Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАГИСТРАТ, ТОВА ЗВУЧИ... БЕЗПЛАТНО!

Една от основните задачи на конституцията и Закона за съдебната власт е да гарантират разделението на властите. Ето защо съдиите, прокурорите и следователите не могат да участват в работата на органите на законодателната или изпълнителната власт, независимо дали на заплата, хонорар или на доброволни начала. Член 132, ал.1, т.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) определя, че магистратите нямат право да съвместяват длъжностите си (на следователи, прокурори и съдии) със следните други високопрестижни професии - депутати, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници. Освен това на съдиите, прокурорите и следователите им е забранено (чл.132, ал.1, т.3 от ЗСВ) да заемат каквато и да е изборна или назначаема длъжност в държавни, общински и стопански органи. В интерес на истината законодателят не е уточнил какво конкретно трябва да разбира човек под понятието стопански органи и този факт донякъде създава впечатление, че е въпрос на тълкуване какви длъжности са несъвместими с магистратската функция. Съмненията, че съществуват вратички в тази посока, обаче се разсейват от останалите няколко разпоредби на чл.132 от ЗСВ, които уточняват в прав текст, че на магистратите им е забранено да участват не само във фирми с държавно или общинско участие, ами и във всякакъв вид стопански субекти, независимо от произхода на капитала им. Невъзможността магистратите да уплътняват работното си време или почивните дни с частпром на друго място е гарантирана и от разпоредбата на чл.132, ал.1, т.4. от ЗСВ. Тя гласи, че слугите на Темида нямат право да упражняват дейност като еднолични търговци и неограничено отговорни съдружници в търговски дружества. И още - на тях им е забранено да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, в контролни органи на търговски дружества и кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност.Внимателният прочит на тази разпоредба налага два извода.Първият направо е шокиращ. Кой знае защо законодателят е изключил от кръга на дейностите, несъвместими с магистратските функции, участието на съдии, следователи и прокурори в търговски дружества като ограничено отговорни съдружници. С други думи - изобщо не е ясно дали даден слуга на Темида нарушава закона, ако регистрира ООД с някой свой приятел и се отдаде на сладък живот (!?). Колкото до другата неяснота - тя изглежда доста по-приемлива: законодателят е забравил да уточни изрично дали забраните за страничната магистратска дейност важат само за платените длъжности, или покрива и работата на доброволни начала. Това уточнение е изключително важно по една съвсем житейска причина: какво безвъзмездно има, ако даден магистрат е член на управителен съвет на фондация (примерно) и официално не получава заплата или хонорар за това. В същото време обаче се скъсва от задгранични пътувания за сметка на въпросната фондация и под благовидния предлог, че участва в редица международни форуми? С последните изменения на ЗСВ (влезли в сила на 30 юли 2002 г.) на магистратите им бе забранено да получават възнаграждение и по граждански договори от еднолични търговци, търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел, от държавни и обществени организации, та дори и от физически лица (чл.132, ал.1, т.5 от ЗСВ). Изключение е направено единствено за възнагражденията от преподавателска дейност, от участието на магистратите в подготовката на някакъв нормативен акт и авторските възнаграждения. В същото време обаче никъде в Закона за съдебната власт отново не бе написано какво точно се случва, ако някой магистрат бъде хванат да получава хонорар като член на... директорски борд на акционерно дружество примерно.Единственият, който донякъде може да контролира положението, е Висшият съдебен съвет (по силата на чл.132, ал.2 от ЗСВ). Правомощията му обаче са толкова ограничени, че на практика изобщо не съществуват. Защото този текст се прилага само в няколко случая - ако даден магистрат стане депутат, министър, общински съветник или кмет. Тогава ВСС временно го отстранява от длъжност. А когато магистратът прекрати окончателно дейността си в органите на законодателната или изпълнителната власт - статутът му автоматично се възстановява. Какво трябва да стори ВСС, ако съдия или следовател е спипан да участва в директорски борд на акционерно дружество, неправителствена организация или спортен клуб - законодателят не е посочил. Тоест - с пълна сила продължава да си важи неписаното правило, че когато едно нещо не е забранено изрично със закон, то е... позволено. Което невинаги е най-подходящото оправдание.ЧЕРНО НА БЯЛОГлава осма КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд....(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или ОБЩЕСТВЕНА ДЛЪЖНОСТ (курсивът наш - бел. ред.), с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.Забележка: С други думи, според основния закон на Република България, конституционният съдия Георги Марков не само не е имал право да бъде председател на управителния съвет на ПФК Левски АД, ами няма никакво .... и вицепрезидент на Българския футболен съюз. Нищо, че е на доброволни начала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във