Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Магистратските заплати пак са на кантара

S 250 65686337 8743 4958 9521 00597a51b8e1

Гореща есен се очертава пред Конституционния съд. Освен предстоящата смяна на четирима от сега действащите съдии там се чакат решения по куп сериозни дела. Един от първите отговори, които трябва да дадат съдиите, е за какво всъщност магистратите получават до 20 заплати накуп при напускане на системата. И дали тази "екстра", недостъпна за редовите граждани (освен за служителите в МВР), е дължимо възнаграждение за труда на всеки съдия, прокурор или следовател, изкарал повече от десет години в системата. Или е израз на благодарността на държавата само към онези, които действително са я заслужили.

 

Въпросът бе повдигнат пред Конституционния съд от състав на Върховния касационен съд, включващ трима - съдии Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев. Те атакуваха разпоредбата на чл. 225 ал.3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която предвижда магистрат с висящо наказателно производство за извършено престъпление или с образувана дисциплинарно дело  да не получава своето обезщетение до приключването на тези производства. Според тримата членове на състава на ВКС тази разпоредба нарушава конституцията.

Само че ако този текст бъде обявен за противоконституционен, а той  по същество само отлага плащането на обезщетенията, ситуацията ще стане съвсем спечена. Защото междувременно през май тази година  депутатите промениха Закона за съдебната власт. До промените в една от другите алинеи на чл. 225 от ЗСВ бе записано, че на обезщетение нямат право осъдените и дисциплинарно уволнените магистрати. През май обаче към тях бяха включени и тези, които подадат оставка по време на образувани срещу тях дисциплинарни производства с предложения за уволнение. Целта беше да се преустанови практиката магистратите, срещу които се образуват дисциплинарки, веднага да подават оставки - само и само да могат да излязат от системата с 20 заплати накуп.

Отпадне ли посочената ал. 3 обаче, възниква въпросът дали последната група магистрати биха могли да възстановят правото си на обезщетение, ако производствата срещу тях се провалят в съда. А ако се  приеме, че законът вече няма да им дава такава възможност, току-виж с този нов текст конституцията се окаже много по-здраво нагазена, отколкото с разпоредбата, която се оспорва сега. Но пък никой не се е сетил да повдигне въпроса пред КС, а той не може да се сезира сам.

Защо въпросът е важен?

Защото държавата е немислима без съществуването на независим съд. А ако един магистрат е заплашен от възможността да загуби една камара пари при пенсионирането си  (обезщетенията при 20 години стаж в системата възлизат на внушителни суми от порядъка на 60 000 - 80 000 лв., че и отгоре), той ще слушка и ще прави каквото му се нареди - само и само да не му спретнат някоя измислена дисциплинарка в края на кариерата му. Че до тази злоупотреба с власт лесно може да се стигне, е ясно на всички.

От друга страна, въпросът е важен и защото тази привилегия на полицаите и магистратите е недостъпна за хората, които всъщност им изкарват заплатите. И когато на всичкото отгоре тези крупни суми се дадат на съдии, прокурори или следователи с, меко казано, съмнителен авторитет, това дразни мнозинството българи. И с право.

Във всички случаи обаче правилата трябва да са ясни и справедливи към всички - както към магистратите, така и към обществото. И точно тук е трудната задача пред Конституционния съд - да намери този баланс.

Какъв е спорът?

Според Закона за съдебната власт  при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж в съдебната система има право да получи накуп толкова брутни заплати, колкото години е прослужил в нея - но не повече от двадесет. Това право се отказва само на тези, които са били дисциплинарно уволнени или срещу които има влезли в сила присъди за умишлени престъпления. Както и на получилите отрицателни оценки при атестация.

В атакуваната пред Конституционния съд разпоредба е записано, че ако срещу магистрат бъде образувано наказателно или дисциплинарно производство и му дойде времето за пенсиониране - парите ще му бъдат дадени. Но след края на производството и само ако то завърши в негова полза - без осъдителна присъда и с отменено уволнение.

Това гласи законът. Съдиите от ВКС го атакуват само в тази част, която урежда отлагането на изплащането на обезщетенията за неопределено време - до приключване на производствата срещу тях. А основният спор е какъв е характерът на тези суми - дали те са част от възнаграждението, дължимо на всеки магистрат. Или държавата ги дава от благодарност и като награда за вярната служба на закона.

КС допусна делото до разглеждане пред юли и даде 30-дневен срок за становища по него на всички заинтересовани страни. Насред жежкото лято и сред първите, които заеха позиция, беше главният прокурор Сотир Цацаров, според когото текстът в закона не противоречи на конституцията. Висшият адвокатски съвет и Съюзът на съдиите в България обаче застанаха на обратното становище. А правителството се "отчете", кажи-речи, последно: на 9 август.

Съдът: Посяга се на конституционно гарантирани права

Според съдиите от ВКС правото на освободения от длъжност магистрат да получи паричното обезщетение попада под закрилата на гарантираното от конституцията право на труд и произтичащото от него друго право - на възнаграждение за този труд. Според тях въведената от законодателя рестрикция в оспорвания текст от ЗСВ  "води до ограничаване на правото на обвиняемия магистрат да получи обезщетение при освобождаване от длъжност и не е обусловено от легитимна цел".

Магистратите смятат, че обезщетението до 20 заплати няма характер на поощрение или награда за добре извършена работа, а то представлява еквивалент на възнаграждението за труд, определя се въз основа на заплатата и целта му е да компенсира и да обезщети магистрата при напускане на работа за неблагоприятните последици от това, докато приспособи начина си на живот към новото си социално положение.

Създава се противоконституционно правомощие на ВСС да откаже изплащането на обезщетенията без гаранции срещу произволната или прекомерна продължителност на производствата срещу магистратите, казват още съдиите и припомнят базисната правна презумпция, валидна в цял свят, че обвиняемият е невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. А чрез законовата рестрикция се въвежда друга: че магистратът по презумпция е виновен и положението му фактически се приравнява на това на осъдените магистрати или на освободените от длъжност поради тежи дисциплинарни нарушения.

Правителството: Обезщетението е въпрос на целесъобразност

"Единственото предназначение и цел на законовата уредба е да не се допусне изплащане на обезщетение като благодарност, като награда за дългогодишна работа на магистрати, които след получаването му бъдат осъдени или дисциплинарно освободени. Очевидно в тези случаи на санкциониране поради противоправно поведение  магистратът не следва да бъде възнаграден с обезщетение", контрира в своето становище Министерският съвет.

Според юристите на МС обезщетението не е възнаграждение за труд, а "гратификационно обезщетение", което е израз на отблагодаряване за дългогодишната работа на магистрата. Но то не е еквивалент на трудово възнаграждение и няма характер на обезвреда. Затова както определянето на такъв вид обезщетение, така и на неговия размер е въпрос на преценка на законодателя по целесъобразност.  

Не се засяга правото на труд, категорични са от МС и твърдят, че ако нормата в чл.225 ал.3 отпадне, това ще доведе дотам, че забраната да се дават обезщетения на провинили се магистрати да се превърне само в гола декларация. "Оспорената разпоредба охранява обществения интерес и принципа на справедливостта като компонент на конституционния принцип на правовата държава", смята правителството.

Освен това правото на еднократно парично обезщетение при прекратяване на правоотношението за работа не е защитено от конституцията право, каквито са правото на трудово възнаграждение, правото на отпуск, правото на безопасни условия на труд, казва се още в становището. Затова предоставените със закон права, които не произтичат директно от конституционно защитеното право на труд и нямат задължителен характер, са израз на държавна политика, която е изцяло в сферата на социалната и финансовата целесъобразност.

Що се отнася до твърдението, че освободените от длъжност магистрати се лишават от източник на доход при отлагане изплащането на обезщетението, следва да се отбележи, че те не са лишени от възможността да упражняват правото си на труд извън органите на съдебната власт или да получават пенсия, ако са придобили такова право, казва се още в становището. В него се припомня решението на Конституционния съд, с което бе обявена за противоконституционна една друга част от ЗСВ: забраната за подаване на оставка в хода на дисциплинарно и наказателно производство. "Изрично в мотивите на това решение КС определя въпроса за изплащане на благодарственото парично обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ  като "право на законодателя да уреди по своя преценка правните последици", цитират от МС и заключават, че е допустимо по преценка на законодателя магистратът, който подава оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство, да бъде директно лишен от правото на обезщетение. А оспорената пред КС хипотеза само отлага изплащането на обезщетението до приключването на наказателното или дисциплинарното производство. И че разпоредбата е в пълно съответствие с конституционно защитената ценност за справедливост и конституционно установените основания за освобождаване от длъжност поради противоправно поведение на магистрата.

Остава да видим какво ще реши Конституционният съд. Наесен. Докладчик по делото е Таня Райковска.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във