Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЛОГОРЕЯ НАМЕСТО РЕФОРМА

След дългомесечната агония в МВР и последвалите клетвени слова на управляващите, че ще има дълбоки промени, най-после новият вътрешен министър Михаил Миков формулира част от тях. И показа, че всъщност под слънцето няма нищо ново, а от старият девиз дела, дела и пак думи няма отърване.
В ефир министър Миков обяви, че предстои структурна промяна по отношение на длъжността главен секретар на МВР и функциите му по координацията със звената на министерството. До края на този месец в парламента ще постъпи проект за изменение и допълнение на Закона за МВР, в който освен фигурата на професионалист № 1 във ведомството вече ще бъдат регламентирани един или няколко на брой негови заместници. Което, преведено на обикновен език, означава, че шефските кабинети в министерството ще нараснат с още няколко.
Изглежда, верността към досегашната формула на тройната коалиция за назначенията по високите етажи на властта е по-силна от желанието вътрешното министерство да се обнови и реформира. Ако не беше така, Миков най-напред би трябвало да подхване метлата и да замете откъм коридорите, където са неговите заместници, които и до ден днешен бадева търкат креслата там.
Нищо чудно обаче онази прословута формула да се е разпростряла и върху чисто професионалните кадрови решения в МВР. Така че освен заместник-министри вече да има и по един партийно посочен заместник на главния секретар.
Втората дълбока промяна, за която спомена министър Миков, се отнася до класифицираната информация и работата с нея. Министърът в прав текст свърза работата с тази чувствителна информация (по неговите думи) с лоялността на служителите и ниското им заплащане. Ако това е мотивът за искане да се декласифицира по-голямата част от информацията в МВР, то той е дълбоко погрешен. Защо ли? Защото и при сега съществуващия уж строг режим на работа с такива документи секретни данни изтичаха безпроблемно, въпреки грифа строго секретно. Което на свой ред иде да рече, че ако се махне и този гриф, работата съвсем ще оттече, дори заплатите на ченгетата да станат като министерските.
Ето защо дори и тези оповестени идеи за промени ни карат да се поозърнем наоколо и да признаем, че светът си е същият. Слънцето продължава да е ласкаво както за редовите данъкоплатци, така и за онези, които терминологично не принадлежат към мафията, но функционално са си мафиоти.
Сред тях и перачите на мръсни пари например. Те могат да се подвизават спокойно у нас и още дълги години да карат ферарита и да строят курорти по родното Черноморие. Ако, разбира се, нещо не смути безхаберието на нароилите се напоследък служби, агенции и разни органи, които би трябвало да ги разследват и да ги съдят. Такива изгледи обаче засега няма, така че за перачите скоро слънцето няма да се скрие.
Тази оптимистична констатация се наложи като извод по време на конференция под надслов Изпиране на пари: отговорът на институциите, организирана на 8 май (четвъртък) в столичния хотел Радисън от Националната следствена служба и фондация Risk Monitor. На форума бяха изнесени доклади за текущата борба срещу прането на пари от експерти на МВР, следствие, прокуратура, НСлС и ДАНС.
И тук безпомощността изби в научно дефиниране, терминологично регламентиране, исторически преглед и много...вайкане. Припомнено бе, че терминът пране на пари води началото си от времето на сухия режим в САЩ, когато Ал Капоне използва машини за пране на дрехи, за да узакони средствата, придобити по незаконен начин от търговията и производството на алкохол.
От изказванията на специалистите стана ясно, че по отношение на резултатите от борбата срещу една от най-големите язви на нашето време, както я нарече шефът на НСлС Бойко Найденов, сме на нивото, на което американските власти са били в края на 20-те или най-много на 30-те години от миналия век. Като илюстрация Найденов даде за пример автопарка в София, където имало в пъти повече луксозни автомобили, отколкото в която и да е друга страна от ЕС. А пък процентният дял на сивия сектор в българската икономика бил значително по-голям, отколкото в другите страни от ЕС. Което означава, че ние все още сме не точно в Европа, а по-скоро в Евразия. Има много случаи, в които ние стигаме до една мъртва точка на високо държавно ниво. Основната маса капитал започна да се изпира на държавно ниво, заяви ръководителят на следствието, но не уточни къде точно е позиционирана тази точка.
Общата констатация на прокурори, следователи и антимафиотите, които работят по сигнали за пране на пари, е, че се ловят кокошкарите, а едрите риби със сметки в офшорки са недосегаеми.
По традиция всички се постараха да хвърлят камъните в градинката на съседа си. Според разследващите например една от причините едрите перачи да перат без накисване е свръхформализацията на съда, като в някои от съдилищата се забелязва дори отказ от правосъдие.
Съдиите пък виждат проблемите в работата на разследващите - не можем да осъдим някого за това, че кара скъпа кола, казват те. Прокурорите от своя страна обвиняват доскорошната Агенция за финансово разузнаване (сега Дирекция за финансово разузнаване (ДФР) към ДАНС), че им подавала кухи сигнали за съмнителни пари, на базата на които не може да се изгради обвинение, което да издържи в съда.
От МВР на свой ред се оплакаха, че групата от около 50 души, която работи по прането на пари, е затрупана от сигнали, някои от които визират далечната вече 2004 година. Освен това имало и дублиране на функциите.
Към ВКП съществува звено, аналогично на създадения към ГДБОП през 2006 г. сектор Изпиране на пари и дори контактна група за връзка между тях. Антимафиотите от звеното по прането на пари обаче все още работели на хартиен носител и това не позволявало създаването на база данни.
Енигма остава въпросът кой кого трябва да сезира за случаите на пране на пари. От службата за финансово разузнаване не могат да се самосезират за случаите със съмнения за пране на пари. От комисията Кушлев също са категорични, че и те не могат да се самосезират за незаконно придобито имущество.
След изброените обективни вътрешни фактори, които пречат, всинца дружно посочиха, че работата се затруднява от липсата на съдействие от... международните институции. По-голямата част от съмнителните сделки се финализират в чужбина и заради пречките по разкриването на банковата тайна служби разследванията се протакат с години, а Интерпол, Европол и другите много не ни бръснели, според експертите.
Въпреки че през последните две години са издадени дузина инструкции за взаимодействие на службите по линия на борбата срещу прането на мръсни пари, стана очевидно, че стиковка всъщност няма. Причините за това са много - една от тях, за която Параграф 22 нееднократно е писал, е, че все е още няма създадена единна информационна система между всички структури, работещи по сигнали за пране на пари.
В цялата тази какафония като дялан камък на място си падна и поднесената статистика за 2007 г, която естествено е съвсем мижава. Според данни на финансовото разузнаване, срещу 432 броя постъпили сигнали за съмнителни операции на стойност 260 млн. лв., в съда са внесени 9 обвинителни акта и са произнесени 8 осъдителни присъди за изпиране на пари. От прокуратурата подметнаха, че ДФР работи с поостарели сведения и че осъдителните присъди за въпросния период са не 8, а цели 14, от които 12 са влезли в сила.
Отговор за въпроса какво друго се крие всъщност зад замерянето с цифри - освен безпомощност, дава статистиката на Върховната касационна прокуратура. Според данните през последните две години вследствие на осъдителни присъди държавата ни е прибрала от перачите на пари цифром и словом 500 000 евро, 500 000 лв. и 35 000 долара. Казано иначе - стойността на няколко мезонета в центъра на София.
Не по-малко плачевно е положението в комисията Кушлев за установяване на имущество, придобито по незаконен начин. Според данни на комисията за миналата година има само две мотивирани искания за отнемане на имущество. Едното в Кърджали за 1 170 000 лв. и второто в Сливен за 900 000 лева. Стана ясно, че и тези вземания едва ли ще бъдат в тези размери, тъй като изтича информация. И докато от комисията се готвят да конфискуват нечие имущество, притежателят му вече се оказва друг.
И така, след тези печални констатации, вайкане и откровена безпомощност не ни остава нищо друго, освен и ние да се отдадем на терминологичен размисъл за това що е мафия и има ли тя почва у нас. И без друго това занимание стана колективно, особено по върховете на власта, а както е известно, който се цепи от колектива... Нищо ново под слънцето, с две думи...

Facebook logo
Бъдете с нас и във