Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАФИОТСКАТА ЕПОПЕЯ ПОД ВРЪХ ВОЛА

Отвличания, гангстерска война и писък на куршуми. Трупове по улиците, сред които се разхождат килъри наркомани. Мистериозни анонимни свидетели и шумни полицейски акции. Скандални разкрития, адвокати със съмнителна репутация и смърт на съдебни заседатели...Не, това не е цитат от роман на Марио Пузо, а подробности от злокобен мафиотски летопис, сътворен насред врачанския камъняк. Вече пета година страниците на тази сага се трупат в папките по делото срещу Валтер Папазки - един от най-известните подземни босове, развихрил дейността си (сякаш емблематично) в подножието на знаковия за българската история връх Вола.Фамилията Папазки, носена от скромно врачанско семейство на агроном и счетоводителка, се прочу в горещите 1993-1994 г., когато във Враца и района се водеше истинска война между мутри от различни групировки. Кокошката със златни яйца, заради която се млатеха тамошните борчета, бе хазартът. Първата регистрирана в района фирма за хазарт и залагания бе Валтер Папазки. Тя носи името на най-големия от тримата братя - Валтер, Георги и Десислав. Изтърсакът Десислав стои в сянката на батковците си, които от малки упорито са усвоявали законите на битката. Двамата тренират здраво борба и по ирония на съдбата на тепиха често влизат в схватки с Иван Петков-Гуньо, който след време се превърна в техен основен конкурент.Средният брат Георги Георгиев, сдобил се с прякора Културиста, изглежда, е най-немирният от тримата - той става редовен клиент на полицията, където е регистриран за отвличания, нанасяне на средна телесна повреда, незаконно притежаване на оръжие. Според съдебните анали, баткото Валтер има условна присъда, придобита в резултат на неправомерното му желание да получи средно образование с подправена диплома. Поставили основите на бизнеса с Валтер Папазки, братята развиха семейното предприятие и постепенно създадоха над 50 дъщерни фирми за хазарт във Враца и в още десетина града в страната. Те оплетоха Врачанско и Монтанско с мрежа от игрални зали, като за целта регистрираха дружество Империал, под чието име функционират всички хазартни цехове на групировката.В началото братята са основни акционери във всички дъщерни фирми, но постепенно преотстъпват собствеността си на останалите си съдружници, като запазват за себе си единствено... правото на контрол върху дейността на съответното дружество. За много от дъщерните фирми хазартът не е единствена дейност, но за сметка на това е най-доходоносната.С първите си съдружници - Цветан Таков, Калин Младенов и Петър Петров, Валтер Папазки регистрира компанията за товарни превози МПТ, после Национал груп, Колониал груп, Проксима, борсата за недвижими имоти Престиж и охранителната фирма Стейт секюрити. Близък до групировката се оказва местният вестник Конкурент, а според публикации в медиите, в края на 90-те години на миналия век групировката държи още трийсетина дискотеки, заведения и магазини във Врачанския регион.Според неофициална информация мощно рамо в бизнеса на Папазки е дала бившата столична групировка СИК, която набра темпо през 1994-1996 година. С нейна помощ Папазки стъпи и в столицата. При това - не къде да е, а на самия булевард Мария Луиза (където откри игрални зали) и на легендарното кръстовище Петте кюшета, превръщайки кино Иван Вазов в бинго Империал.Разрастването на бизнес империята на братята стана - както и при всички други подобни случаи в България - по законите на джунглата. В периода на първоначалното натрупване на капитала им и укрепването на групировката Папазки (1993-1995 г.) врачанската полиция стана разногледа от поредицата взривове, стрелби и побоища между гардове от Империал и борчетата на известния Иван Петков-Гуньо. Бившият съперник на братята от тепиха се превърна и в техен основен конкурент в завладяването на територии. По това време Гуньо е шеф на охранителната фирма П и П и представител на ВИС-1 за Врачанския регион. През лятото на 1994 г., когато МВР отказва охранителен лиценз на висаджиите, фирмата на Гуньо тутакси става клон на новородената застрахователна компания ВИС - 2. По този начин и във Врачанско бе спазена националната рецепта зад основните местни играчи да стоят изправени най-мощните силови групировки от онези години - СИК и ВИС-2.Животът на братята Папазки съвсем се вгорчи, когато пътят им се пресича с този на Валентин Алексиев (Лисицата) - лявата ръка на Гуньо и ВИС в Северозападна България. Той е роден през 1971 г. в семейството на полковник от милицията и още преди да навърши пълнолетие се води за една от най-лудите глави под връх Вола. В началото на 90-те години на миналия век, когато оглавява наказателната бригада на Гуньо, Лисицата има зад гърба си доста полицейски регистрации - за грабеж, кражба и т. н. През септември 1993 г. Валентин Алексиев (Лисица) и бандата му (с благословията на Гуньо, разбира се) отвличат Мустафа Пашов и го инквизират в продължение на няколко дни, за да каже къде е заровил златото. След като не издържа, Мустафа съобщава, че имането му е заровено в гробището на Долни Дъбник и... изчезва завинаги. На 7 януари 1994 г. един от иманярите - Веско Змея, изпял заверата пред полицията. Той изредил имената на всички участници в акцията и описал образно как собственоръчно Лисицата е удавил Мустафа в леген с вода. До доказване на престъплението не се стигнало: списъкът с имената, изпети от Змея, мистериозно изчезнал по време на следствието и делото било прекратено. Но отвличанията очевидно вече са основен бизнес на Лисицата и хората му, защото на 27 септември 1994 г. тяхна жертва става медицинската сестра Хилда Генова. Срещу свободата й Лисицата иска от съпруга й Иван Генов откуп в размер на 3 млн. лева. Сестрата прекарала в компанията на похитителите си цели две седмици, докато накрая успяла да избяга, защото мъжът й си бил платил като поп. Явно окуражен от успеха, на 18 октомври 1994 г., Лисицата заедно с авера си Валери Дебелия и още шестима от хората си отвличат не друг, а самия... Валтер Папазки. Това дори босът на ВИС-2 във Враца - Гуньо, се възмути и разграничи от бригадата на Лисицата, нарече ги неуравновесени и публично заяви, че не иска да има нищо общо с тях. Лисицата бе заловен от полицията на 23 октомври 1994 г. и бе изправен пред съда. По делото за отвличането на медицинската сестра той получи три години условно, а за похищението на Виктор Папазки съдът го прати зад решетките за три и половина години ефективно. През есента на 1995 г. Лисицата влезе в Ловешкия затвор и нещата сякаш си дойдоха по местата - законът каза справедливата си дума, престъпленията бяха наказани, а пред Империал се ширна нов кръгозор. Местната общественост прие, че обстановката вече е нормализирана, и въздъхна с облекчение. Последвалите събития обаче категорично показаха, че в подземието действат други закони.Зимата на 1996 г., 12 февруари, София. Часът е 8.30, звънецът в училище Марин Дринов в кв. Захарна фабрика току-що е бил за междучасие. Коридорите и дворът на училището се изпълват с шумни ученици. Посред веселата глъч изтрещяват няколко автоматични откоса. Пред очите на втрещените ученици на отсрещния тротоар се свлича и гърчи прострелян младеж с мобилен телефон в ръката. Край него бавно минава Мазда с тъмни прозорци, която прави обратен завой и изчезва. Според очевидци, малко преди изстрелите да огласят квартала, младежът кротко си вървял по тротоара. В един момент мобилката иззвъняла и той провел кратък разговор. Точно тогава обаче маздата се изравнила с него и от сваленото стъкло на задната врата се подал автомат.По-късно полицията установи, че убитият с осем куршума младеж е 25-годишният Валентин Алексиев (Лисицата) от Враца - по принцип все още затворник в Ловеч, но в частност - пуснат в отпуск поради болест.Следственото дело за убийството на един от най-известните висаджии в Северозападна България е образувано срещу неизвестен извършител и в продължение на две години МВР следователи и криминалисти... тичаха на място.Междувременно престрелките, бомбите и битките във Враца не секнаха. Продължи и традицията под връх Вола да падат трупове. На 22 януари 1998 г. бе очистен Искрен Ценов, един от доверените хора на Папазки. В среднощ той получи своя куршум в главата и още два в гърдите. Малко преди убийството си Ценов бе започнал работа като управител на дискотека Галакси в Мездра - заведение, собственост на Валтер Папазки. И по този случай бе образувано следствено дело срещу неизвестен извършител.В началото на юни 1998 г. - две години и няколко месеца след кончината на Лисицата и половин година след разстреля на Искрен Ценов, разследващите изведнъж пробиха кръговата отбрана на врачанския криминален контингент. Впоследствие стана известно, че в Деня на Ботев (2 юни), в условията на дълбока секретност, в полицията са дали показания Стефан Рангелов и Велин Добрев. Според неофициална информация, двамата били задържани в столицата от служители на ДНСП, заловен бил и приятелят им Емилиян Цонев. В ареста тримата изпели всичко, което знаели за извършените във Враца и региона убийства. Истинският шок обаче дошъл, когато тримата признали, че са убили Лисицата. Според официалната информация на ДНСП, разстановката била следната: Емилиян Цонев - шеф на групата, 27-годишният (тогава) Стефан Рангелов е натиснал спусъка на автомата, а 26-годишният Велин Добрев помагал за проследяването на хищника.На 5 август 1998 г. врачани станали свидетели на масирана акция, извършена от столични полицаи. Валтер Папазки и телохранителят му Анимир Веселинов били задържани в едно кафене до офиса си, но братът Георги Георгиев (Културиста) успял да пробие обръча и да изчезне. Заедно с Папазки били прибрани още съдружникът му Петър Петров и бившият капитан от РПУ-Враца Даниел Тодоров, уволнен заради връзки с мутрите. Той е син на полк. Тодор Тодоров, бивш шеф на сектор Криминална полиция в РДВР-Враца, който след пенсионирането си поема охраната на АЕЦ Козлодуй. Заради връзките си с врачанските империалци в София изгърмя още едно отроче на полковник от МВР - Николай Вутов. А няколко дни по-късно били прибрани още двама от бодигардовете в Империал - Тодор Кръстев и Цветан Сандов-Ценката. На специална пресконференция във Враца полицаите от екипа на полк. Николай Драшански от ДНСП разказаха, че убийството на Лисицата било поръчано от Валтер Папазки, който платил за услугата 50 000 марки. Пред разследващите Стефан Рангелов бил признал, че е взел 7000 марки, Велин - 6000 марки, а тарторът на групата Емилиян прибрал останалите 12 000 марки. Другите 25 000 дойче кинта били разпределени сред останалите участници по веригата.Според полицаите, ключова роля в екзекуцията на Лисицата изиграл Искрен Ценов, който бил посредникът между Папазки и групата за мокри поръчки на Емилиян Цонев. Искрен обаче така и не успя да се възползва от закона и да се защити по някакъв начин - седем месеца преди арестите той бе разстрелян.Кой знае защо жадните за сензации медии този път подминаха безучастно МВР-информацията, че килърите на Лисицата са... най-обикновени деградета. Емилиян бил ортодоксална мутра, съдена за рекет, побои и изнасилвания, тримата вкупом били хероиномани, а Стефан и Велин минали дори през чистилището на метадоновата терапия. Колкото до Валтер Папазки - той бе обвинен, че е поръчал разстрела на Лисицата, а във Враца бе разкрита дори приемна на ДНСП, в която потърпевшите от зулумите му да ходят и да изплакват патилата си. Покрай всички други признания бившите охранители от Империал свидетелстваха още, че групировката на Папазки поддържала доста топли контакти с дългогодишния врачански градоначалник Румен Стоманярски и дори спонсорирала двете му предизборни кампании (през 1995 и 1999 г.). Твърдение, което така си и остана непроверено. И друга една новина изскокна на полицейската пресконференция, дадена преди пет години по случай арестуването на килърите: В скоро време щели бъдат изнесени толкова страхотни разкрития за дейността на Империал, че много хора щели да останат шокирани. Съвсем естествено нищо подобно не се случи нито скоро, нито след това. А мълчанието около обещаните шокиращи подробности бе обяснено с опазване на следствената тайна.Вместо това врачанската общественост бе зарадвана с поредното обвинение срещу Валтер Папазки - за поръчителството на убийството на Искрен Ценов. Работата по тази следа продължи около три години. Доказателства за вината на Папазки обаче така и не бяха събрани. На 18 октомври 2001 г. наказателното преследване срещу него за убийството на Ценов беше прекратено, а делото преоформено срещу неизвестен извършител. Кога и дали ще завърши то - никой не се осмели да прогнозира. Горе-долу по същия загадъчен начин стои и въпросът със съдебния процес, който трябва да установи дали Валтер Папазки е поръчал убийството на Лисицата, или някой друг. Любопитна подробност е, че обвинението е изградило своята версия единствено върху показанията на тримата разкаяли се килъри наркомани, които също са обвиняеми. Според информация, промъкнала се в медиите още в края на 90-те години на миналия век, при задържането на Стефан Рангелов, Велин Добрев и Емилиян Цонев те си били признали и няколко други мокри поръчки. През 1995 г. те били видели сметката на Георги Николов (Мечката) - шеф на бургаската Първа частна милиция, а през 1997 г. - на известния Пламен Иванов (Фалконети). Няколко топполицаи дотолкова били впечатлени от професионализма на тримата, че дори тръгнали да доказват участието им и в атентата срещу боса на бившата ВИС-2 Васил Илиев, разстрелян на 25 април 1995 година. Доколко думата на тези трима свидетели тежи, се видя вече от скандалното дело срещу единия от адвокатите на Валтер Папазки - Константин Симеонов. Той бе задържан на 16 февруари 1999 г. в Националната следствена служба за оказване на натиск върху свидетели на обвинението. То се крепеше на доказателства, придобити със специални разузнавателни средства, от които ставало ясно, че Симеонов действително е имал контакти с въпросните свидетели. На 23 февруари същата година Симеонов бе пуснат на свобода срещу парична гаранция от 1 млн. неденоминирани лева. В съда обаче се стигна до обрат - обвиненият адвокат заяви, че свидетелите сами го потърсили и му предложили да променят показанията си срещу Папазки, стига той да си плати за услугата.В крайна сметка, на 16 декември 2000 г. делото срещу Константин Симеонов бе прекратено от Софийския градски съд след предложения на Софийската районна и Софийската градска прокуратури. Причината за този ход назад е повече от прозаична: разрешението за въпросното СРС било дадено от председателя на Врачанския окръжен съд, без да е мотивирана необходимостта от прилагането му. На всичкото отгоре това СРС е незаконно и заради още нещо - то е поискано (и дадено) за разследване на леко престъпление, което по закон се наказва със затвор до пет години. Специалното разузнавателно средство е било приложено с подписите на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев и на главния секретар на МВР Божидар Попов, които по-късно отрекоха, че са използвали незаконно спецсредството.Процесът срещу Валтер Папазки също започна с фалстарт. Още на първото заседание, проведено на 1 юни 2001 г., съдията Бисер Троянов си направи самоотвод и се оттегли от делото. Според магистрати той бил заплашен с дисциплинарно наказание, защото заменил домашния арест на Папазки с парична гаранция от 3000 лева. Освен това защитата на Емилиян Ценов изигра един гениален ход. Тя представи медицинско свидетелство, че клиентът й е с шизофренно разстройство, а съдът отложи делото и нареди тройна психоекспертиза.След самоотвода на Троянов делото бе поето от тогавашния шеф на наказателната колегия на Софийския градски съд Антон Станков, но и там работата удари на камък. Докато приключи тройната съдебномедицинска експертиза, председателят на съдебния състав Антон Станков стана министър на правосъдието и всичко трябваше да започне отначало. В края на септември 2003 г. делото отново бе отложено, тъй като единият от съдебните заседатели почина трийсетина минути преди да влезе в съдебната зала...

Четете още

Параграф22 Weekly

ВРАЧАНСКАТА БОРЧЕСКА САГА: КЪРВАВА ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

В началото на лятото един търговец на коли втора употреба от Враца разкри в столичен вестник ужасяващи подробности от изтезанията, на които е бил подложен от трима... Още »
Параграф22 Weekly

УБИЙЦИТЕ НА ЛИСИЦАТА ВЛИЗАТ В ЗАТВОРА, НО НЕ СЪВСЕМ

Едно от делата, което Европейската комисия нееднократно посочи като пример за изключително бавното правосъдие, най-сетне приключи. Над десет години бяха необходими на... Още »
Параграф22 Weekly

Как бе ликвидиран подземният бос Лисицата

Датата е 19 октомври 1994 година. Врачанският хазартен бос Валтер Папазки и двама негови авери тръгват за среща в заведение на столичната улица Граф Игнатиев.... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във