Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Магистрати пред бунт

През юли 2012 година, за първи път в новата история на България, съдии излязоха на протест срещу уволнението на колежката си Мирослава Тодорова.

Има нещо, което не може да му се отрече на финансовия министър Владислав Горанов - той успя да стори невъзможното, отстоявайки идеята си да определя заплати в Темида ежегодно със закона за бюджета. Така той обедини като никога преди цялата магистратска общност. И  бе на път дори  да изкара цяла гилдия, барабар с тогите им, на улични протести.  

Всъщност, до момента хората в тоги са излизали на протестен митинг само веднъж - през 2012 г., когато обсадиха Висшия съдебен съвет в защита на колежката си Мирослава Тодорова. Сега обаче зрелището обещаваше да бъде още по-внушително, защото този път в протеста заявиха, че ще се включат всички - и петте магистратски организации: Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите.

Но май се размина - поне засега. В четвъртък (29 октомври), след среща на финансовия министър с представители на Висшия съдебен съвет стана ясно, че той е дал "на заден". И се е отказал от идеята си  да сложи "финансов намордник" на магистратските заплати. Министър Горанов призна, че идеята му е доста спорна от гледна точка на конституцията, а и няма да доведе до финансови облекчения в общия бюджет на държавата, обяви след инфарктните преговори с Горанов представителката на ВСС Соня Найденова. И добави, че министърът е обещал да не поддържа предложението за изменение на член 218 от Закона за съдебната власт и законопроектът няма да не бъде внесен на заседанието на Министерския съвет в първоначалния си вид.

Какво всъщност предложи Горанов? В закона за бюджета или по-скоро с една от преходните и заключителните разпоредби в него министърът поиска да бъде сменена философията, по която се определят най-ниските заплати в съдебната власт - тези на едва постъпилите магистрати. И вместо както досега те да се изчисляват като "удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт", да се определят в твърд размер, ежегодно, със закона за бюджета.

Истината е, че с предложената промяна сегашните магистратски заплати нямаше да се намалят. Но и нямаше да има и никакви гаранции, че ще бъдат повишавани. Защото практически ще отпадне точно текстът в чл. 218 от Закона за съдебната власт, който "връзваше" съдебните заплати към тези на чиновниците и задължаваше държавата регулярно да осъвременява възнагражденията на магистратите. Задължение, което хазната, в лицето на вече двама поредни финансови министри, просто отказа да спази. В резултат заплатите на магистратите са практически "замразени" от 2012 г. насам, за разлика от надниците на всички останали държавни храненици. Основният проблем на предложението на Горанов обаче беше, че то посяга на бюджетната самостоятелност на съдебната власт.

"Предложената промяна относно реда за определяне на минималните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите поставя магистратите в икономическа зависимост от ежегодно вземане на политическо решение на мнозинството в Народното събрание и грубо засяга независимостта на съдебната власт", написаха в безпрецедентно общо писмо до председателката на НС Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов петте магистратски организации. И определиха новия механизъм за определяне на заплатите в системата като "целенасочена" и "силова" политика и "проява на неуважение към съдиите, прокурорите и следователите". Подкрепиха ги и колегите им от Съюза на юристите в България.

"Изпълнителната власт посяга на независимостта на съдебната", скочи и ВСС, който свика извънредно заседание по темата още във вторник (27 октомври). Според членовете му новата формула за определяне на съдийските заплати ще наруши международни стандарти за независимостта на съдебната власт, за което пък ще бъдат сезирани Венецианската комисия, Съветът на Европа, Европейската комисия и всички европейски професионални организации.

Дори правосъдният министър Христо Иванов застана зад тезата, че заплатите на съдебната власт не могат да зависят от изпълнителната власт или мнозинството в Народното събрание.

Дотук се стигна, след като ВСС взе решение все пак да увеличи възнагражденията в съдебната система с 12% от 1 ноември, като използва за това спестени средства от съдебния бюджет за тази година. За 2016 г. обаче увеличените заплати на магистратите трябваше да бъдат покрити от държавата. А Горанов отказа да поеме такъв ангажимент. Нещо повече, в разразилия се в последния месец "епистоларен" двубой между министъра  и съвета Горанов почти в прав текст обяви, че ако ВСС не "преразгледа" идеята си за увеличение на заплатите, това може да рефлектира върху другите привилегии, предвидени за магистратите: 20-те им заплати при пенсиониране, пари за дрехи и други. А че държавата може да "отмени" прословутия чл. 218 от ЗСВ, го беше казал отдавна.

Междувременно, докато във ВСС още се чудеха дали ще устискат за увеличението на заплатите от 1 ноември, беше представена и рамката на бюджета за 2016 г., от която стана ясно, че Горанов  няма никакво намерение да увеличава парите за Темида и да покрива ръста на магистратските заплати. И че вместо поисканите от ВСС 542 млн. лв. в бюджета за догодина са заложени едва 473 млн. лв. - толкова, колкото бяха и досега. Все пак след срещата в четвъртък Горанов се съгласи да увеличи съдебния бюджет с още 45 млн. лв., които пак трудно ще стигнат. Но поне засега магистратските бунтове ни се разминаха. Или поне така изглежда. Защото според всички, които познават Владислав Горанов, мачът му с ВСС съвсем не е приключил...

Facebook logo
Бъдете с нас и във