място чрез законодателни изменения, които да "преразпределят" делата по подсъдност. Освен това е необходима система за реално отчитане на тежестта на свършената работа от съдиите и прокурорите, а не както сега - чрез  статистически отчет  "на бройка". (Впрочем опит да се промени начинът на отчитане  направи  предишният състав на ВСС. Но според годишния отчет за 2017 г. - след година приложение на новата система за измерване на натовареността, голяма част от магистратите  смятат, че тя не е добра и че по-често води до напрежение, отколкото до по-голяма обективност при оценяването на работата им.) И третото нещо е вътрешната реорганизация на ресурсите - а това е най-болезнената мярка, защото неминуемо ще доведе до свиване на щатове в съдебната администрация и до разместване на бройки сред магистратите.

Но колкото и да е болезнена, тази мярка в никакъв случай не е невъзможна. Сравнително простичка първа крачка как да стане това предложи  прокуратурата - чрез "окрупняване" на съществуващите районни структури, което най-малкото ще доведе до съкращаване на технически персонал - счетоводители, системни администратори, статистици, шофьори и други. Друг е въпросът, че и там тази реформа все още не е започнала, въпреки че за нея се говори вече повече от година. И това е обяснимо - в крайна сметка какъв е интересът на прокуратурата да бърза да се "свива", след като съдилищата още дори не са започнали да мислят как те ще правят реформа?

Годишният доклад за дейността на съдилищата през 2017 г., обобщен от ВКС, вече е по бюрата на членовете на Висшия съдебен съвет. Но резултатът от поредното усилие за това темата за реформата на съдебната карта отново да бъде вкарана в дневния ред на висшите съдебни кадровици  е изключително предсказуем: той ще е никакъв. И дори и кучетата (включително и медиите) да се разлаят, съдебният керван ще си продължи по пътя и ще си остане такъв, какъвто си го знаем...

 

От статистиката
През системата на общите съдилища в страната през 2017 г. са преминали общо 696 148 дела. Само през последната година са постъпили 590 787, останалите са "висящи" отпреди. Статистиката сочи леко увеличение на постъплението от дела през 2017 г. за всички съдилища, с изключение на окръжните и военните.

Решените за същия период от време спорове са над 580 000, като повече от 80% от тях са приключени в рамките на три месеца.

Само в районните съдилища в градовете, които са областни центрове, са  разгледани 392 062 дела. Огромната част от тях (292 094) са били граждански, а 151 104 от тези граждански дела  са били всъщност искания за издаване на заповеди за изпълнение срещу длъжници. Всъщност статистиката за всички районни съдилища сочи, че всяко второ дело пред тях е било точно "заповедно" - такива са 56.7% от всички постъпили през годината спорове.

От наказателните дела пък най-голям дял държат т. нар. общоопасни престъпления, като безспорните първенци в тази група са транспортните престъпления - каране на градус или без книжка. Производствата по дела от тази група са били 41.5% от всички наказателни дела.  Най-големият бич за населението - кражбите, са се класирали втори в класацията на съдебните дела с "почетните" 27.7 процента. А делът на делата за корупция или злоупотреба с власт е по-скоро символичен.

Съдилищата са издали 4701 разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства - основно подслушване. Най-много са издадените разрешения за СРС от Специализирания наказателен съд (2146 бр). Делът на приложените впоследствие по дела резултати от тях продължава да е нисък: броят на веществените доказателствени средства, изготвени след издаване на разрешения за прилагане на СРС, е едва 1214.

Facebook logo
Бъдете с нас и във