Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАФИОТ СПИСЪК НЕ ГО ЛОВИ

Преди много години нашумя един израз, според който всеки значим обществен проблем може да бъде туширан, ако за решаването му се създаде временна парламентарна комисия. Точно по този начин, в началото на 90-те години на миналия век, бе потулено усвояването на прословутия петролен заем от Световната банка в размер на 150 млн. долара. Чрез временна парламентарна комисия, създадена в началото на 1998 г., бяха заметени следите на виновниците за зърнената криза през 1995-1996 година. Не по-различни бяха резултатите и от дейността на комисиите, разследвали по-късно скандалите около злоупотребите с държавния резерв (2004 г.), около българското участие в източването на ООН-програмата за Ирак Петрол срещу храни и т. н.
Горе-долу по същия начин решават някои свои актуални проблеми МВР и прокуратурата. Разликата е, че от парламента обаче вътрешното ведомство и държавното обвинение не създават временни комисии, а съставят... списъци. Тази практика бе въведена през 1995 г. от тогавашния шеф на МВР - Любомир Начев, който направи опис на всички бандити с повече от две висящи дела и поиска всички те да бъдат прибрани зад решетките със задължителна мярка за неотклонение задържане под стража.
През следващите осем-девет години тази практика бе обогатена и усъвършенствана, защото освен със списъци МВР и прокуратурата започнаха да приспиват обществеността и с... тематични доклади.
През есента на 1999 г. главният прокурор Никола Филчев състави списък на делата от особен обществен интерес и ги взе на специален отчет. Отначало въпросните дела бяха стотина, после бройката им падна до 48, а през 2001 г. стана ясно, че специалните предварителни производства са 61 - 15 дела за банкови фалити и 46 дела за нарушения на югоембаргото.
През декември 2001 г. - началото на януари 2002 г., МВР и прокуратурата проведоха три специализирани операции - Белезници 1, Белезници 2 и Булдог, след които обявиха, че организираните престъпници в България се знаели и те били около 5900 на брой.
В средата на януари 2002 г. Върховната касационна прокуратура разпространи списък с имената на 40 бивши министри, заместник-министри и офицери от армията и МВР, разследвани за длъжностни престъпления.
В средата на април 2003 г. главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обяви, че МВР разполага с богато илюстрован доклад за връзките на действащи политици и магистрати с мафията. Впоследствие стана известно, че вътрешното ведомство не разполага с такова четиво, а с докладна записка за контрабандата. В нея политици не бяха включени, но фигурираха имената на софийския апелативен прокурор Иван Петров (поддържал уж връзки с Косьо Самоковеца) и на ръководителя на Софийската военноокръжна прокуратура - Трендафил Трайков (имал вземане-даване с Иван Тодоров-Доктора).
През декември 2003 г. Центърът за изследване на демокрацията, с активната подкрепа и съдействие на МВР и на Агенция Митници, начерта административна карта на българския наркопазар. В изследването поименно бе посочено кои са основните дилъри по райони и кой за кого от подземните босове работи.
На 3 септември 2004 г., само два дни след убийствата на полицая Кирил Живков и на бандита Асен Петров-Шаки, главният прокурор Никола Филчев разпореди на МВР и на държавното обвинение да организират масирана хайка срещу всички, за които има данни, че са съпричастни към организираната престъпност. В София бяха прибрани повечето от обичайните заподозрени - братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Димитър Вучев-Демби, Антон Милтенов-Клюна, братята Георги и Любен Пехливанови, Георги Илиев, Красимир Каменов-Къро, Димитър Джамов и т. н. Шестнайсет от тях останаха в ареста за по едно денонощие, а петима бяха задържани за по 72 часа с прокурорски постановления.
По предварително изготвени списъци в Хасково бяха арестувани шестима души, в Пловдив - трима, а в Шумен - 10 човека. Във Варна, Ямбол и Кюстендил не успяха да приберат само 20 от набелязаните бизнесмени, а в Перник са били проверени само... 200 обитатели на подземния свят. Според неофициалната информация (официални данни така и не се появиха), по време на масираната акция е трябвало да бъдат ударени общо 2000 души. Дали обаче нормата е била изпълнена, така и не стана ясно.
На 26 август 2005 г. (ден след разстрела на Георги Илиев) МВР, прокуратурата, следствието, данъчните, митническите власти и финансовото разузнаване обявиха поредния кръстоносен поход срещу организираната престъпност. Неговият първи етап приключи на 15 септември със съставянето на Списък с имената на 200 лица, свързани с подземния свят в България.
В средата на октомври, на двудневен семинар в курорта Боровец, ръководството на МВР връчи на криминалните репортери списък с 23 разкрити поръчкови убийства.
А през ноември ръководството МВР състави цели две четива - списък на бандитите с повече от три висящи дела и доклад за генезиса на мафията, който внезапно се оказа... доклад за корупцията в системата на митническата администрация.
Кой знае, ако човек понапрегне още малко паметта си, най-вероятно ще се сети за още десетина-петнайсет случая, в които ръководствата на МВР и на държавното обвинение са демонстрирали дейност, като са съставяли списъци и са писали доклади - като се започне от непрекъснатите скандали около нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства (през лятото на 2000 г., през зимата на 2001 г. и през есента на 2003 г.), мине се през прословутите доклади за генезиса на мафията (през април 2003 г. и през ноември 2005 година) и се стигне до списъка на корумпираните магистрати, който държавното обвинение започна да съставя на 19 януари по нареждане на главния прокурор Никола Филчев.
В интерес на истината по принцип никак не е лошо правителството, парламента и прокуратурата да разпознават организираните престъпници и хората им във властта по техните инвентарни номера. В частност обаче лошото е, че след съставянето на въпросните списъци и доклади почти нищо не се случва. Техните главни герои продължават да се разхождат на свобода и да въртят бизнеса си.
Тъжните примери в това отношение са изключително много, защото български мафиот от висок или среден ранг, включван по някакъв повод в списък или в доклад, досега не е лежал в български затвор с влязла в сила осъдителна присъда. Надеждите на обществото са, че това би могло да споходи след време трима от постоянното присъствие - Иван Тодоров-Доктора и братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин.
В сряда (25 януари) следователят по делото на Маргините от Националната следствена служба - Андрей Цветанов, стартира процесуалната процедура предявяване на обвиненията. Това означава, че братята и техните адвокати трябва да се запознаят срещу подпис с всички материали и доказателства, събрани по време на предварителното разследване. След като тази процедура приключи, следователят ще напише своето обвинително заключение и ще изпрати делото в Софийската градска прокуратура. Едва тогава прокурорът по делото ще напише своя обвинителен акт и ще внесе делото срещу Маргините в Софийския градски съд .
А на 1 февруари (сряда) в Софийския градски съд ще се проведе поредното заседание по делото срещу Иван Тодоров-Доктора, което неочаквано взе доста любопитен и интересен обрат. И, ако всичко приключи успешно (дай, Боже), най-после ще се случи онзи дългоочакван прецедент, който ще позволи на съдиите да сложат край на порочната практика с фалшивите болнични листове и с дребните адвокатски хитринки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във