Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КЪРВАВ СРИВ ПО ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО ТРАСЕ

Странно, но новият министър на вътрешните работи Румен Петков продължи традицията на своите предшественици. Преди 12 години тогавашният шеф на МВР Виктор Михайлов въведе уникален модел за бягство от отговорност, на който досега не е изневерил нито един от шефовете на вътрешното ведомство. Едва ли някой си спомня, но първото поръчково убийство в България бе извършено на 5 февруари 1993 г., когато председателят на ликвидационния съвет в пловдивското с. Първенец - Людмил Воденичаров, беше взривен с бомба самоделка. По-паметливи разказват, че непосредствено след ужасяващото покушение министър Виктор Михайлов е обявил, че МВР работи по няколко версии и дори има заподозрян за атентата. До ден днешен обаче делото за атентата срещу Воденичаров е спряно поради неразкриване на извършителя, а от тогавашните работни версии не е останал дори блед спомен.
През годините този модел е прилаган стотици пъти, като с някои малки изключения резултатите винаги са били повече от благоприятни за МВР-ръководството. И то само поради една причина - след първите две-три седмици, криминалните репортери вече са забравили за случая, а след това те нямат никакви шансове за пробив предвид опазването на следствената тайна.
Какво например попречи на вътрешния министър Румен Петков човешки да сподели с медиите, че убийството на Емил Кюлев е изненадало МВР? И че час-два след атентата не българската Национална полиция и НСБОП, ами ФБР и ЦРУ, взети заедно, не могат да извадят от ръкавите си правдоподобен мотив за бруталното престъпление. Било защото бизнесът на жертвата е легален, било защото тя е имала толкова врагове, че идентифицирането на най-кръвожадния е трудна работа.
Но... не би. Дето има една дума, още трупът на покойния Кюлев не беше вдигнат от Съдебна медицина и г-н вътрешният министър обяви, че МВР вече работи по цели... четири версии. Какви обаче са тези версии шефът на МВР (съвсем естествено) отказа да съобщи.
Никак не е необходимо човек да гледа полицейски екшъни или да чете криминални романи, за да се сети, че ако това е вярно, значи спецслужбите на МВР са държали доста изкъсо Емил Кюлев и са запознати прекрасно както с успехите му, така и с тежките проблеми, които се крият зад и под лъскавата фасада.
Този извод обаче навява мисли в две други посоки. Първо, ако покойният Кюлев наистина е имал вземане-даване с някои от по-видните обитатели на подземния свят, защо МВР, данъчните или финансовото разузнаване досега не са го закачали за нищо? И защо, ако той самият се е чувствал заплашен от някого, упорито е продължавал да ходи без охрана и без бронирана жилетка?
Отговорите на тези два въпроса са много важни и още в сряда вътрешният министър или трябваше да ги оповести публично, или да си признае, че МВР все още търси първата гореща следа, от която да тръгне разплитането на престъплението.
И още нещо можеше да стори Румен Петков в името на равноправния диалог между МВР и обществото: да каже поне едно съображение, което позволява убийството на Емил Кюлев да бъде определено като политическо. Дали защото сред членовете на надзорния съвет на ДЗИ БАНК е един от най-доверените хора на Симеон Сакскобургготски - юристът Асен Ошанов, или пък защото Емил Кюлев е стар приятел поне с половината от Висшия съвет на БСП и ден преди смъртта си е имал дълъг и делови разговор с президента Георги Първанов?
Възползвайки се от информационния вакуум, още в четвъртък сутринта (27 октомври) бившият вътрешен министър Богомил Бонев нанесе посмъртно първия коварен удар по репутацията на бившия си приятел Кюлев. В ефира на Би Ти Ви генералът от запаса обяви: Доколкото разбрах, в деня преди покушението (т. е. - на 25 октомври - бел. ред.) е било подадено искане за запор на сметките на фирмата Контракт Кюлев. Това може да помогне на разследването, тъй като е интересно да се види по чие искане е направен този запор. Аз не съм проверявал, но това се говори в юридическите среди в София....
Само няколко няколко минути по-късно, но от ефира на Нова телевизия, друг генерал от запаса - Бойко Борисов, също замери драгия зрител с мощна информационна бомба. В типично негов стил,той посъветва колегите от МВР да погледнат един доклад на Интерпол от преди три-четири години, тъй като в него има неща, които ще им дадат насоки за разследване. Освен това бившият главсек на вътрешното ведомство обяви, че има две-три версии, на които съм убеден, че те (колегите му от МВР - бел. ред.) вече са стъпили. Източниците са външни, но информацията е класифицирана и не би трябвало да я коментираме....
Ей на това народът му вика Кой ми се изтакова в гащите. И по отношение на Бонев, и по отношение на Борисов. Първият, защото като член на скандалноизвестния Обществен съвет на Румен Петков е могъл лично да му съобщи добрата новина, а вторият - защото точно четири години беше главен секретар на МВР и нищо не направи, за да разобличи приживе героя от доклада на Интерпол.
За най-голямо съжаление първи захапаха подхвърлените им кукички репортерите, за които генералската дума е повече от хвърлен камък. Всички техни опити обаче да научат кой и защо е блокирал някакви сметки на Емил Кюлев в Софийския градски съд се увенчаха с неуспех, защото... тази процедура се извършва от съдия-изпълнителите, а те работят към... Софийския районен съд. Освен това в този случай става дума за имот в идеалния център на столицата, за който законните му собственици водят съдебен спор с Кюлев и са образуавали рутинно изпълнително дело във връзка с обезпечаване на претенциите по исковата си молба.
Не по-различно е и положението с колегиалния съвет на о. з. ген. Борисов за надникване в прелюбопитния доклад на Интерпол. В него няма нищо кой знае какво. Той е писан (или поне такива слухове вървят из София) по сигнал за пране на пари, защото покойният Кюлев е взел голям заем от Майкъл Чорни и не е успял да го върне навреме. Вярно, в случая ставало дума за около 140 млн. щ. долара, но е малко вероятно бившият собственик на Левски Спартак и МТел да поръча екзекуцията на довчерашния си съдружник. Първо, защото той прекрасно знае, че покойник пари не връща, и второ - ако Чорни трябваше да мъсти на някого, Емил Кюлев едва ли щеше да е първи в класацията му.
В другите две-три версии, върху които, според о. з. ген. Борисов, най-вероятно разследващите са стъпили вече, също няма кой знае каква сензация. Едната от тях явно е в насоката, че покойният Георги Илиев е взел кредит от ДЗИ БАНК в размер на 20 млн. лв., срещу който е ипотекирал няколко свои хотела на Слънчев бряг. До разстрела му на 25 август тази година Георги Илиев е погасявал редовно задълженията си, но при последвалата подялба на империята ВИС ипотекираните хотели се били паднали на един от малцината оцелели... сикаджии. Тази хипотеза има и втори вариант. Според него, Илиев е взел от ДЗИ БАНК 20 млн. лв., но за изграждането на голямо предприятие за преработка на черни и цветни метални отпадъци. Който и от двата варианта обаче да си избере човек, фактът, че Емил Кюлев е продължил да се движи без охрана и да се вози в стандартен джип, означава само едно: след разстрела на Георги Илиев на него и през ум не му е минавало, че някой може да му посегне.
Всъщност в сряда срещу четвъртък вечерта в публичното пространство се завъртя още една версия, която обедини в една логическа верига три покушения - две реални и едно непотвърдено: срещу покойниците Георги Илиев и Емил Кюлев и срещу Младен Михалев-Маджо, за когото се чу, че бил стрелян на 25 октомври (вторник) вечерта в Цюрих, Швейцария.
Съвсем накратко става дума за следното. Шест години след падането на Шенгенската визова завеса България отново привлече вниманието на няколко сериозни руски групировки. Но не като туристическа дестинация, а като възможност за инвестиции в туристическия бизнес и като бъдеща пълноправна страна членка на ЕС. За никого не е тайна, че Илиев, Кюлев и Михалев са основни играчи в този бранш и от едно десетилетие без тяхното съгласие в Слънчев бряг и по Северното Черноморие трудно можеше да се случи нещо. Също много добре е известно, че и тримата за нищо на света нямаше да продадат бизнеса си на руснаците, нито пък щяха да разрешат на братушките да се развъртят по Черноморието за тяхна сметка.
Евентуалната руска връзка в покушенията срещу Илиев, Кюлев и Маджо може да бъде потърсена в поръчковото убийство на бургаския бизнесмен от арменски произход Маис Ахаян Размикович, който беше разстрелян на 1 октомври тази година в Москва. Според информационната система Дакси Размикович е дългогодишен бизнес партньор на друг известен покойник - арменеца Арташес Тер-Овсепян-Артур, който пък на 15 ноември 2000 г. уж се самовзриви в столичния хотел Амбасадор. Осведомени твърдят обаче, че истината за мощната екзплозия в Амбасадор е доста по-различна и Арташес Тер-Овсепян е убит, за да не налее в Слънчев бряг около 20 млн. арменски долара.
Така че работни версии, наистина, дал Господ, но някак политическата нишка в тях се губи. И то най-вероятно защото не съществува. Другият вариант наистина предвещава сериозен срив по правителственото трасе. И то не само в преносния, но и в буквалния смисъл на думата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във