Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Магистратски уроци

S 250 cc4da98d 81d9 4752 a8d3 f9e00974ecc1

Може ли един съдия или прокурор да расте в йерархията, да се катери по инстанциите и  да прави кариера, без да се главоболи с конкурси? Оказва се, че може. А прословутото "сито" на изпитите в съдебната система остава  само за баламите, които нямат връзки. На всичко отгоре това безобразие си върви абсолютно безпроблемно - защото просто няма кой да го оспори: поради липса на правен интерес, както любезно ни поясняват от съда.

Конкурси само за баламите

Според чл.189 от Закона за съдебната власт свободните длъжности във всяко едно от съдилищата, в прокуратурите и в следствените органи се обявяват от Висшия съдебен съвет и се заемат след конкурс по ясно определени в закона правила.

Оказва се обаче, че тази поредност лесно може да бъде заобиколена. Вариантите за растеж са два: единият е кадърът да бъде командирован в по-горна инстанция. Това става по еднолично решение на шефа на съответното ведомство и не изисква обяснения пред никого. Но това все пак е само до време - рано или късно конкурсът е неизбежен.

Другият вариант обаче носи 100% успех: просто те правят административен или заместник на административния ръководител в по-горна инстанция.

Законът не изисква шефовете или техните заместници да се избират измежду съдиите и прокурорите в съответната инстанция, за чийто ръководен пост става дума. Може да се кандидатира всеки магистрат, който отговаря на критериите за съдебен шеф: да има стаж между 5 и 12 години - според това за коя инстанция става дума, да има добра оценка от атестацията и да е с "високи професионални и нравствени качества" - каквото и да значи това. А ако пък има и връзки (независимо дали семейни, политически, икономически или други), които да гарантират подкрепа при гласуването във ВСС, работата може да се счита направо "опечена".

И ако за шефските постове все пак има някаква надпревара - пишат се концепции, ходи се на препитване във ВСС, има си конкурсни правила, то пред заместниците изобщо няма такива пречки: за тях конкурси изобщо не се предвиждат, назначават ги с решение на ВСС по предложение на административния ръководител.

В резултат на липсата на законови ограничения за това кой може да кандидатства за шеф или за заместник-шеф в органите на съдебната власт повишенията без конкурс буквално валят. И това се вижда особено ясно в последните година-две, в които тече масирана смяна на ръководните състави в прокуратурите и съдилищата.

Но това положение вече започва да поражда напрежение. Защото поставя логичния въпрос: доколко тази практика на кариерно развитие извън правилата изобщо е законна и доколко - морална.

Един редови прокурор

Дразнещата тема с повишенията бе подхваната за пореден път през седмицата покрай насрочването на едно наглед съвсем обикновено дело във Върховния административен съд, което ще се разглежда на 25 януари догодина. Основният герой по него е бившият вече окръжен прокурор на Ямбол Георги Ханджиев.

Историята на Ханджиев накратко: през 2008 г. той печели прокурорско място в апелативната прокуратура в Бургас с конкурс. Впоследствие обаче се кандидатира за шеф на окръжната прокуратура на Ямбол и ВСС го избира за такъв. Вярно, че Ханджиев "слиза" с една инстанция по-надолу, но пък става шеф. Петгодишният мандат на ръководния пост обаче изтича тази година и Ханджиев трябва да го оваканти. А за освободения от него стол в прокуратурата в Ямбол вече е избран Дойчин Дойчев (той пък е работил преди това като районен прокурор на Ямбол - за него стартът е направо "летящ", защото се качва една инстанция по-нагоре, при това без конкурс).

След края на ръководния мандат логично изглежда Ханджиев да може да се върне обратно на позицията, от която е дошъл - като редови прокурор в Апелативната прокуратура в Бургас. Но не би: на 30 юли, след инфарктно заседание, ВСС решава да го запрати като редови прокурор, но не в апелативната, а в окръжната прокуратура в Ямбол. И не взема под внимание факта, че Ханджиев вече е спечелил конкурс за място в горестоящата прокуратура.

Защо се случва така ли? Отговорът става ясен от стенографския протокол на същото това инфарктно заседание на ВСС от 30 юли. От него се вижда, че първоначалното становище на Комисията по предложенията и атестациите на ВСС е било Ханджиев да бъде върнат в апелативната прокуратура.

Срещу тази идея обаче първи се изказва главният прокурор Сотир Цацаров: "Ако заявлението на Ханджиев е основателно, то така трябва да се процедира във всички подобни случаи, а това е лишено от логика. Изтичането на мандата не е основание за автоматично възстановяване в по-горестоящия орган", казва Цацаров. И предупреждава, че логиката трябва да е еднаква и в обратната хипотеза: когато магистрати от долустоящите нива бъдат назначени за шефове. Няма законово основание да върнем тези хора обратно в по-ниските нива в системата, след като им изтекат мандатите, обяснява Цацаров.

Всичко в името на номенклатурата

Изказването на Цацаров отваря дискусия, в която се включват и другите членове на ВСС. Повечето от тях дебело подчертават, че каквото и решение да се вземе, то трябва да важи еднакво за всички: както за тези, които вървят надолу по йерархията (като Ханджиев), така и за тези, които растат в кариерата, заемайки ръководни длъжности в горестоящи органи на съдебната власт без конкурс. Точно съдбата на последните, които са в пъти повече от изключения като Ханджиев, се оказва същинската дилема пред ВСС.

А като се знае това, решението на ВСС по казуса "Ханджиев" изглежда вече напълно логично и очаквано: в крайна сметка на 30 юли съветът  отказва да върне прокурора в Апелативната прокуратура в Бургас и го оставя в окръжната прокуратура в Ямбол. Да си е мислил, когато се е кандидатирал за шефски пост в по-нискостояща инстанция.

Решението на ВСС е безспорно в ущърб на Ханджиев, но пък бетонира всички, които са били повишени без конкурс и които на практика вече са в състава на т. нар. съдебна номенклатура.

За Ханджиев остава само един възможен ход - да обжалва пред ВАС. Което той и прави. Какъв ще  е резултатът ще се види в края на януари.

Без правен интерес

Всъщност,  Ханджиев не е първият човек, който поставя пред съда тази тема.. В началото на миналата година една адвокатка от Варна - Петя Нойчева, също се опита да повдигне въпроса за кадровите назначения в по-висши органи на съдебната власт без конкурс. Нойчева оспори решенията на ВСС, с които бяха назначени двама от заместниците на току-що избраната тогава шефка на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян - Янко Янков и Милен Славов. Двамата магистрати бяха съдии в окръжния съд във Варна и просто бяха повишени до заместници на апелативния ръководител. И на практика станаха и съдии в апелативния съд, без да са минали през конкурс.

Адвокатката изтъкна пред ВАС мотива, че е нарушена процедурата по обявяване на свободни бройки за съдии в Апелативен съд - Варна и не е проведен конкурс за заемане на тези бройки. Само че две инстанции на ВАС: първо тричленен, а после и петчленен състав отсвириха жалбата й, без изобщо да я разгледат по същество. С мотива, че Нойчева няма правен интерес да оспорва решенията на ВСС за назначаване на двамата заместници на Аракелян.

"В случая жалбоподателката упражнява адвокатска професия и не е налице правен интерес от оспорване на решенията на ВСС за назначаване на заместници на административния ръководител, тъй като тези решения не водят до неблагоприятно засягане на правната й сфера. Никакви субективни права на Нойчева не могат да бъдат засегнати от решенията на ВСС дори и те да са порочни. Доводът, че процедурата по ЗСВ за повишаване на съдии от един по степен съд в друг с по-висока степен е нарушена, като не са обявени свободни бройки за съдии в Апелативен съд-Варна и не е проведен конкурс за заемането им и по този начин се възпрепятства възможността й да участва в този конкурс, при условие че има необходимия юридически стаж, не обосновава наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на двете решения. Евентуалната отмяна на решенията на Висшия съдебен съвет не би имала за пряка последица откриване на процедура по провеждане на конкурс и назначаване на жалбоподателката", отсякоха съдиите.

Дали и сега ще стане така? Ще видим. А истината е, че има проблем, който има нужда от решаване. Ако не от съда, то със сигурност - от законодателя. Поне заради магистратите, които все още вярват, че могат честно да растат в кариерата само въз основа на знанията и професионализма си. Без да се налага да целуват ръцете на когото и да било...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във