Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЛЮЛИН МАТЕВ, ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР НА РУСЕ: ИЗОСТАВАМЕ ОТ ПРЕСТЪПНИЯ СВЯТ

Люлин Матев е роден през 1949 г. в Русе. Той е трето поколение юрист - след дядо си и баща си, които по професия са били адвокати. За себе си казва, че е обречен е да живее с юристи, тъй като съпругата му е адвокат, а преди година синът и дъщеря му също завършиха право. Трудовата си кариера започва като юрисконсулт, но преди повече от четвърт век влиза в прокуратурата и... там си и остава. Осем години е бил районен прокурор, осем години - заместник-окръжен прокурор, а от две петилетки е окръжен прокурор на Русе. Запален е по два вида спорт - тенис и ски. Председател е на русенския тенис клуб и е заместник-председател на местния спортен клуб Олимпиец. На 24 януари 2004 г. Люлин Матев бе избран за член на управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. Г-н Матев, точно преди година заявихте в интервю за Параграф 22 (бр.6 от 8 февруари 2003 г.), че държавата трябва да престане с размахването на пръст и да защити интересите си по най-категоричен начин. Случи ли се нещо съществено през тези дванайсет месеца, или продължавате да тичате на място? - Все още българското правосъдие очаква да получи такива закони, които ще му дадат възможност да работи бързо и качествено. Процесът продължава да е бавен и труден и в него все още няма възможност да се прилагат много от достиженията на съвременните технологии, да речем - ИНТЕРНЕТ, мобилните комуникации и т. н. С други думи - наказателното законодателство продължава да се намира в някакво положение на безтегловност: може да стане по-добре, но щом и така номерът минава... Нещо по-конкретно?- В Наказателния кодекс (НК) например все още няма текст, по който да бъдат изпращани на съд крадците на телефонен трафик. Това е сравнително ново престъпление, което стана възможно благодарение на високите технологии и с което редовно се сблъскваме през последните пет-шест години. До момента обаче този тип нарушители могат да бъдат съдени и осъдени за всичко друго, но не и за кражба на телефонен трафик. Причината е, че според НК подобно престъпление не съществува, а това ни връзва ръцете и в друга посока. Ние нямаме реална възможност да усъвършенстваме квалификацията си за борба с този вид несъществуващи деяния и по същество изоставаме от престъпния свят. Ето, например, последната разбита печатница в Русе на 24 януари. Досега винаги са се печатали фалшиви парични знаци (долари, марки или евро) и визи - шенгенски или обикновени. И изведнъж... заловихме фалшификатори, които майсторят пътнически чекове. И то по повод на събитие, което ще се случи едва след няколко месеца - олимпийските игри в Атина. Ако поразсъждаваме малко върху този факт, задължително ще стигнем до извода, че престъпниците вървят преди нас поне с около година. Защото е абсурдно да си мислим, че подобна операция е замислена седмица-две преди да ги спипаме. Напротив - по всичко личи, че става дума за внимателно проучване на пазара и прецизно разполагане във времето на разходите и пласмента на стоката. Много проблеми продължаваме да имаме и с Данъчния процесуален кодекс. В него все още съществува прословутият чл.12, който обявява всичко за тайна. И никой не иска да проумее, че тайни от правосъдието и от прокурора не бива да има, тъй като ние не можем да си вършим работата. Явно обаче този текст е необходим на някого в сегашния му вид, а интересите на държавата и на обществото нямат никакво значение. Освен това неразорана целина, според мен, са и престъпленията, които се извършват във финансовата сфера. Там има страшно много фирми, в които всекидневно се измислят нови и нови измамнически хватки. Данъчните също са оставени да вървят след събитията и докато нещата стигнат при нас - забавянето вече става фатално. Излиза, че нещата не са мръднали изобщо отпреди година? - Промяна има, но тя в никакъв случай не е такава, каквато си мислехме, че ще бъде направена. Все още Наказателнопроцесуалният кодекс е далеч от работещия модел и обрича правораздаването на мудност и неефективност. Делата продължават да се отлагат, а обвиняемите продължават да излизат на свобода и да заличават следите си. Неотдавна брахме доста ядове с едно лице, което задържахме за незаконно притежание на боеприпаси - капсул-детонатори. Според адвокатите, обвиняемият нямало смисъл да стои в следствения арест, защото държал въпросните капсул-детонатори в дома си осем години. Правиха-струваха и накрая го измъкнаха на свобода. Ето защо искам да попитам колегите следното: да не би като са стоели осем години на закрито, тия капсул-детонатори да са изветрели и да не могат да взривят бомба? Още повече че имахме и свидетел, според когото тези детонатори са ползвани, продавани? Ето това е най-големият проблем - престъпниците обикновено са богати и използват всички възможности на закона, за да се изплъзнат от наказанието...И какво трябва да се направи, според вас?- Нещата могат да се поправят по два начина - първо, чрез по-добри закони и, второ - чрез по-добро финансиране. Защото е обидно прокурорите в Русе да имат компютри, но да ги използват само като пишещи машини. Изграждането на единната информационна система за противодействие на престъпността все още няма изгледи да тръгне, тъй като липсват достатъчно пари. А нейната липса предопределя вакуума в информационния и документалния обмен между ведомствата пречи на координацията между отделните правозащитни и правоохранителни органи. А нещо хубаво не ви ли се случи през миналата година?- Случи се, разбира се. Броят на споразуменията и делата с мнение за съд на виновните, приключили в законоустановените процесуални срокове, рязко се увеличи и достигна 35% от общия брой на делата. Мисля, че това е най-голямото ни постижение, защото бавното преследване на виновните е основният проблем на българската наказателна система. А ние през 2003 г. направихме така, че да нямаме нито едно залежало следствено дело. Имаме обаче още доста работа с полицейското дознание. Какво му е на дознанието? Нали уж нещата там бяха наред?- Не успяхме да вкараме дознателите в законоустановените процесуални срокове и те да приключват максимално бързо работата си. Все още има пропуски и в обучението на дознателския апарат. Там е слабото ни място, макар в сравнение с останалите прокуратури да сме доста напред с материала. И къде в тази класация е мястото на Русенската окръжна прокуратура? - Не разполагам с официална статистика, но мисля, че сме сред трите най-добри окръжни прокуратури в страната. Работим с много млади, перспективни и мотивирани хора, които свободно боравят и с чужди езици. Това е един голям плюс за нас, защото в Русе се сблъскваме предимно с такъв тип престъпност, при която интелектуалното начало е водещо - печатане на фалшиви пари и документи, митнически и финансови измами, контрабанда и т. н. Самочувствието ни на призьори има и още едно основание: през 2003 г. сериозни произшествия в прокуратурата и наказани колеги няма и аз искрено се надявам, тази тенденция да бъде запазена и в бъдеще. Но най-хубавото е, че през миналата година в Русенския съдебен окръг не бе регистрирано нито едно поръчково или умишлено убийство.Какви са основните престъпления, които характеризират криминогенната обстановка в Русе?- Както вече споменах, повечето престъпления, извършвани тук, са интелектуални. При печатниците за ценни книжа, да речем, цикълът е затворен - фалшификатори на изображенията, компютърни специалисти, експерти по защитите, пласьори и т. н. Границата с Румъния, Западна Европа и Украйна (чрез р. Дунав) също създава условия подобен род престъпления да избуят, например - контрабанда на коли, на пиратски компактдискове, стокова контрабанда. А, за да се оправи човек с толкова много документи и да замете следите на толкова много пари, се иска определен набор от знания, иска се интелектуален потенциал. Само през миналата година например разбихме една международна група за трафик на крадени автомобили и конфискувахме в полза на държавата 20 коли. Най-много главоболия, напоследък обаче, имаме с наркоманите. Вярно е, че хващаме крайните потребители на дрогата, но засега наркобосовете остават недосегаеми. Борбата с наркотрафика и разпространението на дрога е нещото, което заедно с ръководството на РДВР-Русе сме се амбицирали да подобрим. Доколкото е известно, на Русе му се носи славата и като на един от центровете на организираната проституция? В това отношение какво смятате да правите?- Разбиваме каналите един по един. Проблемът е, че и тук престъпността премина на по-висок етап на организираност. Разбитата на 27 януари група доказа, че сутеньорите и момичетата отдавна са се сбогували със своя наивитет и работата на парче. В схемата се оказаха впрегнати таксита, хотели, заведения, частни квартири... С две думи - ударихме една наистина стройна система, призвана да прави пари, много пари.На този фон как работите със следствието и полицията?- Работим много добре и затова резултатите на прокуратурата са толкова добри! Разбираме се отлично с ръководствата на РДВР и на окръжното следствие, защото отношенията ни са градени в продължение на много години. И беше крайно време да дадат реални резултати. Искрено бих се радвал, ако през следващите две-три години цялата съдебна система стъпи на краката си така, както тя е стъпила в Русе. И то с помощта на държавата, а не въпреки усилията на отделни нейни служители или ведомства. Преди месец вие влязохте в управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. Имате ли вече конкретни планове за това, ново за вас, поприще? - Защитата на професионалните интереси на българските прокурори е изключително важна, но тя не е единственото важно нещо, с което асоциацията се занимава и ще се занимава. И трите сдружения в съдебната система - нашата асоциация, Съюзът на съдиите и Камарата на следователите, могат да изиграят изключително важна роля в усъвършенстването на нормативната база, стига законотворците да проявят реален интерес към нас и да използват пълноценно възможностите ни. Западните държави желаят да финансират редица програми и проекти с наше участие, които имат за цел да подобрят качеството на правораздаването у нас и този шанс не бива да се изпуска. Каква ще е стратегията на Асоциацията на прокурорите през тази година?- Засега акцентът ще е върху организирането на семинари в различни региони на страната, които трябва да покажат на българските граждани какво точно представлява европейското наказателното правосъдие и накъде е тръгнала българската съдебна система. За жалост, професионалната общност в България също е доста далеч от реалната представа за европейското право и чрез тези семинари ще се подготвяме и ние самите. Вие споменахте, че през 2003 г. в Русе са конфискувани 20 крадени коли в полза на държавата. Смятате ли, че бъдещият закон за конфискация на имуществото, придобито по нерегламентиран начин, реално ще помогне за по-нататъшната борба с престъпността?- Смятам, че такъв закон трябва да има. Той обаче не бива да е самоцел, а да е в съзвучие с всички останали правни норми, действащи в България, както и с действащото европейско законодателство. Аз лично не приемам тезата, че трябва да има престъпления, с които да се занимава орган на изпълнителната власт. А според проектозакона за конфискацията на МВР трябва се случи точно това - да бъде създадена изпълнителна агенция, която да дава насоки какво да прави прокуратурата и какво да не прави. Подобна структура би могла например да събира глобите и да управлява парите. Останалото е несериозна работа!

Четете още

Параграф22 Daily

Ограбиха банков клон в Люлин, задигнали около 100 хил. лв.

Вложителите в банката трябва да бъдат спокойни, защото по закон парите в трезорите са застраховани срещу кражби. Още »
Банкеръ Daily

Меркел иска строги мерки след сексуалните нападения в Кьолн

Засега са арестувани едва петима души заради насилието в новогодишната нощ. Още »
Банкеръ Daily

Танев: "Бай Ганьо в банята" няма да се изучава в училище

Около 30 произведения ще отпаднат от задължителната програма по литература в средното образование. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във