Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАГИСТРАТИ СРИТАХА САМАРА, МАГАРЕТО НЕ ЩЕ ДА ПОВЯРВА

От известно време насам българинът вече не е същият. Усмивката слезе от лицето му, а в очите му засвяткаха гръмотевични мълнии. Той не само забрави какво е туй самобръсначката и четката за зъби, ами прибра дълбоко в себе си спомените за топлата семейна постеля и ароматните домашни гозби. Да не си помисли някой, че нашенецът се е юрнал към лозята и овощните градини да досъбира богатата реколта или да дозасее есенниците? Нищо подобно! Преди десетина дни официално стартира предизборната кампания за кметове и общински съветници, а хилядите кандидат-народни местни избраници веднага се отдадоха на тежка и изнурителна агитация и пропаганда.Хич да не е, но като види човек някои по-първи кандидат-градоначалници, няма как да не се сети за чутовния монах Матей Миткалото. Вярно е, че съвременните будители не разнасят като него агитационните материали в дисаги и не си ръбят задниците в коравите гръбнаци на мулетата и катърите под тях. Причината за това рязко дистанциране от будителя обаче е много прозаична и няма нищо общо с националния нихилизъм. Просто днес за целта масово се използват няколко благинки, чиито преимущества са повече от очевидни: лимузини с огромни багажници; бронирани джипове с висока проходимост; 12-местни микробуси с неограничени възможности за превоз на огромен брой хора при минимален разход на гориво. (Справка - столичните маршрутки, които са като легло на проститутка и в тях винаги има място за още един-двама.)Но онова, което прави най-силно впечатление на малцината странични наблюдатели, е челичната солидарност на бъдещите кметове и общински съветници по един въпрос: крещящата необходимост от спешна и жестока разправа с градската организирана престъпност и селското разбойничество.Естественият лидер в това магистрално предизборно направление се превърна Волен Сидеров - бивш дисидент, бивш журналист и настоящ ултрапатриотичен българин. Само някакви си две-три минути му бяха необходими на г-н Сидеров (в първото предизборно студио на БНТ, излъчено във вторник, 30 септември) и Балканският полуостров потрепери от мощния вик Ура!, изригнал от гърлата на милиони българи. Какво направи Сидеров, та стопли сърцата и душите на огрухания от мутри и бюрократи народ? Просто извади от вътрешния си джоб чифт полицейски белезници, раздрънка ги заплашително пред камерата и се закле върху тях, че стане ли кмет на София - ще разплаче не само бандитите и неродените им още деца, ами и всички пиявици, смукали стръвно кръвта на злощастния нашенец от 1989 г. насам.И реакцията не закъсня. Още на следващата сутрин (сряда, 1 октомври) се чуха гласове, че Волен Сидеров трябва да стане едновременно кмет на София, Пловдив, Варна и Бургас. Малко по-късно бе лансирана радикалната идея той да стане главен секретар на МВР и главен прокурор едновременно, а Бойко Борисов и Никола Филчев да бъдат пратени в заслужен отдих, щото им са меки сърцата. Най-зашеметителното обаче е друго. Сякаш окрилени от подвига на кандидат-столичния кмет Волен Сидеров във вторник вечерта, сутрешните вестници през глава взеха да се надпреварват и да публикуват какви ли не статистики. Оказа се, че преките конкуренти на Стефан Софиянски са 38 на брой, докато желаещите да цопнат в СОС-а (Столичния общински съвет) през следващите четири години са толкова много, че чак направиха редовия софиянец разноглед. По данни на Централната избирателна комисия за местните избори (ЦИКМИ) в столицата са регистрирани общо 101 партии, коалиции и инициативни комитети, листите с общинските съветници са 68, а в т.нар. тъмни стаички клетият избирател ще трябва да избере една от... 107-те бюлетини.Предизборната Джомолунгма (непалското име на Еверест) обаче се възвиси току сред Тракийската равнина: пазарджишкото село Црънча посрещна месец октомври точно с... 61 надлежно регистрирани кандидат-кметове.Защо е този ентусиазъм не е трудно да се сети човек: най-после българинът осъзна, че близкото евроатлантическо бъдеще наистина е в ръцете му и с всички сили се затича да го сграбчи. Побутван и подканян от знайни и незнайни спонсори, съмишленици и симпатизанти. Какво ще се случи в крайна сметка? Един Господ и... земните наместници на Темида - богинята на правосъдието, знаят. Защото само за няколко дни те обърнаха с хастара наопаки древната българска поговорка: Човек предполага, но Бог разполага. Която оттук нататък би трябвало да звучи така: Кмет предполага, но магистрат разполага. На 29 септември (понеделник), само 72 часа след официалния старт на предизборната кампания, откъм Старозагорско долетяха тежки вести: бившият кмет на Гълъбово стана първият градоначалник в най-новата испория на България, който през следващите четири години и половина трябва да носи раирана пижама.

Facebook logo
Бъдете с нас и във