Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Мачът е решен, забравете!

Приживе Петър Христов често се радваше на компанията на бившия МВР-шеф Цветан Цветанов.
S 250 467bbed1 bd3d 411b 9307 3332e466302d

В третата седмица от новата 2018 г. равносметката от работата на МВР и прокуратурата по извършените в края на миналата и началото на настоящата година убийства наподобява на равен резултат от футболно дерби.

И можеше да е много по-зле, ако не беше самоубийството на Росен Ангелов, извършителя на шесторния разстрел в Нови Искър. Коментираното и до ден днешен самоубийство всъщност беше автогол, паднал в последната секунда на мача. На практика той изравни резултата на мача между службите и престъпния свят.

Не бива да се забравя също, че до решителното попадение се стигна след безпрецедентен натиск от страна на дванадесетия играч на терена в лицето на премиера Бойко Борисов. И с помощта на съдийския екип, за който повечето зрители останаха с впечатление, че са свирили един вече решен мач.

 

Ако уж издирваният от девет години Росен Ангелов не беше сложил сам край на живота си, резултатът щеше да е друг - престъпният свят щеше да води най-малко с три на нула. А ако към убийствата от Нови Искър, стрелбата срещу данъчния шеф Иво Стаменов и покушението срещу близкия до ГЕРБ бизнесмен Петър Христов добавим и десетките неразкрити знакови убийства от последните 20-ина години, равносметката наистина е печална. 

В началото на седмицата главният секретар на МВР Младен Маринов се възмути от факта, че е била изнесена информация за съдействието, което убитият Петър Христов е оказал на МВР за разкриването на групата за отвличане "Наглите". "Аз съм ядосан за това, че това нещо се говори въобще в медиите и стана повод да се говори кой как е помогнал. Не само за това престъпление, по принцип не трябва да се говори кой как е помогнал за разкриването на престъпление", заяви той в телевизионно интервю. 

Главният секретар на вътрешното министерство очевидно хапе собствената си опашка. Ако трябва да се сърди на някого, това трябва да е самото МВР, откъдето тече информация като от лейка. В самия ден на убийството на Христов - понеделник, 8 януари - все още не се коментираха версиите за покушението. Единствено в късните часове на деня бившият следовател Андрей Цветанов заяви - също в телевизионен ефир - че логично е убийството да е за отмъщение. "Убийството е показно и безцеремонно. Улицата правораздава и това е най-лошото нещо, което се случва. Имаме повече от 180 неразкрити убийства, което означава, че няма стабилно разследване. Логично е една от версиите за убийството да е отмъщение", заяви Цветанов.

Същата версия, но вече допълнена, бе тиражирана в сайта на столичен всекидневник. Позовавайки се на високопоставен източник от МВР (че откъде другаде!?), информацията разкриваше, че Христов бил помогнал да бъде разкрита бандата на "Наглите" и една от версиите за разстрела му е отмъщение.

Още по-интересно стана на следващия ден - вторник, 9 януари. Без да даде никакъв шанс на т.нар. разследващи журналисти да продължат разкритията си, темата за изключителната роля на Христов в изобличаването на "Наглите" беше словоохотливо подета от някогашния шеф на МВР и настоящ председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента Цветан Цветанов. "Когато бях вътрешен министър и вицепремиер, имахме възможност с неговата гражданска позиция да се подпомогне разкриването на тежки криминални престъпления. В тази връзка смятам, че може би в момента има ответна реакция. Самият Христов е споделял с притесненията си от това, че съдействието му за разкриването на "Наглите" е станало публично достояние. Ако мотивът за това престъпление е ответна реакция на групата "Наглите", смятам, че това не е добър знак за държавата и обществото", заяви Цветанов.

Съдържанието на "изтеклата" според главния секретар Младен Маринов, а всъщност охотно споделена от кръгове на МВР информация, вкратце е следната: Петър Христов бил уредил неофициална среща на разследващите на "Наглите" с Валентин Михайлов - Ихтиманския, който всъщност натопил съучастниците си от групата.

Дотук добре, както се казва в популярния виц. Въпросът обаче е как е била уредена неофициалната среща. Отговорът ни отвежда отново до бивш високопоставен служител на вътрешното министерство - ексглавният секретар на МВР Калин Георгиев. В средата на септември миналата година той даде интервю (отново пред "Нова телевизия"!) от кабинета си в Българо-американска кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова. В интервюто си той заяви следното: " Не съм го казвал досега, но сега ще кажа, че благодарение на Цветан Цветанов хванахме "Наглите". Тогава МВР получи информация благодарение на Цветан Цветанов, който беше министър. Той ни запозна с един човек, който после направи контакт с друг, от когото получихме информация.  Не мога и нямам право да кажа кой е този човек", обяви сензацията Георгиев.

Името му обаче излезе няколко месеца по-късно, но вече в контекста на убийството му и след като все бивши и настоящи МВР-шефове направиха всичко за осветляването на ролята на Христов в случая "Наглите".

Най-смешното е, че след всичко случило се с тиражирането на тази информация вътрешната комисия в парламента, ръководена от "контактьора" Цветан Цветанов, привика в четвъртък (11 януари) главния прокурор Сотир Цацаров и вътрешния министър Валентин Радев на изслушване, за да се запознаят депутатите с разследванията на покушенията, извършени в столицата. И това се случи един ден след като заместник главният прокурор Борислав Сарафов и екипът му подборно описаха случилото се в Нови Искър. 

Очевидно не става въпрос просто за изтичане на информация, а буквално за "изпържване" на неудобен свидетел, какъвто изглежда е бил бизнесменът Петър Христов. Бедата е, че така няма и да разберем за какво точно е бил "изпържен" бизнесменът, дарител на ГЕРБ, приближен до шефа на парламентарната група на партията и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов и неговите съратници от Велико Търново, най-вече на кръга около ексшефа на регионалното звено за борба с организираната престъпност Орлин Тодоров. Но в такива кръгове е лесно да паднеш от върха, където избраните подреждат пешките в играта, и да се окажеш в сгорещения тиган. И лесна мишена - впоследствие, за да няма издънки.

Иначе всичко в разследването на убийството ще протече по познатия начин. Ще се прехвърлят версии и хипотези, ще се търсят следите на стрелеца, ще се издирва картечният пистолет, дошъл някъде от Близкия изток, защото такива обикновено използвали терористите. Ще се къпем в догадки кой ли е този изключителен килър, който бил оставил жив очевидец, разминавайки се с него, като направил многозначителен знак да си затваря устата.

Въобще ще се завърне онази позната романтика, в чиито омайни облаци ни пращаха разследващите, дни преди да ни изненадат със самоубийството на шесторния убиец Росен Ангелов, който така и не призна вината си в съда. В случая с разстрела на бизнесмена Петър Христов нещата са още по-прости. Както главният секретар на МВР вече обяви, не може да изключи версията, че групата за отвличания "Наглите" има пръст в убийството на Христов. Нито една версия не е изключена, включително и тази може ли убийството да е свързано с друг шумен съдебен процес - срещу групата за поръчкови убийства "Килърите".

Очевидно Маринов има предвид, че някой от четиримата "Нагли" - Ивайло Евтимов-Йожи, Прокопи Прокопиев- Културиста, Даниел Димитров-Релето и Любомир Димитров-Гребеца, са поръчали Христов. Йожи има да лежи още седем години, но ще излезе от зандана може би след три. Гребеца е още по-добре, тъй като има още една година в затвора. Останалите също ги очаква предсрочно освобождаване, ако се спазва принципът всеки два отработени дни да им се зачитат като три от присъдата. В техен интерес е в броените дни до свободата им да си кротуват. Ако има някой, на когото биха искали непременно да отмъстят, това е Валентин Михайлов- Ихтиманския, който ги изпя на МВР. Той обаче в момента е в чужбина с променена физиономия и самоличност като обект от програмата за защита на свидетели.

Освен "Наглите" в общественото пространство се завъртя и версията за евентуална поръчка от страна на бандата на "Килърите". Тази хипотеза е с по-голяма достоверност, тъй като в края на миналата година Върховният касационен съд потвърди доживотните присъди на лидера на групата Петър Стоянов-Сумиста, Георги Вълев и Васил Костов-Кеца. Визира се по-конкретно Георги Вълев като поръчител, чийто бизнес бил поет от Петър Христов след ареста му през 2010 година. И екзекуцията на Христов била подарък за 60-ия рожден ден на Вълев, който бил на фаталния понеделник, 8 януари. От килията си в Ловешкия затвор Вълев обаче категорично отрече да е познавал и поръчвал Христов.

Колко обаче струва думата на един доживотен затворник? Дали пък развитието на случая няма да последва познатата канава на филмите за сицилианската "Коза Ностра" и да се окаже, че поръчката е дошла от килията на някой доказан вече мафиот? Със сигурност обаче няма да чуем самопризнанието му, както не чухме и това на Росен Ангелов. В килия доживот или самоубийство - няма разлика...

Facebook logo
Бъдете с нас и във