Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЛОБИЗЪМ - КЛИЕНТЕЛИЗЪМ - ПАРИ ПРИМ

Законопроектът за лобизма може и да е чудесна и очаквана хрумка в очите на авторите му, но според доста широки обществени кръгове той е ясно послание за амбициите, призвани да реализират (макар и под друга външност) вечната формула за успеха на капиталистическото общество, изведена преди век и половина от Карл Маркс: ПАРИ - СТОКА - ПАРИ ПРИМ. На всичкото отгоре този законопроект (за пореден път) е напълнен не с ясни, конкретни и изчистени от възможността за всякакви бъдещи недоразумения текстове, а с пожелания и недомлъвки. Лобист ли е главният прокурор Никола Филчев, когато преди няколко месеца отправи до Конституционния съд искането да бъдат отменени отчисленията за детския спорт, които спортните клубове трябваше да правят като процент от трансферите на своите състезатели? Лобисти ли са конституционните съдии, когато отмениха въпросната разпоредба и спестиха на собствениците на клубовете по 3% отчисления от продажбите на спортисти футболните, баскетболните, волейболните и другите клубове? Лобисти ли бяха председателят на парламента Огнян Герджиков и неговата заместничка Камелия Касабова, като набързо прокараха промени в Закона за международния търговски арбитраж, при положение че те са съответно шеф и заместник-шеф на арбитражния съд към Българската стопанска камара? Лобисти ли са няколкото десетки депутати, които в миналия парламент поискаха промяна на Закона за чужденците и на практика забраниха на изгонените от България бизнесмени Чорни, Ершов и други с мотива, че са заплаха за националната сигурност, да обжалват заповедите на контраразузнаването пред съд? И какви точно са всички народни представители, които приемаха и приемат закони, по един или друг начин обслужващи само дадено лице или определена икономическа групировка?Ей такива простички въпроси наизскачат, когато човек чуе за лобизъм в български условия. Затова е напълно естествен и логичен интересът към всяка законодателна стъпка, с която трябва да се изясни какво точно се крие зад понятия като лобизъм, клиентелизъм и корупционна практика.През последния месец бе рекламиран внесеният още през юни 2002 г. законопроект за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и съвсем пресният законопроект за етичните норми в работата на народния представител. Основните вносители на двата проекта са едни и същи - Емил Кошлуков, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, мощно подкрепяни от група жълти депутати, сред които Явор Милушев, Юлиана Дончева, Милена Паунова, Пламен Кенаров, Ралица Агайн, Николай Бучков, Никола Николов. С тяхно участие бяха проведени поредица семинари, консултации и дискусии, където бе обявено, че пакетът от закони - за лобизма, за етичните правила на депутатите, за референдума и избирателния кодекс ще променят България. За капак - в сградата на Народното събрание бе организирано и едно интересно (и много показателно) извънредно заседание на парламентарната Комисия за гражданско общество, на което присъстваха и членовете на бизнесклуб Възраждане. Точно на това заседание Васил Божков, шеф на Нове холдинг и председател на бизнесклуба, изрече култовата реплика, че законът за лобизма щял да ги избави от корупция и платени депутати. Илия Павлов също не остана по-назад и определи бъдещия нормативен акт като нова страница в българския политически живот. С две думи - публиката бе подгрята, а очакванията и подкрепата на високоблагородното начинание достигнаха връхната си точка. За най-голямо съжаление обаче неяснотата продължава да обгръща законопроекта за лобизма като гъста мъгла. На първо място никой досега не е отговорил смислено на въпроса какви обстоятелства налагат приемането на закона за лобизма и какви проблеми на обществото ще реши той (за вида и качеството на самия проект в момента не говорим). Както самите вносители отбелязват в мотивите си, развита нормативна уредба по тази материя съществува единствено в САЩ, в Канада и в Австралия - все държави с правна система, коренно различна от нашата. А колкото до положението в бъдещия ни евродом, пак Кошлуков и компания отбелязват, че в Европейския съюз и в някои от неговите държави членки съществуват само наченки на правна регламентация на лобистката дейност. Механичното привнасяне на щатското законодателство може да се окаже най-малкият проблем и преграда пред налагането на законопроекта. Защото, както и да го погледне човек, той си остава някак чужд за българската действителност и поражда съмненията за нещо прикрито и приложимо единствено на... думи. Нека се вгледаме само в някои детайли на предлагания ни законопроект. Според проекта за Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност (наричан за по-кратко Закон за лобизма), в него се уреждат условията, редът, забраните и ограниченията за лобиране. И още - формулират се и основните принципи при осъществяването на лобистка дейност - законност, откритост и публичност. Проектът предвижда задължителното регистриране на юридическите и физическите лица, които ще осъществяват тази дейност спрямо парламента, президента и вицепрезидента, органите на изпълнителната власт с властови правомощия, органите на местно самоуправление (кметове и общински съвети), членовете на политическите кабинети в министерствата и лицата, работещи на трудов договор в правителството, администрацията на Народното събрание и на държавния глава. В най-общи линии става дума за следното. Имаме една фирма (или една личност), която е получила пари, за да уреди приемането или отмяната на даден нормативен акт (правителствено постановление, закон или наредба на общински съвет), и за целта са проведени първоначални разговори с депутати, чиновници в Министерския съвет или кмет. Ето тази фирма (или личност), съгласно разпоредбите на бъдещия закон, задължително трябва да се регистрира като лобист. По този начин, смятат авторите на проекта, големите компании ще се впишат в предвиждания от закона регистър и съвсем законно ще могат да оказват натиск за едно или друго решение на парламента, правителството, кмета или общинския съвет. Предполага се още и появата на професионални лобисти, на които въпросните компании ще могат да плащат официално, а държавата ще контролира приходите им. Иначе казано - политическият рушвет се узаконява. Дотук сравнително ясно. Веднага след това обаче в проекта е записано, че не се смятат за лобиране:- действията на представителните синдикални организации, когато са непосредствено свързани с трудови или осигурителни отношения;- инициативи на организации с нестопанска цел, но само ако са свързани с проекти, финансирани безвъзмездно от Европейския съюз, от международни организации или от специализирани програми на чуждестранни правителства;- дейността на политическите партии;- действията на представители на ЕС, на международните организации, чуждестранните правителства и чуждестранните политически партии;- действия на медиите и техните представители, свързани със събиране, разпространение или анализ на информация и новини за поведението на органите, посочени като годни за лобиране.Освен тези в проекта са описани още шест изключения, които... съвсем обезсмислят начинанието. По простата причина, че всичко онова, което трябва да бъде узаконено, е включено в графата не се смята за лобистка дейност.... На това място възниква необходимостта авторите на проекта да бъдат запитани няколко неща. Не е ли малко абсурдно да се извади от лобирането например дейността на политическите партии, като се знае на какъв натиск (и тормоз дори) могат да подложат (и подлагат) те оперативното управление на страната? Защо сред проектоизключенията са попаднали неправителствените организации и международните организации? Огромна част от лобистката дейност в България (къде платена в брой от поръчителя, къде в обещания за светло бъдеще) минава именно през тях. Законопроектът има и още един огромен проблем - в него почти не съществуват гаранции, че групировки, които и в момента лобират (та чак пушек се вдига), ще бъдат извадени на светло. За никого не е тайна, че редица организации и корпорации открай време имат порочна практика да си купуват депутати и високопоставени чиновници и те в определен момент им вършат работата, за която са напазарувани. И едните, и другите са известни, но всичко остава несанкционирано, тъй като не съществуват документи за сделката. В проектозакона е предвидена първоначална санкция за незаконна лобистка дейност в размер на 2000 лв., а ако деянието се повтори - глобата скача на 5000 лева. Но е лобистът, който ще се уплаши от подобна смешна санкция и ще си признае с какво се занимава? При положение че доскоро неофициалната тарифа само за депутатско питане по време на парламентарен контрол струваше от 5000 долара нагоре, а резултатът на едно успешно лобирането на черно се изчислява на стотици хиляди и милиони долари? Много сериозни въпроси повдига и включването на президента и вицепрезидента сред органите, пред които може да се лобира. Аргументът на вносителите, че държавният глава влияе на законодателния процес, е твърде спорен, защото той няма законодателна инициатива. И още - президентското право на вето стига само до еднократното връщане на вече приет закон, който съответното мнозинство може да си прегласува (в абсолютно същия вид) точно за един час. Всъщност, ако се приеме логиката за влияние върху законодателния процес, защо в проектозакона сред посочените органи не е включен Конституционният съд? Той не само може да отменя закони или отделни текстове в тях, но дори има право да тълкува самата конституция в... един или друг смисъл. Защо е изпуснат и главният прокурор, който има огромни правомощия и може да сезира Конституционния съд, да иска сваляне на имунитети и куп още други неща? Освен всичко това проектозаконът мълчи и по въпроса какво се получава, ако самите органи на властта се захванат с лобиране? Може би те не са способни на подобна дейност или тази им възможност минава под етикета консултации, работни срещи, съвместни заседания и други мероприятия от подобен характер?Истината е, че дори този законопроект да мине през парламента и да стане част от действащото законодателство, от него едва ли ще има кой знае каква полза. Просто защото възможностите за заобикалянето му са повече от преградите, възпиращи чистото купуване на депутати, клиентелизма и изключително развитите (като видове и схеми на реализация) корупционни практики. Да не говорим, че въпросният закон влиза в остър конфликт с последните промени в Наказателния кодекс, с които ходатайството и търговията с влияние бяха обявени за престъпления. Каквито и да са страничните опасения обаче, приемането на закона за лобизма (особено във вида, в който той ще излезе от пленарната зала на парламента) ще бъде тест, който ще докаже дали депутатите ни са узрели наистина да понесат голямата си отговорност (както непрекъснато ни убеждават), или ще си останат верни на скритото лобиране и откровения на моменти клиентелизъм (както непрекъснато се случва). Има и вариант всичко, за което стана дума, да е просто рекламна кампания във връзка с предстоящите местни избори. Която, като едното нищо, може да бъде продължена и доразвита в още една посока: изработване на законопроект, който забранява (или поне вади на светло) лобистката дейност на премиера, министрите, главния прокурор, върховните и конституционните съдии. Вярно, такъв закон трудно ще влезе в парламента и още по-трудно ще излезе, но пък какво ръкопляскане ще падне... И какво осребряване на обществените активи...

Facebook logo
Бъдете с нас и във