Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЛОЗЕТО НЕ ЩЕ МОЛИТВА, А МАФИЯТА - БУМАГИ

За България ще е най-добре, ако правителството и парламентът й сключат сделка с Брюксел: на 1 януари 2007 г. страната става пълноправен член на ЕС, а на 2 януари в София пристигат, примерно - 50-100 европейски експерти, които да поемат реформата в съдебната система и в МВР. Голямото задължение на Европейския съюз ще бъде да подбере професионалисти, които биха работили през следващите три години в България. В това отношение Брюксел едва ли ще срещне кой знае какви трудности, защото и парите за европейските им заплати са си негови, и София все пак не е сред джунглите на Амазония или пък на Северния полюс. А големият ангажимент на България ще е само един: парламентът да не пише и да не приема нови закони, а ченгетата и магистратите до идването на професионалистите от Европа, да продължат работа по старата нормативна уредба - както си знаят и както си могат. Няколко събития през седмицата доказват, че това е единствената схема, по която България може да се измъкне от собственото си политическо тресавище и да стъпи на твърда европейска почва. Най-напред новият правосъден министър Георги Петканов обяви, че не съществуват конституционни пречки главният прокурор на републиката да се избира от парламента. Като оставим настрана факта, че съдебната власт е независима от законодателната и затова главният прокурор се избира от Висшия съдебен съвет, а се назначава от държавния глава, прозрението на министър Петканов смущава в други две посоки. Първата е пряката политическа зависимост, в която би изпаднал шефът на държавното обвинение, ако идеята на министър Петканов придобие плът и кръв. Втората причина е малко по-банална - ако това се случи, на практика ще бъде възстановена част от предишния основен закон на България (действал в периода 1971-1991 г.), известен като Живковската конституция. Именно в епохата на развития социализъм главният прокурор се избираше от Народното събрание за срок от пет години, но... тогавашните депутати не смееха и да си помислят дори, че няма да изберат най-правилния главен прокурор, предложен от Партията-кърмилница. Другото събитие, изглежда, някак си по-познато. Само ден преди депутатите да започнат второто четене на новия Наказателнопроцесуален кодекс, главният прокурор Никола Филчев разпространи възгледите си за провала на съдебната реформа и за мерките, които би трябвало да се вземат в борбата срещу престъпността и корупцията. Четивото, видяло бял свят под формата на Писмо до председателя на парламентарната Комисия по правни въпроси Янаки Стоилов, изумително много прилича на онези тезиси на ЦК на БКП, които се публикуваха в навечерието на всеки партиен конгрес.От писмото на главния прокурор до шефа на правната парламентарна комисия става ясно, че на държавното обвинение (в частност) и на съдебната система (като цяло) всички им пречат, а политическият елит - от 15 години насам, само се чуди как да ги съсипе. При това - в услуга на организираната престъпност и на мощните икономически групировки със съмнителен произход.Не по-различно звучат и антикризисните мерки, които главният прокурор предлага да бъдат взети на законодателно ниво: - да се създаде специализиран дознателски апарат в МВР, в който да бъдат назначени хора с висше юридическо образование, а не 11 000 обикновени полицаи да се правят, че разследват (изграждането на този дознателски апарат започна още през март 2003 г. - бел. ред.);- в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) да се въведат строги правила, които да задължават дознателите, следователите, прокурорите и съдиите да приключват делата си в срок (в действащия НПК съществуват подобни правила, но няма кой да ги спазва - бел. ред.);- да се ограничат възможностите на адвокатите да манипулират наказателния процес чрез тежки заболяваня и неотложни ангажименти (действащия НПК, Наказателния кодекс и новия Закон за адвокатурата позволяват на държавното обвинение да разобличи всеки хитроумен адвокат, но подобно нещо досега не се е случвало - бел. ред.);- да се създаде, със съдействието на МВР, ефективна система за призоваване на обвиняеми и подсъдими (от известно време насам призовките са грижа на Съдебната полиция, а МВР се намесва само в случай на остра необходимост - бел. ред.) и ... т. н. Освен това, според главния прокурор Никола Филчев, с промените в НПК и Закона за съдебната власт, извършени през последните няколко години, между прокурора и разследващите органи (полицейското дознание и следствието) зейнала дълбока пропаст, която трябвало да бъде запълнена немедлено. Нещо, което не е съвсем точно казано, защото съгласно действащия Наказателнопроцесуален кодекс полицията, следствието, всички държавни органи и граждани са длъжни да изпълняват изискванията и указанията на прокуратурата под страх от наказателна отговорност. Не много точна е и констатацията, че досегашната законодателна дейност на парламента (точният период, който визира в писмото си главният прокурор, не е посочен) е разрушила до голяма степен организацията на държавното обвинение. Тъкмо обратното - прокуратурата остава единствената структура в държавата, в която всеки прокурор е подчинен на висшестоящия прокурор, а всички - на главния прокурор. Безспорният хит обаче е становището на главния прокурор, че съдиите, прокурорите и следователите често са подложени на недопустим натиск от страна на заинтересовани политици и богати обвиняеми, които се опитват да влияят върху наказателните дела чрез клеветнически кампании в медиите. Ето защо, за да се прекрати тази порочна практика, г-н главният прокурор предлага в Наказателния кодекс да се предвиди отново строга отговорност за клевета. По принцип за Параграф 22 не е трудно да докаже, че в България са натискани и мачкани само онези съдии, следователи и прокурори, които сами са пожелали да бъдат натискани и мачкани. По-важното в случая обаче е друго: след като главният прокурор знае, че съществува подобна практика, защо нито веднъж досега не е употребил властта си по закон (за НПК и за Закона за разузнавателните средства става дума) и не е разобличил поне един политически или икономически натискач? И защо, поне веднъж досега, той не е разпоредил на подчинените си да му напишат по един доклад, в който да опишат истината за това, кой по какви причини и с какви средства ги натиска? След което да раздаде на медиите истинските резултати от тази анкета, а не някакви ведомствени интерпретации?Много и много може да бъде изписано още за законовите възможности, с които слугите на Темида могат за прочистят съдебната система от некадърните и корумпираните магистрати. Но, както неведнъж досега е писал Параграф 22, или няма кой да чете внимателно законите, или няма желаещи, които да приложат прочетеното на практика. Същата работа е и в МВР, на което периодично му пречат ту прокурорите, ту следователите, ту съдиите, ту калпавите закони, ту агресивните политици. А истината е, че и в системата на вътрешното ведомство има нормални хора, които си вършат добросъвестно работата, без да хленчат и без да прехвърлят отговорността за собствените си неуспехи на чужд гръб. Защо тогава, след като си имаме относително нормална нормативна уредба, се налага да си внесем реформатори от Европа? Много просто: един от основните принципи на римското право гласи, че лоши закони няма, а има закони, които не се изпълняват. Или както се казва по друг повод - България е прекрасна държава, но не случи с туземно население...

Facebook logo
Бъдете с нас и във