Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

КЪСО, ПО-КЪСО, НАЙ-КЪСО... ПАМЕТ НА BG-ПОЛИТИК

В началото на 80-те години на миналия век имаше един много популярен виц. Японски туристи пристигат в България по повод поредната Асамблея Знаме на мира. Няколко минути преди самолетът на Japan Airlines да се приземи, старшата на стюардесите грабва микрофона и тържествено съобщава на своите сънародници: Уважаеми пътници, след малко ще кацнем на летище София. Времето в столицата на Народна република България е слънчево, а температурата на въздуха е плюс 26 градуса. Моля всички да върнат часовниците си с 30 години назад.
Горе-долу по същия начин изглежда и днешният дебат между управляващите и опозицията на тема Борба с организираната престъпност и с корупцията. Скучно, сиво и банално като... софийски панелен комплекс в очите на японец, прекарал живота си в лъскавия център на Токио. Е, поне засега, по вратовете на депутатите от управляващото мнозинство, министрите от правителството на Сергей Станишев и техните достойни опоненти от опозицията не висят фотоапарати и видеокамери. Този факт обаче по никакъв начин не им пречи те да бъдат така учудени и искрено недоумяващи, сякаш току-що са паднали от... небето и нямат никаква представа какво и защо се е случвало в България през последните 16 години.
Неведнъж досега, и той по най-различни поводи, Параграф 22 е писал, че паметта на българския политик е по-къса и от най-късото съединение в света. Колкото и да е странно, най-яркото доказателство за непреходността на тази констатация е суматохата около вота на недоверие към правителството. Вот, заради който 40-ото Народно събрание разстреля целия си работен вторник (18 април), а БНТ и БНР услужливо си спестиха поне по пет-шест предавания заради задължението им да излъчват директно препирните в пленарната зала.
Тъжно е, но открай време колективните упражнения в българския парламент са обезличавали и най-ярките депутатски индивидуалности. Нещо подобно се случи и във вторник, когато участниците в т. нар. дебат за вота се разделиха на два отбора и всеки от тях се... завъртя в свой собствен омагьосан кръг, успореден на другия. Опозиционерите като в транс повтаряха, че управляващите са корумпирани, опасани са от приятелски фирмени обръчи и са изцоцали всички пари, отпуснати за възстановяването на щетите от миналогодишните наводнения. А управляващите, не по-малко зомбирани от своите партийни лидери, дръзновено рецитираха старателно заучените по-рано данни и цифри, след което назидателно обобщаваха, че крадецът няма право да крещи: Дръжте крадеца!
В крайна сметка вотът не мина (не че някой се е съмнявал в това) и всички народни представители, сякаш забравили, че до преди три-четири минути са се дърляли като стринки на Женския пазар, закичиха лицата си с по една широка усмивка и се разотидоха. Я по родните си места, я по предварително начертаните великденски дестинации, я по партийни дела или личен бизнес.
Всъщност целокупният български избирател гледа подобен парламентарен филм за трети път през последните две седмици и половина.
Първата прожекция бе на 6 април
и започна седем-осем часа, след като неизвестни бандити взривиха 500-грамова бомба пред апартамента на колегата Васил Иванов от Нова телевизия.
По този повод Параграф 22 започна дописката си Белите якички посегнаха на свободното слово, публикувана в бр.14 от 8 април, с българската поговорка Ахмак лозе копае, юнак вино пие! Тоест каквото и да правят мутрите и корумпираните чиновници с българската разследваща журналистика, тя винаги ще си върши работата, а т. нар. отговорни фактори и компетентни органи винаги ще й гледат... сеира. Хем отстрани, хем отвисоко, хем с любопитството на биолог, открил по случайност неизвестен микроб.
Другото, което написа в същата дописка Параграф 22, също звучи страшно: Скандалното в репортажите на Васил Иванов, което така и никой не пожела да види в дните след атентата, е точно там: в онова, което се случва, след като той си свърши работата. Ето защо изявления от рода МВР работи с целия наличен ресурс, Прокуратурата ще направи всичко възможно, за да изправи престъпниците пред съда и т. н. звучат неестествено приповдигнати. Не за друго, а защото, ако МВР, следствието и полицията бяха изпълнили добросъвестно задълженията си по закон, днес цялата тази истерия нямаше да я има....
Още по-страшното обаче е друго. Днес - 16 дни след бомбения атентат срещу Васил Иванов, и политическият елит на България в 40-ото Народно събрание, и всички ръководства на всички компетентни органи сякаш вече не помнят какво са приказвали, какво са обещавали и към какво са призовавали тогава. Като се започне от тържествения обет за светкавично разкриване на поръчителите и извършителите на зловещия терористичен акт, мине се през предложението за въвеждане на засилени мерки за сигурност по улиците, та се стигне до вопъла за обявяване на извънредно положение в защита на демокрацията.
Ето в тези няколко реда е заровена обективната причина, поради която една част от нормалните българи предпочитат да емигрират в Западна Европа и САЩ, а другата част, която остава в милата ни татковина, категорично не вярва на нито една дума, отронила се от нечия депутатска или министерска уста.
Преди девет години и десет месеца - на 26 юни 1996 г., край ирландската столица Дъблин е разстреляна разследващата журналистка Вероника Герен. Нейната екзекуция е поръчана от местен наркобос заради серия разобличаващи публикации във в. Дъблин съндей индипендънт. Точно 21 дни след убийството на Вероника Герен парламентът в Ирландия приема специален Закон за отнемане на имуществото, придобито по незаконен начин. През следващите шест години в държавната хазна влизат чисти 40 млн. евро, а под запор постоянно има мафиотско имущество за не по-малко от 30 млн. евро.
Едновременно с приемането на закона в Ирландия е създадено Централното бюро за разследване на имущества, придобити от престъпна дейност. Това е междуведомствен орган, в който работят служители на правоохранителните органи, митниците, данъчните власти и службата за социално осигуряване. Анонимността на всички служители в бюрото е гарантирана, а единствените публични личности са директорът на бюрото, неговият заместник и юридическият консултант. Основната задача на тази структура е да проследява активите, за които има съмнение, че са придобити от престъпна дейност, прагът на невинността е фиксиран на 13 000 евро, а имуществото се изземва чрез гражданска процедура за конфискация.
Толкоз с милите спомени от демократична Ирландия, защото само три дни след като народните представители и шефовете на т. нар. компетентни органи успокоиха съвестта си, разбудена внезапно от среднощната бомба пред апартамента на Васко Иванов, лидерът на Атака им докара до главите
нов и още по-свиреп дерт
На 7 април през нощта - около 23.40 ч., Волен Сидеров вдигна по тревога вътрешния министър Румен Петков и му съобщи, че той и съпартиецът му Павел Чернев за малко не са станали жертва на атентат.
Миналата седмица Параграф 22 отдели достатъчно място, за да анализира оперативната информация по случая и затова днес хич няма и да си губим времето в припомняне на детайли и акценти от интригата, протекла между инцидента на автомагистрала Тракия и протестната декларация, с която на 12 април депутатите от управляващото мнозинство заклеймиха поведението на Волен Сидеров и на Павел Чернев като арогантно, хулиганско, недостойно и т. н.
Клети, клети депутати! Ако знаехте какво ви чака през следващите няколко дни, изобщо нямаше да си губите времето с някаква си декларация, а да направите единствения логичен ход: 40-ото Народно събрание се саморазпуска, а президентът Георги Първанов определя датата на изборите за... Велико народно събрание. Примерно - след два-три месеца, предвид чрезвичайното обстоятелство, наречено приемане на България в Европейския съюз.
Колкото и странно да звучи, тези 60-90 дни са напълно достатъчни за БСП, НДСВ и ДПС да мобилизират всички свои електорални единици, но са абсолютно недостатъчни за все още разпокъсаната десница, за тресящата се от междуличностни конфликти Атака и за структурния хермафродит на столичния градоначалник - ГЕРБ.
Уви! Както вече стана дума, българският политик най-обича да не помни какво е правил и приказвал вчера и онзи ден. А поради тази причина той е зле и със сметките, чрез които трябва да направи утрешния ден на партията си по-светъл и по-ведър. И... неизбежното се случи.
В неделя и понеделник (16 и 17 април) Павел Чернев, Волен Сидеров и личният Сидеров шофьор - Любомир Бакърджиев, разиграха такава мелодрама, че сложиха в малкия си джоб всички сценаристи и режисьори, създали през последните двайсет години
пленителните епоси Робинята Изаура,
Три сестри, Дързост и красота и Вдовицата в бяло.
Едва ли има някакъв смисъл да си припомняме отново каскадата от сълзливи изповеди на Павел Чернев, започнала в неделя с трогателното Волене, защо ме предаде и завършила във вторник сутринта (17 април) с конспиративното Поех отговорността, защото той (Волен Сидеров - бел. ред.) искаше да го скрие (шофьора-бияч Любомир Бакърджиев - бел. ред.), защото знае много черни тайни. (С последните думи страдалецът Чернев има предвид парите за Атака, които влизат уж случайно в семейния бюджет на Волен Сидеров, неговата другарка Капка Георгиева - главен редактор на едноименния вестник, и нейния син - депутата-съпартиец Димитър Стоянов).
Не по-малко озадачаващо бе и поведението на вътрешния министър Румен Петков. През изминалите две седмици той сътвори чудеса от храброст, само и само да не отговори докъде е стигнало полицейското разследване на инцидента. И всеки ден, досущ като индиански шаман, повтаряше заклинанието Материалите от полицейското разследване ще бъдат предадени на главния прокурор още утре. А накрая - в понеделник (17 април), когато въпросното предаване най-сетне бе осъществено, шефът на МВР с облекчение обяви: Срещу депутатите от Атака Павел Чернев и Волен Сидеров може да бъде заведено
дознание за лъжесвидетелстване
заради представените от тях различни версии на инцидента от 7 април....
Съвсем сериозно в началото на седмицата Параграф 22 имаше искреното намерение да проследи развитието на скандала в пълния му обем. В сряда (19 април) обаче пейзажът до такава степен беше оцапан, че всякакви амбиции за точност в хронологията и изявленията на участниците се изпариха. И как няма да се изпарят, след като довчерашните кръвни братя, обединителите на нацията и спасителите на отечеството, започнаха да се заливат с помия така страстно, че на човек направо му призлява от мисълта какви хора коват закони в българския парламент.
Според досегашното най-близко обкръжение на Волен Сидеров Атака трябва да вземе властта, защото всички, които са управлявали и управляват България от промяната на 10 ноември 1989 г. са крадци, разбойници, кръвопийци и продажници, които до такава степен са се ояли, че са се превърнали в грухтящи свини и лоени топки.
След скандала около инцидента на магистрала Тракия и последните изявления на бившето вече обкръжение на Волен Сидеров, картината придоби следния вид. Управлявалите и управляващите България запазват типовите си характеристики, докато ръководството на Атака претърпява земетръсна метаморфоза и се разделя на психопат, пачавра и наркоман (според Павел Шопов) и на автоджамбазин, съден в Италия, който е вербуван от тайните служби и е внедрен в Атака, за да я компрометира (според Волен Сидеров и новата му дясна ръка - Павел Шопов).
И понеже, както гласи постоянната ни рубрика на първа страница, в България дори овошките не дават плод без команда от Москва, Вашингтон или Анкара, в задачата се пита: Защо т. нар. компетентни органи не направиха нищо, за да обуздаят политическите страсти и да изяснят истината за инцидента на 7 април:
а) защото не смятат, че Волен Сидеров е достоен за държавен глава;
б) защото ги е страх, че може да им измъкне властта изпод носа;
в) защото му завиждат за спонсорите;
г) защото искат да го произведат в мъченик и навръх Великден куцо и сакато да тича при него, а не при Бойко Борисов?
Христос воскресе! Това Народно събрание,този кабинет и този политически елит - също!

Facebook logo
Бъдете с нас и във