Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАФИЯТА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА ЗАКОНА ЗА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ

Полк. Георги Петришки, заместник-декан на факултет Сигурност към Академията на МВР.ВИЗИТКАПолковник доц. Георги Петришки е заместник-декан на факултет Сигурност на Академията на МВР. През април миналата година навърши 50 години. Роден е в гр. Стрелча, където е завършил средното си образование. През 1973 г. е приет за студент в Академията на МВР и оттогава живее в София. След завършването й е назначен на работа в Трето управление на Държавна сигурност, по-известно като Военното контраразузнаване (ВКР). През 1982 г. печели конкурс и става редовен аспирант във факултет Сигурност на МВР-академията. Три години по-късно защитава докторска дисертация и се връща на работа в Държавна сигурност. От 1988 г. е преподавател в Академията на МВР.ВОЙНАТА ЗА СЕКРЕТИТЕДве години след приемането на Закона за класифицираната информация изкуствено раздухваните скандали около него не стихват. Последният пример в това отношение е от края на миналата седмица. На 1 април, под мотото Тайните на НАТО - табу за бившата ДС, народните представители от новоизлюпената ПГ на ОДС се опитаха да прокарат поправка в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Според тях било крайно време в закона изрично да се запише, че сътрудници на бившата ДС нямат право да стават членове на Държавната комисия по сигурността на информацията. Депутатите от НДСВ го отхвърлиха заради нарушения на процедурата. Така нареченото нежелание на мнозинството да приеме ОДС-поправката в закона веднага бе изтълкувано като опит за реставрация на бившата ДС, с което последователите на Иван Костов отново доказаха, че паметта им е по-къса и от... късо съединение. И досега няма смислено обяснение защо не бе приет такъв закон още по време на тяхното управление.На 26 юли 2001 г. тогавашните сини депутати Иво Цанев и Екатерина Михайлова внесоха за обсъждане проектозакон за защита на класифицираната информация, но в него също не се забраняваше на бившите ДС-служители да работят в структурата за опазване на секретите, наречена Национален орган за защита на информацията. На 2 октомври 2001 г. сините автори изтеглиха произведението си, а две седмици по-късно (16 октомври) жълтите внесоха свой проектозакон, който бе приет половин година по-късно и който по същество не се различаваше от синия си предшественик. На 14 юни 2002 г., все още сините депутати Иво Цанев и Йордан Бакалов, както и техният жълт колега Николай Чуканов, внесоха проект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Този текст вече забранява служители на бившите ДС и Разузнавателно управление на Генералния щаб всякакъв допир до държавните тайни. До 1 април 2004 г. този проектозакон не бе обсъждан дори на първо четене, а сините му съавтори Иво Цанев и Йордан Бакалов междувременно се разделиха с групата на Костов - единият напусна парламента след поредното разцепление на СДС, а другият остана с Надежда Михайлова. ... Много са подходящите поговорки, с които може да бъде обобщен първоаприлският бунт на костовистите срещу жълтата реабилитация на бившата ДС. Защото за членството ни в НАТО се заговори още преди петилетка и половина, но синьото правителство така и не си мръдна пръста да направи нещо около съответните закони и правила. Не по-различно бе и поведението на жълтите наследници, които приеха Закона за защита на класифицираната информация чак в края на април 2002 г., но го пуснаха в действие (при това половинчато) близо половин година по-късно. По данни на ДКСИ, към края на март 2004 г. не повече от 320 българи имат достъп до натовските тайни и сред тях едва ли има повече от един-двама заклети костовисти. За сметка на това обаче бизнесът, който се задава със задължителната модернизация на въоръжените сили по стандартите на НАТО, си заслужава... всичко. И ненужното засекретяване, и още по-ненужните парламентарни скандали. Г-н Петришки, всеобщо е мнението, че Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) е написан на трудносмилаем български език. В същото време този нормативен акт намира все по-широко приложение по две причини - заради манията за засекретяване, обладала държавните чиновници, и заради бизнеса, който предстои да се завърти покрай модернизирането на въоръжените сили по стандартите на НАТО. Като един от авторите на този закон бихте ли обяснил с думи прости за какво наистина става дума?- Голямата и все още неразбрана тайна е, че Законът за защита на класифицираната информация трябва да промени обществените отношения, свързани със сигурността на държавата. Досега това бе задължение на специалните служби, но с влизането на закона в сила (на 3 май 2002 г. - бел. ред.) вече е функция на цялото българско общество. До неотдавна служебните тайни се определяха от шепа хора, обитаващи най-високите етажи на властта Те се затваряха в някакъв кабинет, описваха всичко в един списък, спускаха го за изпълнение и никой нямаше право да задава никакви въпроси. Изпълняваш и мълчиш. Днес положението е точно обратното и засекретяването върви отдолу нагоре.Не смятате ли, че тази обърната пирамида създава предпоставки за престараване от страна на държавните и общинските чиновници? - Всяко начало е трудно и по принцип никой не е застрахован от подобни уклони и залитания. Ето защо законодателят е предвидил съществуването на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Това е обществен орган, който е длъжен да осъществява граждански контрол върху защитата на класифицираната информация и сигурността на държавата. От кого ще бъде пазена класифицираната информация?- От всеки, който няма разрешение за достъп до нея. Без значение дали е българин, или е чужденец. А откъде смятате, че може да се появят реални заплахи за националната сигурност, например?- От много посоки, макар че днес класифицираната информация е изключително ценна главно за организираната престъпност и тероризма. Отношенията и информационният обмен между държавите са на такова ниво, че т. нар. инициативничество, т. е. - нерегламентираното предоставяне на класифицирана информация на чужд държавен орган или ведомство, може да създаде само главоболия, но не и нещо по-сериозно.Сигурен ли сте?- Да, разбира се. Допреди петнайсет години, когато светът бе парцелиран на идеологически принцип, търговията с класифицирана информация се наричаше шпионаж или предателство. Днес обаче времената са различни. Достатъчно е една държава да поиска по надлежния ред от друга необходимата й класифицирана информация - тя ще я получи, дори между тях да няма договор за подобен обмен. Да не говорим за случаите, когато става дума за страни членки или кандидатки за членство в НАТО и Европейския съюз. В този смисъл днес единствените реални купувачи на класифицирана информация са мафията и международните терористични организации. А какво мислите по въпроса за вътрешната търговия с информация, благодарение на която стана възможна масовата, касовата и подмасова приватизация? - Абсурдно е да се мисли, че преходът от държавен монополизъм към частна собственост - т. нар. първоначално натрупване на капитала, можеше да стане по друг начин. Най-напред става дума за нарушаването или заобикалянето на закони, създадени и работещи в условията на тоталитарната държава и централизираното планово стопанство, които нямат нищо общо с развитото гражданско общество и пазарната икономика. И ако още в първите четири-пет години след промените през 1989 г. законодателят бе изградил нормативната основа на демокрацията, днес никой нямаше да говори, че законите са врата в полето. Колкото до тъй дълго одумвания Закон за защита на класифицираната информация, смятам, че той в най-скоро време ще докаже своята обективна необходимост. Още повече че самото общество вече не е заинтересовано от погазване на новото законодателство. Пак щи ви попитам, но този път в контекста на приватизацията - сигурен ли сте?- Преразпределението на националното богатство - от държавни в частни ръце - вече е факт. Собствеността вече е у гражданите (независимо от това как се наричат те и по какъв начин са се сдобили с капиталите си) и те притискат държавата да изгради такава нормативна уредба, която да защитава интересите им. Това мое мнение се потвърждава и от факта, че частният бизнес проявява по-голям интерес към обучението, което провеждаме в Академията на МВР във връзка със защитата на класифицирана информация, отколкото държавните служители.Какво означава, че вашият факултет е лицензиран за обучението на хората, които трябва да спазват и налагат правилата на запазване на класифицираната информация? - Ние и досега обучавахме състава на отделните служби за сигурност, които по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация имаха общи контролни функции по отношение прилагането на закона, но... само толкоз. Днес вече имаме сертификат от Държавната комисия по сигурността на информацията да обучаваме и хората от т. нар. организационни единици. С други думи - всички онези, които работят в държавния и частния сектор и които трябва да оперират с класифицирана информация на съответните равнища. Може ли да го кажете по-простичко?- Законът е категоричен: всички български граждани, на които им предстои да получат допуск за работа с класифицирана информация, задължително трябва да завършат курс на обучение при нас. За целта бе разработена квалификационна програма, която съдържа 30 модула и обхваща всички сфери, засягащи защитата на класифицирана информация. Така че при нас се обучават (или би трябвало да се обучават) не само ръководителите на организационните единици и техните подчинени, но и т. нар. лица по чл.95 от Закона за защита на класифицираната информация...За кои хора става дума?- Тази разпоредба е посветена на опазването на индустриалната сигурност и представлява система от принципи и мерки, които се прилагат по отношение на всички физически и юридически лица, на които им предстои сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация. Примерно - обществени поръчки за нуждите на отбраната, превъоръжаването или модернизирането на някаква техника в съответствие със стандартите на НАТО. Колко струва обучението на една организационна единица например?- Зависи от броя на хората, които работят в нея. Цената на индивидуалното обучение на едно лице, независимо от неговите конкретни задължения, е 125 лева. В нея влиза петдневен курс - по осем часа на ден, плюс всички материали, предоставени на компактдиск или на хартиен носител. Казахте, че частният бизнес проявява по-голям интерес към вашите курсове, отколкото държавните чиновници. Какви са причините за това разминаване?- Това е така, защото предприемачите непрекъснато участват в конкурси и търгове, в които се борави с квалифицирана информация. И всеки, който не е минал през ръцете ни, няма никакви шансове не само да спечели, ами изобщо да бъде допуснат до участие. Докато държавните институции все още не са притиснати от обстоятелствата, но... и това ще се случи в най-скоро време. Искам да направя едно важно уточнение. При участие в подобни конкурси и търгове се правят две проучвания. Първото е за хората, които представляват физическото или юридическото лице и които по време на изпълнението на договора трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация. Освен това допуск за работа с класифицирана информация трябва да имат и юридическите или физически лица, които ще работят по съответния договор, независимо дали ще са изпълнители, или подизпълнители. А това означава, че те също трябва да бъдат проверени. Обучението обаче е задължително само за т. нар. представители на юридическите и физическите лица...Какъв е пътят за получаване на класифицирана информация, след като човек излезе от Академията на МВР със заветната диплома в ръка?- За да получи достъп до класифицирана информация, човек най-напред трябва да докаже за какво му е необходима тя. Това означава, че кандидатстващият за допуск или заема някаква длъжност в съответната институция, или му е възложено да изпълнява конкретна задача. След това трябва да подаде необходимите документи, че е съгласен животът и бизнесът му да бъдат проучени. Докато върви процедурата за установяване на неговата благонадеждност (образно казано), човекът трябва да премине задължителното обучение при нас. И накрая, когато всичко е готово, документацията се изпраща в Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ), която разрешава или отказва достъпа до класифицираната информация. А как смятате, този закон и процедурите, произтичащи от него, не накърняват ли по някакъв начин човешките права?- Не смятам така. Най-напред Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) е еднакъв за всички и когато някой не иска да бъде проучван, той просто не се тика сам между шамарите. Освен това ЗЗКИ въвежда и четири много ясни правила за защитата на класифицираната информация: * Благонадеждност и сигурност: щом на някого му е нужно да борави с определен тип информация, той е длъжен да не я използва за престъпни цели и да я пази от нерегламентирани посегателства. * Всеки орган, създал определен тип класифицирана информация, има право да знае къде е тя. И понеже става дума за особен вид собственост, тук е ролята на гражданския контрол, осъществяван от Държавната комисия по сигурността на информацията. * Достъпът до класифицираната информация не означава уникалност и ексклузивност. Абсурдно е някой да изпразни дадена база данни и да я скрие от чужди очи за всеки случай. В този смисъл ЗЗКИ е категоричен: вземаш - вършиш работа - връщаш. * Последното правило гласи, че никой няма право да ползва класифицирана информация по принцип. Аз например имам допуск за работа с документи на ниво строго секретно. Това обаче не ми дава право да отида при държавния глава и да му кажа: Г-н президент, дайте ми еди кои си документи, защото имам допуск за работа със строго секретни материали! По същия начин никой от президенството не може да дойде при мен, да каже, че държавният глава го праща, и аз да му дам всичко, което ми поиска. И ако някой вижда в това нещо недемократично, здраве му кажи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във