Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЛУЛАТА НА МИРА В КОСОВО Е ПЪЛНА С... ХЕРОИН

За да пробие в наркобизнеса, Йован трябва да прескочи една дълбока пропаст: той е сърбин, който живее в Косово. Младежът успява благодарение на препоръките, които има от свои приятели албанци. След първата сделка и точното разплащане Йован е допуснат в обществото и става негов равноправен член. Когато става дума за хероин в Косово, имат значение само две неща: да си редовен клиент и да си плащаш навреме. Дрогата, както и хората, които я използват, нямат националност, обяснява Йован, който е един между малцината младежи в размирната област, успели навреме да захвърлят смъртоносната спринцовка.По оценки на международни експерти Косово държи няколко от най-печалните европейски рекорди: в протектората (създаден от ООН през 1999 г.) има най-много наркомани на глава от населението, половината от жителите му не са навършили 18-годишна възраст, а безработицата е малко под 70 процента. Освен това Косово е един от най-оживените транзитни пунктове по пътя на наркотика от Азия към Западна Европа и там дрогата се търкаля по улиците.Колкото и парадоксално да звучи обаче, именно дрогата е магическата пръчица, с чиято помощ местните сърби и албанци надвиват етническата и религиозната си омраза, сядат на една маса и... се чувстват добре.Общоизвестен факт е, че когато се стигне до купуване или продаване на дрога, сърбите и албанците си помагат - твърди Крис Блиц, директор на отдела за борба с наркотиците към Мисията на ООН в Косово. - Сърбите се сдобиват със синтетична дрога (екстази, каптагон или транквиланти) в родината си - предимно в северните й райони. А после я разменят срещу хероин и марихуана, които албанците носят от Македония, Южна Сърбия и Албания. Доста често например - продължава Крис Блиц - из баровете на Прищина могат да се видят албански наркодилъри от косовската област Дреница, които от душа и сърце се забавляват със сръбските си клиенти и приятели...Преди една година, когато десетки албански наркопласьори са заловени при международна полицейска акция, техните изоставени клиенти веднага потърсили помощ от косовски сърбин, работещ с мощни наркодилъри от Албания. Сърбинът успял да достави животоспасяващата стока на албанските си клиенти и ги избавил от хероиновата мизерия.Говорителят на мисията на ООН в Косово Бари Флетчър обяснява, че дрогата, пренасяна през Косово, идва от държави като Афганистан, Пакистан и Турция, след което се разпространява в Западна Европа. Според него в момента никой не може да каже точните количества на наркотиците, преминаващи през областта. В края на юли 2003 г., до село в източната част на Косово, са конфискувани 18 кг хероин, оценени на 800 000 евро. При полицейската операция са арестувани 29-годишна жена и двама мъже - на 24 и 21 години. По думите на Флетчър това е най-голямото количество дрога, конфискувано в протектората, откакто е създаден през юни 1999 г., и най-вероятно тя е била предназначена за Западна Европа. Този случай, според него, за пореден път потвърждава значението на Косово като един от основните транзитни пунктове по пътя на наркотика от Азия, през Балканския полуостров, до Западна Европа. Според изчисленията на двама пласьори, които от три години търгуват само с хероин, в северната сръбска част на гр. Митровица (в която живеят около 16 000 души) има около 800 твърди хероиномани на възраст от 15 до 23 години. Много от хората тук се пристрастяват към наркотиците от абсолютна скука - обяснява 20-годишният сърбин Марко, който живее в северна Митровица. - Аз например започнах да работя за ООН скоро след края на войната и вземах доста добри пари. Тук обаче няма абсолютно нищо, за което човек може да ги харчи - нито кина, нито нощни клубове, нищо. Преди три години опитах хероин и сега съм пристрастен, но наистина искам да го откажа до края на годината.С последствията от стратегическото географско разположение на Косово днес се борят главно социалните и здравните служби на протектората. Според Радица Йефтич, психиатър в болницата в северна Митровица, в тази част на Косово има само седем човека, които са подложени на терапия за дезинтоксикация. Наясно съм обаче, че тази цифра е само върхът на айсберга, тъй като повечето хероиномани не се обръщат към нас за помощ. Причината е, че тукашните болници не предлагат нищо друго освен лечение на стандартните видове заболявания. До края на 2002 г. невропсихиатричното отделение на болницата в Прищина беше единствената пригодена клиника за дезинтоксикация в протектората, твърди психиатърът. Според Сафет Блакай, консултант в първата частна клиника за лечение на наркомании в района - Лабиринт, оборудването на невропсихиатричните отделения е неподходящо за спасяването на зависимите от дрога. В болницата наркоманите са принудени да стоят на едно място с пациенти, които имат общопсихиатрични заболявания. Процедурите, през които минават наркоманите, са неколкодневни, а лекарите им дават само обезболяващи лекарства - обяснява Блакай. - След като бъдат изписани, наркоманите сякаш изведнъж престават да съществуват. Те не получават никакви по-специални грижи, въпреки че психическото преодоляване на зависимостта е много по-мъчително от физическата дезинтоксикация.В момента лекарите от Лабиринт провеждат проучване, което трябва да установи поне приблизителния брой на наркоманите в Косово. Предварителните сметки на Сафет Блакай сочат, че в областта има около 7000 хероиномани. Употребата на наркотици нараства главоломно след края на войната, а средната възраст на наркоманите върви надолу. Много от пристрастените са опитали за първи път дрога едва шестнайсетгодишни, сочат досегашните изследванията на Лабиринт. За разлика от западния стереотип - бездомен наркоман, който се боцка на тротоара, в Косово колективният образ е друг: наркоманът произхожда от среднозаможно семейство с активен социален живот.Двайсет и пет годишният косовски албанец Пърпарим от Прищина някога е бил пристрастен към хероина. Признава, че докато работел за една международна организация, дневната му доза стигнала умопомрачителните пет грама. Само когато си вътре в кръга на наркоманите, осъзнаваш, че повечето от тях никога не биха събудили подозрение у околните, казва Пърпарим и допълва, че много от тогавашните му приятели все още заемат високи постове в Прищина.Деветнайсетгодишният сърбин Саша от северна Митровица е толкова запален по идеята да напусне протектората, че изобщо не се интересува как ще заработи парите за новия си живот. Аз не карам никого да се друса насила. Продавам добра стока, плаща ми се редовно и не искам да слушам приказки, че върша нещо нередно. Във всички случаи няма как да ме хванат, защото работя само със семейни хора на средна възраст, които никой не би си помислил да заподозре, казва той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във