Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЛУННА СВЕТЛИНА ИЗГАСНА БЕЗСЛАВНО

С изключително леки наказания се отърваха подсъдимите по делото Лунна светлина. След едногодишна игра на котка и мишка в понеделник (29 май) процесът срещу македонеца Зоран Бояджийски и пловдивчаните Петър Марваков, Боян Тодоров-Охлюва и Георги Петров-Бързия в Пловдивския окръжен съд приключи със споразумение по т. нар. съкратена процедура. Без да се възползват от правото си да дават обяснения, четиримата признаха, че през лятото на 2003-а са искали да внесат от Боливия 282 кг кокаин, смесен с картофено пюре. Пловдивската окръжна прокуратура се съгласи със сделката, а съдът бе длъжен да наложи на наркотрафикантите наказания, по-леки от предвидените в закона. Съгласно новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) споразумението има стойност на влязла в сила присъда и не подлежи на обжалване или протест.
В резултат на това Зоран Бояджийски се размина само с пет години затвор, Боян Тодоров и Георги Петров бяха ощастливени с по три години лишаване от свобода, а Петър Марваков - с година и девет месеца зад решетките.
Четиримата бяха арестувани от НСБОП два дни след като на 3 август 2003 г., по време на мащабна международна операция в боливийския град Санта Крус, бяха заловени 5 т кокаин. Три тона от дрогата, смесени с 21 т картофено пюре на прах, са били предназначени за износ в България, а останалата част от кокаина (разтворени в бидони с лечебна кал) е трябвало да влязат в Западна Европа през Испания.
По случая бе образувано дело, възложено на Националната следствена служба. През декември 2004-а то приключи с обвинителен акт срещу Зоран Бояджийски, Петър Марваков, Боян Тодоров-Охлюва и Георги Петров-Бързия за престъпления по два текста от Наказателния кодекс, за които се предвижда затвор до 15 години - чл. 321 (за производство, преработка, разпространение, съхранение и превоз на наркотични вещества), и чл. 354а (за образуване на организирана престъпна група). През февруари 2005-а обаче Пловдивският окръжен съд върна делото на прокуратурата, защото установи, че са били допуснати общо 31 процесуални нарушения. Двайсет и едно от тях бяха преброени по време на предварителното производство, а останалите десет - в обвинителния акт на Пловдивската окръжна прокуратура. Месец по-късно делото отново бе внесено в съда и този път всичко тръгна така, както трябваше: бавно и безлично, сякаш окръжните магистрати под тепетата разполагаха с цялото време на Вселената. Но на 28 април 2006-а влезе в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс и защитата на подсъдимите се възползва от него в първия удобен момент.
Според източници на Параграф 22, които не пожелаха имената им да бъдат цитирани, МВР и следствието трябвало да почерпят, защото до споразумението между подсъдимите и Пловдивската окръжна прокуратура се стигнало заради... изключително слаби доказателства по делото. Според други наши източници обаче, които обещаха в най-скоро време официално да обявят становището си, въпросното споразумение е повече от скандално. Но не защото доказателствата са били слаби, а тъй като от всички страни страхотно напираха четиримата да бъдат оправдани.
Може да звучи параноично, но в операция Лунна светлина наистина има няколко доста смущаващи обстоятелства. Най-напред каналът е пресечен още преди да е установено кой е крайният получател на стоката и колко хора е трябвало да участват в отделянето на кокаина от картофеното пюре в България. След това задграничните полицейски и специални служби (от САЩ, Великобритания, Германия, Испания и Боливия) не са предоставили на българските власти (в лицето на МВР, Националното следствие и Върховната касационна прокуратура) абсолютно всички материали, засягащи участието и на други българи в аферата. На трето място, на българските следователи и прокурори им се отвори парашутът да посетят Боливия едва през лятото на 2004 г., когато там отдавна всичко бе приключило, и трите тона български кокаин бяха унищожени. Именно тогава нашенските орли на правосъдието разбират, че всъщност за Пловдив са били предназначени едва 282 кг кока, след което финансовото изражение на успеха клюмна от милиарди долари (според бившия главен секретар на МВР - ген. Бойко Борисов), до... скромните 423 млн. лв. (според обвинителния акт по делото).
Но безспорно най-голямата мистерия в случая е защо срещу Зоран Бояджийски и пловдивчаните Петър Марваков, Боян Тодоров-Охлюва и Георги Петров-Бързия бяха повдигнати обвинения по чл. 321 от НК - за производство, преработка, разпространение, съхранение и превоз на наркотични вещества? А не по далеч по-сериозната разпоредба на 242, ал.4 от НК - за незаконно пренасяне през границата на страната на наркотични вещества в особено големи размери, което се санкционира със затвор от 15 до 20 години и с глоба от 200 000 до 300 000 лева?

Facebook logo
Бъдете с нас и във