Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗЛАТИСТИЯ В ЧЕРНА ГОРА ПРИКЛЮЧИ

Стане ли дума за по-нататъшния ход на съдебната реформа и скандалните (уж) промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), които преди десетина дни скараха изпълнителната и съдебната власт - едно от първите имена, които грейват в съзнанието на редовния гражданин, е Злати Златков (Златистия). И то не заради друго, а защото неговата трудова биография е категоричното доказателство, че българското правосъдие не се нуждае от промяна, а от чистка. При това - масова! Защото, когато се върне, Златистия с пълна сила ще се възползва от разпоредбите на ремонтирания НПК, които му дават право да поиска прокуратурата да вкара всичките му залежали следствени дела (общо седем) в съда. И понеже това няма как да се случи, защото по тези дела не е работено от години, държавното обвинение е длъжно в едномесечен срок да ги прекрати. Което означава, че съдебното досие на Златистия изведнъж ще се скъси поне с няколко метра...В момента Злати Златков (Златистия) се намира в черногорски следствен арест и чака да приключи процедурата за екстрадицията му в България. Популярният дупнишки разбойник беше арестуван на 29 срещу 30 април 2003 г. при операция на черногорските спецслужби в местния курорт Херцег Нови, където бил отишъл да се лекува под вънкашност чужда и под име ново (с паспорт и шофьорска книжка на името на Митко Райков). Според осведомени източници той е разпознат по снимките в интерполското му досие и преди да се установи в Черна гора, е пообиколил доста из Европа все с лечебна цел. Със сигурност, месец-два преди да бъде арестуван, Златистия е бил в Италия, в Австрия и Испания, защото тамошните спецслужби са искали от българските си колеги негови отпечатъци, физическото му описание и характерните му белези. Златистия бе обявен за общодържавно издирване на 9 януари 2003 година. Ден по-рано той се скара с управата на санаториума в Павел баня и за да докаже, че именно той е правият, нахлу с джипа си във фоайето на почивната станция, потроши го и... изчезна.След завръщането си в родината (ако процедурите в Черна гора завършат нормално, бандитът трябва бъде докаран в България през следващата седмица) Златистия трябва да се изправи почти едновременно пред четири съдебни състава: два в Дупница и по един в Кюстендил и в София. Засега най-тежка се очертава срещата му със столичните слуги на Темида, защото делото за убийството на братовчед му Любомир Мантарков вече е във Върховния касационен съд. Двата процеса в Дупница са за въоръжен грабеж и побой над благоевградски и сръбски бизнесмени (още през 1991-1992 г.), а кюстендилското дело е за престрелката, станала популярна като Случаят Лапачки.За първи път Злати Златков се сблъсква по-сериозно с дългата (понякога) ръка на закона през 1987 г., докато отбива редовната си военна служба (като трудовак) в поделението в с. Джерман, Кюстендилско. Поводът е прозаичен - Злати разбива клуба по картинг в Кюстендил и задига известно количество гуми и резервни части. Наказанието е повече от символично - от 16 юни до 20 октомври 1987 г. Златистия е пратен на превъзпитание в плевенския дисцип (така по социалистическо време се казваха наказателно-дисциплинарните роти, в които бяха въдворявани униформените извършители на по-леки престъпления и в които си дослужваха бандюгите, осъдени на затвор по време на казармата).Според запознати с делата на Златистия, активната му престъпна дейност започва още с пукването на демокрацията през 1989 г., и то под крилото на другия известен дупничанин - Иво Карамански. За кратко време той се превръща в един от тарторите на подземния свят в Кюстендилския регион и още през 1990-1991 г. в Дупнишко не може и пиле да прехвръкне, без Златистия да му е разрешил. Камо ли пък някой да открадне ТИР, или да ограби чужденец на магистралата София - Кулата, без да си плати данъка...Първите по-сериозни професионални прояви на Златистия датират от 1990-1991 година. Тогава той и неколцина негови приятели, сред който и Ангел Стефанов (Гяволето) - също стар познайник на полицията, вече са се специализирали в отвличанията срещу откуп, в поръчковите побоища, в рекета и финансовите измами. В Териториалната следствена служба в Дупница все още пазят бумагите от няколко следствени дела (като сувенири от епохата на първоначалното натрупване на капиталите), образувани срещу Златистия по най-различни поводи: за отвличане на местна сервитьорка и принуждаването й да проституира (сл. д. N1242/90 г.); за незаконни финансови операции (сл. д. N172/91 г.); за побой на двама благоевградски бизнесмени в дупнишката дискотека Жерминал (сл. д. N3194/91 г.); за незаконно притежаване на оръжие (сл. д. N1964/91 г.)...На 24 февруари 1992 г. Злати Златков (Златистия) попада за първи път зад решетките по обвинение в изнасилване, но остава в килията само месец - на 4 април е освободен под парична гаранция, а делото потъва в небитието завинаги. На 12 ноември 1993 г. Златистия отново попада в ареста, този път в компанията на аверите си Александър Манов (Маната), Огнян Карагански и Свилен Свиленов. Четиримата са задържани с незаконно оръжие и боеприпаси и срещу тях е образувано поредното следствено дело (N2087/93 г.), от което също нищо не излиза. (По това време първият му патрон Иво Карамански е върнат с белезници от Чехия, където е арестуван за кражба на леки коли, а Златистия вече е пръв приятел на Васил Илиев - основател на борческата империя ВИС и смъртен враг на Иво Карамански.)През 1994 г. Злати Златков прави рязък професионален завой и се захваща здраво с рекет. Независимо дали става дума за чисто изнудване, или за осъществяване на услугата охрана, която човек няма как да откаже. (Според кюстендилската полиция тази специализация не е попречила на Златистия и на хората му да се занимават и с останалите бизнесначинания, характерни за онова време - трафик на крадени коли, контрабанда на петрол, алкохол и цигари, проституция и грабежи.) Именно в този охранителен период срещу Златистия са образувани две преписки. Едната е в дупнишкото следствие (N134/94 г.) - за изнудването на Марин Янев от с. Пиперово, а другата е в РПУ-Дупница (N1982/94 г.) - за рекетиране на Николай Костов.Истинският разрив между Злати Златков (Златистия) и Иво Карамански настъпва през лятото на 1996 година. Дотогава и двамата са правили всичко възможно пътищата им да не се пресичат, но... неизбежното се случва. Минала е една година, откакто Карамански е на свобода (той бе арестуван на 14 януари 1994 г. и преседя в Софийския централен затвор до средата на май 1995 г.), но бизнесът му е все така разпокъсан и вял. Според дупничани, скандалът тръгнал от Иво Карамански, който обвинил Златистия в кражбата на две негови коли. Историята мълчи за това, какво са си говорили двамата на четири очи, но и днес в града се помни епичната битка, разгоряла се между бригадите на двамата. Цялата работа приключва с приемането на Карамански в дупнишката болница (по-късно той е преместен в кюстендилския следствен арест) и с образуването на преписка, която е приключена едва след... след разстрела на Кръстника през декември 1998 година.В съвсем обобщен вид, през периода 1991-1997 г., срещу Злати Златков (Златистия) са образувани общо 12 предварителни производства, от които нито едно не е завършило със съд. Както вече бе споменато - три от тях се намират в съдебна фаза, а две са прекратени поради изтичане на абсолютната давност. Останалите седем следствени дела срещу Златистия продължават да събират прахоляк из нечии бюра, без изгледи скоро да приключат. Неслучайно 1997 г. се оказва вододелна в биографията на Златистия. В ранните часове на 23 ноември, в самия център на Дупница, той разстрелва местния бизнесмен Любомир Мантарков, който му се пада далечен братовчед. Инцидентът става след продължителен запой и скандал, придружен с побой, в бар Астика....Според очевидци на престъплението, след като изял солидна порция пердах, Златистия напуснал бара със заканата, че ей сега ще се лее кръв. Съвсем естествено никой не повярвал, че ще се случи нещо подобно, защото пред бара е имало две полицейски патрулки, пристигнали да потушават разправията. Малко по-късно обаче Златистият се върнал с пушка в ръка, заредил я в движение и пред очите на всички разстрелял братовчед си. После хукнал да бяга, но бил улучен със стоп-патрон от полицаите...На 25 юли 1999 г. Кюстендилският окръжен съд (на първа инстанция) осъди Златистия на дванадесет и половина години лишаване от свобода при първоначално строг режим на изтърпяване на наказанието. На 3 ноември 2000 г., след обжалване на присъдата на втора инстанция, Софийският апелативен съд (САС) реши, че Златистия трябва да лежи само четири години, защото не бил извършил предумишлено убийство (чл.116, ал.6 и ал.10 от Наказателния кодекс), а... убийство в състояние на афект (чл.118 от НК). Софийската апелативна прокуратура моментално протестира решението на апелативните съдии, а Върховният касационен съд подходи по въпроса по соломоновски - върна делото в САС, но за разглеждане от друг състав. След близо тригодишни ходения по мъките и номера от селски (адвокатски) вечеринки на 6 февруари 2003 г. Софийският апелативен съд прати Златистия в затвора за осемнайсет години. Злати Златков не успя да чуе решението на апелативните съдии със собствените си уши, защото по това време той се намираше на лечение в чужбина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във