Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАГИСТРАЛЕН БАНДИТ УМИРА СЛЕД ЗВЕРСКИ ПОБОЙ В КУЧКАРНИК

На 3 август 1994 г. вечерта, след успешна операция, в района на Пазарджик е разбита магистрална банда, извършила множество въоръжени грабежи в Прохода на Републиката (Хаинбоаз - бел. ред.). Последните жертви са турски граждани, от които по насилствен начин са откраднати голяма сума пари, златни накити и лека кола Рено. В операцията са участвали полицейски сили от Пазарджик, Пловдив и София....Горе долу така би изглеждало рутинното съобщение на пресцентъра на МВР до средствата за масова информация, предназначено да популяризира поредния ювелирен успех на държавата в борбата с престъпността. Стига някой да се бе осмелил да го пусне в обращение, разбира се. Защото случаят, за който днес ще ви разкажем, е от онези, особените. Дето хем ги има в правния мир като регистрирано престъпление, хем никъде не съществуват като законно отсъдено наказание.Същинската драма се разиграва почти денонощие след залавянето на магистралните разбойници край Пазарджик (на 4 август 1994 г.). Около 22 ч. на следващия ден единият от четиримата магистрални бандити - 38-годишният Любчо Терзиев, е намерен мъртъв в килия на РПУ - Казанлък (те са откарани в подбалканския град, защото последното им престъпление е извършено в района на Казанлък и именно там трябва да се извърши разследването на случая). Четем единствено свидетелските показания на участниците в драмата, под които те са се подписали с истинските си имена. Правописът също е автентичен.Справка на оперативната следствена група, предназначена за директора на Окръжна следствена служба - Стара Загора:На 4 август 1994 г. сутринта, в РПУ на МВР гр. Казанлък, е получено съобщение, че в района на гр. Пазарджик са заловени шестимата извършители на грабежа в Прохода на републиката (Хаинбоаз - бел. ред.) предната вечер, с колата на пострадалите турски граждани и двете коли на извършителите. Разпоредено е да се изпратят хора в РДВР - Пазарджик, които да докарат извършителите на грабежа, колата с вещите и парите на турските граждани и двете коли, с които е извършен грабежа. Около обяд от РПУ - Казанлък, за Пазарджик потеглят две коли със старши-капитаните Нешо Богданов и Райко Колев, оперативни работници и шестима полицаи за охрана. Около 14 ч. в РДВР - Пазарджик, им съобщават, че извършителите са в питомника (кучкарника - бел. ред.) на РДВР - Пловдив, предават им парите и вещите от грабежа и ги изпращат там. На място в питомника заварват група от София, която вече работи с извършителите, не им предават колите и към 18. 30 ч. с четирима полицаи охрана, извършителите са отведени в Казанлък. В 20.10 ч. групата пристига в РПУ - Казанлък, оставя четиримата в приемника и разтоварва имуществото. Поради ремонт в ареста на поделението и късния час, кап. Райков, който бил дежурен офицер, прави заповед за арест, поставя пост и ги слага в отрезвителя. Около 22 ч., помощник дежурния гл. сержант Костадинов, при смяна на поста, прави проверка и установява, че единият от задържаните - Любчо Спасов Терзиев (бел. ред. - в някои документи записан като Софиев Терзиев), на 38 г. от Пазарджик, жител и живущ в същия град на ул. Пловдивска, N91, е мъртъв. Иван Л. Касев, полицай в Общинска полиция - Казанлък: На 4 август 1994 г. бях на работа редовна смяна. Около 11 ч. началника ме извика и заедно с Дечо и Росен ме изпрати при полк. Дончо Тенев от полицията. Нищо не ни казаха, но като се качихме в колите разбрах, че от Пазарджик трябва да караме някакви коли и хора. Пристигнахме в Пазарджик около 14 ч. Обядвахме в стола, докато чакахме да ни кажат какво ще правим. Натоварихме багажа на турците в колата и ни казаха да отидем в Пловдив. Отидохме в Пловдив извън града в един питомник. Отвън в двора видяхме циганите. Те бяха прави. Там имаше униформени полицаи. Имаше по циганите следи от бой, дрехите им бяха изпокъсани. Не видях някой да ги бие. Там пристигнахме около 17. 30 - 17. 40 ч....Дечко Демирев Арнаудов, полицай в Общинска полиция - Казанлък:... Някъде около 18 ч. ни извикаха (действието се развива в Пазарджик - бел. ред.) и ни казаха, че арестантите не са тук, а в Пловдив. Качихме на колата разни багажи, крадени вещи и тръгнахме към Пловдив. Там пристигнахме в един питомник, в който имаше кучета. Тогава видях тези цигани. Бяха пред питомника, на земята бяха. Стояха. Почнаха са се разправят, че нямало коли, че нямало места и решиха ние тримата от Общинска полиция да пътуваме на автостоп, за да има място за конвоираните. Циганите като ги видях бяха бити, бяха целите сини....Петьо Иванов, помощник-оперативен в РПУ - Казанлък: ... В 13.30 ч. бяхме пред РДВР - Пазарджик. Спряхме колите в задния двор. Качихме се някъде около 14 ч. при полк. Манчев, представихме се и му казахме откъде сме и за какво идваме. Той също ни се представи. Вътре имаше още 1-2 човека, единия от които ни се представи като полковник Ботев от София...... Пред сградата в кучкарника имаше изправени пет човека. Бяха с разкъсани дрехи, бяха бити всичките. Влезнахме вътре. Там видяхме шестия човек. Беше седнал на пода и държеше шише с вода. Беше пълен, черен, як. В стаята имаше трима човека, в единия от които познах полк. Ботев, другия разбрах, че е шеф на пътна полиция в България и още един седнал на стола с очила не можах да разбера какъв е. Циганина беше целия мокър, потен, бит беше. Те разговаряха с него, не съм виждал да го удрят, да го бият. Говореха с него човешки, с мек тон, нямаше кавга, той разправяше за грабежите... По време на този разговор циганина започна да повръща само вода. Отвориха вратата и той влезе в тоалетната. Доста вода повърна, не мога да определя точно, но 2-3 литра....Капитан Райко Колев, инспектор в група Криминална полиция към РПУ - Казанлък: ... В 18 часа пристигнахме в кучкарника в Пловдив. Там имаше 6 задържани лица. Там бяха полк. Богдан Карайотов и Ботьо Ботев от криминална полиция. Понеже отказаха да ни дадат автомобилите, с които трябваше да се придвижим, а ние бяхме десет човека с две коли, трима или четирима от полицаите ги изпратихме на автостоп да се приберат до Казанлък. От Пловдив не ни дадоха никакви документи, само от Пазарджик ни дадоха преписката, по която са работили колегите....Спираме дотук със свидетелските показания на казанлъшките полицаи, които странно защо и по каква логика потвърждават всичко онова, което са си изпели пред следствието и самите магистрални бандити. Тук едва ли е необходимо да преповтаряме и техните показания, които си приличат като две капки вода. Отделяме малко внимание само на най-тежкия случай - 25-годишния Димитър Митев от Велинград:След като извършихме грабежа се прибрахме в Пазарджик. Аз бях с ладата, а Гочето (Георги Георгиев Димитров - бел. ред.) ме теглеше с реното на турците, които ограбихме. След като пристигнахме в Пазарджик, в началото на града имаше патрулна кола, която ни спря. От нея слязоха двама полицаи и ни поискаха документите. Аз извадих шофьорската книжка и паспорта си и им ги подадох на полицая. Той ми каза да изляза и попита на кого е колата и аз казах, че е на Гочето. Те започнаха да проверяват колата и намериха полицейския буркан на Гочето. След това намериха и пистолет в багажника. Заключиха ни с белезници. Там не са ни били. Обадиха се по радиостанцията и пристигнаха още две коли. Мен ме качиха в едната и ме закараха в РПУ-то на Пазарджик, където имаше маскирани лица. При слизането ми от колата ме удариха около 10-20 пъти с палки, автомати и каски. Вкараха ме в управлението в една стая при един цивилен човек от управлението. Цивилният беше сам и не ме е удрял. При влизането си при цивилния човек от полицията видях, че Любо е паднал по очи в коридора и не мърдаше. Дадох обяснения пред цивилния и оттам ме изкараха в коридора, където започнаха да ме бият. Казаха ми да гледам към стената и едни с маскирани лица започнаха да ме удрят с крака и ръце навсякъде по тялото. Биха ме доста време, около 15 минути, може и повече - не си спомням. След това отново ме вкараха в една стая, където влезна един маскиран и още двама-трима с него. Накараха ме да легна на земята, сложиха столове върху мен и започнаха да ме бият (само маскирания ме би) с ритници, юмруци и палки по цялото тяло. Биха ме около 10-15 минути. След това ме изкараха навън, качиха ме на една западна кола и ме закараха в Пловдив. По време на пътуването до Пловдив не са ме били. След като пристигнахме в Пловдив отидохме в някаква заградена сграда, където видях Любо, Мишо и Гочето. Те бяха легнали на двора по гръб. Според мен всичките бяха в безсъзнание. Аз почнах да получавам удари от много хора, които не бяха маскирани, и паднах на земята. След това не си спомням нищо. Спомням си, че ми хвърлиха кофа с вода. Съвзех се и един от тях почна да ме бие с един стол по цялото тяло. После докараха две кучета - вълча порода. Едното беше черно, другото сиво. Насъскаха ги срещу мен и те се хвърлиха върху ми. Започнаха да ме хапят по ръцете, краката и задните части. Мен ме оставиха и насъскаха кучетата срещу Любо. След това заспах на двора. Вдигнали са ме с вода и пак започнаха да ме бият. След това отново ми пуснаха този път едното куче. То ме ухапа един-два пъти и го дръпнаха от мен. Видях и чух как стреляха във въздуха с пистолети. След това видях как насъскаха същото куче срещу Любо, Мишо и Гочето. След това мен ме вкараха в една стая и ме разпитваха за случилото се при грабежа. В тази стая само един цивилен ме би. Удари ме четири-пет пъти в гръдния кош с ритници. После ме изкараха навън и заедно с всички останали от нашата група ни накараха да стоим прави до стената с ръцете горе. През това време Любо припадаше, но полицаите го биеха да става с палките си. Той ставаше, стоеше малко и пак припадаше. Последния път той падна, те го удряха, но той като не усещаше нищо, го оставиха. След това ме качиха в една кола. Аз бях седнал отзад и при мен имаше един старшина и двама цивилни. В тази кола не са ме били въобще, нито са ме заплашвали с нещо. Видях, че Любо го сложиха в багажника на същата кола, с която пътувах и аз. След известно време пристигнахме в Казанлък. В килията бяхме аз, Мишо и Гочето. Докараха и Любо при нас. Тук в Казанлък в килиите не са ни били. В Казанлък въобще не са ни били. Легнахме да спим четиримата. На заранта полицаите ни събудиха и ни попитаха за имената. След това като бутнахме Любо, той беше починал. Отидоха да извикат лекар, той дойде, изкараха Любо навън, а ние останахме вътре пак тримата. След това ни извикаха на разпит, където не са ни били....Следственото дело е образувано на 5 август 1994 г. и е заведено в регистрите на казанлъшкото следствие под номер 402. Както се досещате - извършителят на престъплението е неизвестен. За разлика от причините, довели до смъртта на Любчо Терзиев, написани черно на бяло в постановлението на прокурора Христо Мишов от Окръжна прокуратура - Стара Загора, с което той иззема делото от Казанлък и го изпраща по компетентност (на 21 ноември 1994 г.) в Окръжна прокуратура - Пловдив: Следственото дело е образувано и водено срещу неизвестен автор за престъпление по чл.115 от НК по повод смъртта на Любчо Спасов Терзиев от гр. Пазарджик.При разследването е установено, че телесните увреждания, причина за настъпилата смърт на Л. Терзиев, са в резултат на нанесен побой от служители на полицията в гр. Пловдив. Предвид на това материалите от предварителното производство по сл. д. N402/94 по описа на РСС - Казанлък да се изпратят по подследственост на Окръжна прокуратура - Пловдив. Следват подпис, печат, изходящ, входящ номер и... действие второ на драмата започва.На 28 ноември 1994 г. прокурор Виктор Янков от пловдивската Окръжна прокуратура разпорежда на Окръжна следствена служба да разпита всички ченгета, участвали в операцията и присъствали на разпитите в кучкарника. Успоредно с това предупреждава следователите, че делото е на специален отчет. Какво е правено в периода от зимата на 1994 до есента на 1997 г. вече не е толкова важно. По-същественото е, че след поредната промяна в законите, регламентиращи дейността на съдебната система, на 19 ноември 1997 г. делото е пратено във Военна прокуратура (причината е, че в него са участвали полицаи по време на служба). А най-същественото е, че първата бумага, която издава някакво размърдване на военните магистрати, носи дата 14 януари 1998 година. Тя е подписана от военния следовател капитан Стоян Янков и с нея той нарежда на шефа на РДВР-Пловдив да установи кои точно полицаи са присъствали на престъплението. Стегнато, както подобава на българския офицер, въпросният капитан Янков свършва работата си не за седмици, а в рамките на един само работен ден. На 23 януари 1998 г. той провежда най-малко пет безпристрастни разпита, изважда си съответните заключения и пише постановление за спиране на делото. ... Делото съм получил на 24 ноември 1997 г. и веднага съм започнал следствени действия за разкриване на извършителя на престъплението. Същият обаче не беше разкрит в законния двумесечен срок, поради което и на основание чл.180 и чл.220 от НПК постанових: сл. д. NV-50/97 г. (това е пловдивският номер на делото) да бъде предадено на военен прокурор с мнение за спиране на основание чл.239, ал.1, т.2 от НПК.Десетина дни по-късно - на 9 февруари 1998 г., полковник Йоаким Цветков от пловдивската Военна прокуратура прегръща от все сърце предложението на капитан Янков и слага последната точка на драмата. С уговорката, че делото се спира до... откриване на извършителя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във