Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Магистратите на избори - защо не?

Иде ли времето на първия законопроект за избор на съдиите от народа? Може и да е чудо за три дни или за три месеца, но лидерът на Атака Волен Сидеров се закани вече поне три пъти, че партията му мисли в тази посока. А преди дни депутатът от Атака и член на парламентарната правна комисия Явор Нотев каза в прав текст: Ако изборът е пряк, магистратите ще получат директна оценка от избирателите, които в масовия случай ще познават своя избраник, защото за непознат не биха гласували. Ще ценят неговите професионални и човешки качества. Тоест тогава тези сфери от неговия живот, които се опитваме да организираме и да регламентираме с правилата за професионално поведение, с етични кодекси, които се приемат за отделни видове професия, те ще бъдат поначало заложени в този избор. Аз в момента не бих могъл да се ангажирам с това, че партия Атака ще формулира такова предложение, но защо не?
Наистина защо не? Има солидни аргументи за и тежки доводи против. А фактът, че подобен експеримент не е правен у нас, подхранва най-силно представата за него като чудотворен илач за съдебната система. Призна го и Явор Нотев, изразявайки едновременно желанието и скептицизма в лансирането на тази идея. Може и да стане факт след обсъждането в парламентарната група, но няма да бъдем и тежко разочаровани, ако то не се приеме. Това нещо към момента е чуждо на нашата действителност и чисто исторически, ако щете. Но ако приемем такава линия на поведение, то ще бъде политическо решение, с пълното съзнание какво правим. Целим акцентът да падне върху тези добродетели, които трябва да притежават съдията и прокурора, допълни Нотев. И припомни поднебесния статут на някогашния главен прокурор Иван Татарчев, изразена с прословутата му фраза:
„Над мен е само Господ
Има достатъчно данни, че такава промяна ще срещне изключително широка подкрепа в обществото и се натъква на ожесточено отрицание в политическите и магистратските среди. Обществото става все по-непоколебимо в желанието си да бъдат извадени на светло хората, които добиха авторитет като главни виновници за съсипията на страната. Изгубили елементарно доверие в съдебната система като институция, българите искат неистово да разберат нещо повече за човека под тогата, за да открият разум и логика в правораздавателни актове, в които не откриват справедливост и здрав разум.
Хората от Атака дават първата сериозна заявка за законодателна инициатива в тази насока, но политическата и съдебната власти от години оспорват целесъобразността на такъв подход. В разгара на скандала със задържания за уреждане на тлъст подкуп съдия Петър Сантиров председателят на Етичната комисия във ВСС Цони Цонев поднесе поредна порция контрааргументи: В САЩ тази практика също е подложена на остра критика. Какво означава един напълно непознат човек да бъде избран за прокурор? Означава да се проведе предизборна кампания и тези, които имат много пари, да се обзаведат с много свои прокурори и съдии в съдебната власт, като финансират предизборната им кампания и осигурят техния избор. Бил съм няколко пъти в САЩ и там хората също изразяват недоволство от този начин на избор на прокурори и съдии, защото тяхното купуване става просто чрез финансирането на предизборната им кампания.
Идеята за пряк избор на магистрати от гласоподавателите, разбира се, носи рискове и те са видими. Проблем не е организирането на агресивни и скъпоплатени кампании с предизвестен изход. На по-голям риск са подложени същността и ролята на съдебната власт, най-вече за съда като безпристрастен арбитър. По традиция той е носител на професионална, а не на представителна власт. Какво ще обещае един съдия на избирателите си, след като всяка дума може да бъде изтълкувана като пристрастие и обещание за предизвестен изход на делата, които разглежда? А това би противоречало на основополагащите принципи на правната система - като започнем с конституцията, минем през законите и стигнем до Етичния кодекс на магистрата.
Към това се прибавят и някои практически съображения.
Изборната търговия на парламентарните и местни избори
у нас върви с такава лекота, че на човек му се изправят косите. Какво пречи на онзи, който е готов да даде 200 000 евро на Красьо Черния, за да купи гласове във ВСС, да хвърли една четвърт от тази сума, за да стимулира избирателите в района си? В големите градове ще е по-трудно, но пък там ще се инвестира в по-рафинирани, но и по-скъпи мероприятия. Средствата за тях ще идват все от онези, които финансират тайно политическите партии и купуват гласове във ВСС. При пословично ниската избирателна активност изборът ще бъде предопределен в голяма степен от стимулирания електорат, което ще насърчи привличането на все повече средства срещу все повече тайни ангажименти.
Разширяване на избирателното тяло по отношение на съдебната система обаче не е невъзможно. Един начин да се въведат отделни елементи и според ефекта да се мисли за разширението им - например да се започне с пряк избор само на административни ръководители. В САЩ пък отдавна ползват комбиниран подход, изборът на съдии от народа се смята за запазена марка на американската демокрация. Отпътувалият неотдавна бивш върховен съдия Стюърт Уолдрип, който в продължение на половин година помагаше на съдебната система, заяви неколкократно, включително и в интервю за Параграф 22, че системата в родината му е много сложна и може да не е най-подходящата за България. Уолдрип сподели, че съдиите на федерално и щатско ниво минават през предварителен процес на назначаване, а самият той благодари на Бога, че не му се е налагало да гради кариерата си върху прекия вот на избирателите.
Подобна двустепенна система предполага от една страна предимно професионален избор на съответния орган на съдебната власт и евентуално от колегите на кандидата, а от друга - предимно народен избор отстрана на гражданите. Вторият ще извади неминуемо наяве детайли от личния и професионалния му живот, което в наши условия е единствената надеждна мярка за публичен контрол въпреки неминуемата опасност от компромати. Какво ще е съотношението и тежестта на двата избора, е въпрос на преценка, но всякакви упреците за раздвояване на вота и навлизане в чужди територии са пресилени. Щом раздвояване е допуснато отдавна в самото правораздаване при съвместното разглеждане на дела от професионални съдии и от съдебни заседатели, още по-голямо е основанието това да стане и при техния избор.
Както Параграф 22 вече писа, последните предложения за промени в Закона за съдебната власт са
поредният резил в областта на кадруването
и няма да доведат до нищо добро. Въпреки решителното на пръв поглед въвеждане на моралния критерий и децентрализирането на кадровата дейност гаранциите за очистване на системата от тежката корупция остават мираж заради неадекватното оценяване на професионалните качества. В проекта на правосъдното министерство приложното поле на обралото толкова негативи атестиране се свива за сметка на конкурса. Строгостта е обаче само привидна, защото за разлика от сегашната уредба на конкурса в съдебния закон, която предвижда писмен и устен изпит, проектът ги заменя със събеседване по практически въпроси, свързани с прилагането на закона, а оценката от него ще се съчетава с тези от периодичните атестирания. Така под маската на деформализирането конкурсната процедура се изпразва от съдържание. Особено като се има предвид майсторлъкът на съдебните началници в дисциплината събеседване.
Критериите за атестиране са също изпразнени от съдържание, вместо да бъдат преподредени на базата на действащите. Сега критериите се делят на общи и специфични и са 10 на брой. В проекта те са съкратени наполовина, лишени са от конкретика, а в такава мъгла всеки парашутист може да се приземи, без да го видят - правни познания и умения за прилагането им, аналитично мислене и умение за анализ на правно релевантни факти, умение за оптимална организация на работата, експедитивност и дисциплинираност, натовареност. По този начин са изхвърлени не просто половината от критериите в действащия съдебен закон, но се въвеждат разтегливи понятия, даващи перфектен инструментариум за продажно и шуробаджанашко кадруване. А трябва да се върви точно в обратната посока - действащите критерии да се преподредят, като се даде решително предимство на два от тях. Поставените сега на трето и четвърто място сред общите критерии брой потвърдени и отменени актове и основания за това и разбираемо и обосновано мотивиране на актовете да станат водещи, след тях да се постави критерият спазване на сроковете, а всички останали да имат второстепенно значение.
Ако това не стане и не започне да се спазва, призивите за пряк избор на магистрати ще стават все повече и по-настоятелни, макар че и сега не са за подценяване. Хората си обясняват правораздавателните абсурди и главозамайващите разминавания между актовете на отделни магистрати единствено с корупция и личностна обвързаност и не виждат вече друга възможност за контрол освен пряката намеса в избирателния процес в съдебната система. А е близо до ума, че допускането на пряк вот за спечелването на мандата върви в крак с възможността за такъв вот и за неговото предсрочно прекратяване. Просто на всички им е дошло до гуша от имунитети и несменяемости!

Facebook logo
Бъдете с нас и във