Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Лява ръка - десен джоб

Какво става с парите от мярката за неотклонение парична гаранция, след като те бъдат внесени в банкова сметка? Къде отиват те и кой може да оперира с тях? Местят ли се от една сметка в друга, защо и по чие нареждане? Начисляват ли се лихви по тях? И най-важното - съществува ли нормативен или подзаконов нормативен акт, който да урежда тази материя?
Съдии, прокурори и следователи масово поклащат с глава в отговор на тези въпроси и обясняват как те не са наясно с темата, защото никога не са се интересували от проблема. Те просто прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) по отношение на процедурата за налагане на мярката за неотклонение парична гаранция и толкоз.
Проверка на Параграф 22 показа, че наистина няма разпоредба, която да регламентира движението на сумите, събирани от полицейското дознание, съдилищата и следствените служби, които по закон имат право да налагат мярка за неотклонение парична гаранция. Дали става дума за неволен пропуск в законодателството, или за нещо друго - засега не е ясно. За сметка на това обаче липсата на конкретен нормативен акт (или текст) води до толкова различно тълкуване на текстовете в НПК, че до мисълта за злоупотреби има само една крачка. Която, току-виж, някои по-пъргави меверейци и слуги на Темида отдавна са направили, защото са проучили детайлно въпроса с паричните гаранции и са осъзнали ползата от нормативния вакуум.

Давай парите и бягай
За да е по-ясна картината, Параграф 22 ще се върне във времето и ще разкаже една прелюбопитна история. На 19 септември 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура (СВОП) образува предварително производство срещу тогавашния директор на Националната служба Сигурност (НСС) ген. Атанас Атанасов. Поводът е, че на 26 април 2001 г. на летището в Бургас е арестуван небезизвестният украински самолет. Той превозва оръжие за Еритрея, въпреки че от 1999 г. на тази държава й е наложено оръжейно ембарго от ООН.
Тъй като заповедта за задържането е издадена от Атанасов, униформените прокурори и следователи погват него, повдигат му обвинение по чл.387 от Наказателния кодекс (НК) - за злоупотреба с власт, и му определят парична гаранция от 10 000 лева. Година и месец по-късно - на 11 ноември 2002-ра - предварителното производство срещу ген. Атанасов е прекратено. Той получава прокурорското постановление за прекратяването на делото чак на 11 февруари 2004 г., но дори и тогава - 15 месеца по-късно - прокуратурата изобщо не освобождава паричната гаранция на Атанасов (с отделно постановление) и 10-те бона остават в банковата сметка на военните обвинители.
На 1 ноември 2004 г. Софийската военноокръжна прокуратура (СВОП) повдига ново обвинение срещу генерала. То е образувано заради доклада на НСС за корупцията във властта, изготвен през ноември 1999 г. по поръчка на тогавашния премиер Иван Костов. Заради този доклад Костов смени половината си министри, сред които и шефа на МВР ген. Богомил Бонев. Именно след негов сигнал до главния прокурор Никола Филчев СВОП образува корупционното дело, обвинява Атанасов за престъпление по чл.387 от НК - за злоупотреба с власт, и му налага (отново) мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева.
За да избегнат излишното размотаване - военната прокуратура връща първата гаранция от 10 000 лв. на Атанасов (за украинския самолет), а Атанасов внася новата си гаранция от 10 000 лв., Софийската военноокръжна прокуратура просто прехвърля парите от прекратеното оръжейно дело по делото за корупционния доклад. А това е хватка, която - според юристи - няма нищо общо със законовите разпоредби.
Оставяме настрана факта, че веднага след определянето на размера на гаранцията Атанасов я обжалва пред висшестоящата Военноапелативна прокуратура. Причината е, че съгласно чл.183, ал.1 от НПК жалбата не спира изпълнението на прокурорското постановление. Действията на военната прокуратура обаче пораждат редица от въпроси, на които много трудно може да бъде открит що-годе смислен (поне) отговор.
Какво казва НПК?
Кога, как и при какви условия съд, прокуратура или следствие налагат мярка за неотклонение парична гаранция са изброени в седемте алинеи на чл.150 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Според тях гаранцията може да бъде както в пари, така и в ценни книжа. Но нейният размер се определя в зависимост от доходите на обвиняемия и неговото семейство. Когато на един човек за първи път се определи мярка за неотклонение парична гаранция, то той има срок за нейното внасяне в банка. Този срок не може да бъде по-малък от три и по-голям от петнайсет дни. Ако парите не бъдат внесени в посочения период, съдът може да наложи на лицето по-тежка мярка за неотклонение - домашен арест и задържане под стража.
В обратния случай, когато мярката на обвиняемия е изменена от задържане под стража или домашен арест в парична гаранция, той излиза на свобода едва след като е внесъл парите по сметката на съответното съдилище.
В чл.150, ал.7 от НПК са изброени случаите, в които парите се връщат на лицето, което ги е внесло: Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.
При прекратяване на дадено дело прокурорът е длъжен да върне парите на обвиняемия, защото в това отношение чл.237, ал.2 от НПК е категоричен: С постановлението прокурорът се произнася и по въпросите за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл.156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. Същото правило важи и за спрените производства (чл.239, ал.2 от НПК).
Друг текст от Наказателнопроцесуалния кодекс урежда въпроса с неявяването на обвиняемия и мярката му за неотклонение. Ако лицето не се появи пред разследващите органи или съда без уважителни причини, те могат да променят мярката му за неотклонение от по-лека - подписка и парична гаранция, в по-тежка - задържане под стража или домашен арест. В този случай, ако мярката е парична гаранция, тя се отнема в полза на държавата.
Точка по въпроса. Нито в НПК, нито някъде другаде се споменава какво, междувременно, става с парите, внесени в банките като парични гаранции. А и никой от слугите на Темида хал хабер си няма за това.
Кой знае тогава?
Според счетоводителите и финансистите на Висшия съдебен съвет (ВСС) схемата за работа била следната. Чрез конкурс Висшият съдебен съвет - като първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт, избира банка, която да обслужва парите на Темида по време на петгодишния мандат на ВСС. Видът на сметката, в която се внасят паричните гаранции, се урежда в Националния сметкоплан, който се изготвя всяка година от министъра на финансите. След това Националната следствена служба, 28-те окръжни следствия, 28-те окръжни съдилища и 112-те районни съдилища сами си избират обслужващите си банки (като второстепенни разпоредители на бюджетни средства). А накрая парите се превеждат по набирателната сметка на звеното, което определя мярката за неотклонение, като т. нар. вътрешно движение на парите - откъде идват, как и какво се прави с тях - са облечени в общи счетоводни и финансови изисквания, непонятни за слугите на Темида.
Две са сигурните неща тук. Първо, че сумите от паричните гаранции не носят лихви на следствените, обвиняемите и подсъдимите, защото накрая те получават точно толкова, колкото са внесли. И второ - единственият печеливш в цялата история е съдебната система, тъй като лихвите от въпросните парични гаранции, колкото и минимални да са те, периодично се изплащат на Висшия съдебен съвет. Според членове на ВСС това разкешване се прави всеки петък, а годишно магистратурата получава около един милион лева от лихви от парични гаранции.
Прехвърлянето на парите от една сметка на друга е възможно, продължиха с обясненията си счетоводителите и финансистите на ВСС, само при едно условие: ако делото отиде от следствието в прокуратурата и от прокуратурата в съда. Тогава сумите се местят от набирателната сметка на едното съдебно звено в набирателната сметка на другото, докато накрая паричната гаранция не се озове в сметката на последната съдебна инстанция - Върховния касационен съд (ако делото изобщо стигне дотам, разбира се). Това прехвърляне от единия джоб в другия се налага от факта, че различните звена в съдебната система имат различни обслужващи банки, които пък водят епични битки помежду си, само и само да не изпуснат парите на Темида.
Никъде в счетоводно-финансовите изисквания не е написано, че съдебните звена не могат, така да се каже, да въртят парите и да ги използват за други нужди и цели. Възприет е само принцип, че това не е редно, обясниха за Параграф 22 магистрати, които пожелаха имената им да не бъдат цитирани.
Тъжно звучи, но тази свенливост явно показва, че случаят Атанасов не е единственият, в който не се знае къде отиват сумите от паричните гаранции, въпреки че те трябва (както вече стана дума по-горе) да се движат заедно с делото. Доста често например, когато съдът оправдае някой подсъдим и нареди паричната гаранция да му бъде възстановена, изведнъж се оказва, че въпросните пари още са по сметка на следствената служба, въпреки че делото е излязло оттам пет години по-рано. И човекът, с едната гола бележка в ръка, хуква по разследвалите го досега инстанции, но... в обратна посока. Докато не намери онзи магистрат, който великодушно ще му разпише заветната бумага и ще освободи паричната му гаранция. Без лихвите, естествено, въпреки че наказателното производство може да е продължило 10 години, а въпросната парична гаранция да е била в размер на 20 000 лева. Тъй е то, след като българската Темида е научена лихви да не плаща...

Висшият съдебен съвет (ВСС) няма да може да се радва дълго на средствата, които получава от лихвите от паричните гаранции. На 14 септември тази година магистратите решиха да присъединят бюджета на съдебната власт към системата за електронни бюджетни трансфери СЕБРА. Чрез нея паричните средства на съдебната власт ще бъдат управлявани всеки ден по начин, който не допуска неизползваните от съдилищата, прокуратурите и следствените служби пари да залежават по техните банкови сметки.
Така парите от тези лихви вече няма да се превеждат по сметка на ВСС, а ще отиват директно в републиканския бюджет. По този начин съдебните органи няма да имат свободни средства в банките, с които да оперират и по тях да им се начисляват лихви. И за всеки лев ще трябва да молим правителството, ожалиха се пред Параграф 22 членове на Висшия съдебен съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във