Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАЙКЪЛ ШИЙЛДС НЕ Е РАЗМАЗАЛ ГЛАВАТА НА БАРМАНА

Хубаво е, когато думата на един вестник е като... хвърлен камък. Тоест - да си тежи на мястото и да няма вземане назад след загубено съдебно дело. Лошо обаче е, когато въпросната дума се окаже песимистична прогноза, сбъднала се най-неочаквано след две и половина години. И то... през девет земи в десета, както пише в приказките.
Да ни прощава разградският барман Мартин Георгиев, но приликата между трагичния инцидент, при който на 30 май 2005 г. той едва не загуби живота си, и увода на днешната ни дописка никак не е случайна. В навечерието на коледните празници (21 декември) британският вестник Ливърпул Ехо съобщи, че душманинът на Георгиев - футболният запалянко Майкъл Шийлдс, е издържал успешно сблъсъка си с детектора на лъжата. Тестът е бил проведен в затвора Гарт край гр. Престън, където Шийлдс излежава десетгодишна присъда, постановена от българския съд.
Признатият за виновен в опит за убийство с камък футболен фен на Ливърпул Майкъл Шийлдс издържа с пълен отличен теста на лъжата. След дълго увещаване британското вътрешно министерство разреши Шийлдс да се подложи на тест с полиграф, за което той настоява от самото начало. Резултатите не могат да се разглеждат като доказателство при евентуален втори съдебен процес, но те ще станат неделима част от досието по случая, което през януари британската депутатка Луис Елман ще връчи на Дейвид Милибанд - външен министър на Великобритания и на неговия правосъден колега Джак Стро, се казва в публикацията на Ливърпул Ехо.
Авторът на материала твърди още, че външният министър Милибанд е наредил на служителите си в София да започнат разговори с компетентните български власти за помилването на Шийлдс, а пък британското правителство щяло да разгледа случая едва след като се запознае подробно с пълните резултати от теста с детектора на лъжата.
На пръв поглед възможните варианти за изход от деликатната ситуация са два, защото според действащото ни законодателство само президентът на републиката има право да опрощава ефективни присъди. В единия случай Георги Първанов би трябвало да се вслуша в гласа на британската футболна общност и да помилва Майкъл Шийлдс. А в другия - той би уважил решението на българския съд и британският вандал ще остане зад решетките до есента на 2016 година.
Какво би се случило, ако държавният глава опрости греховете на Майкъл Шийлдс, е ясно: на крак ще се вдигнат не само българските слуги на Темида и роднините на Мартин Георгиев, но и ония нашенски запалянковци, които почти всяка седмица ядат бой по стадионите (и около тях) и които ги оковават с белезници за далеч по-невинни простъпки.
Горе-долу по същия начин би изглеждала и ответната реакция, ако президентът Георги Първанов откаже да помилва британския запалянко. На крак ще се вдигнат не само хиляди английски футболни фенове, но и доста сериозно количество депутати, министри и правозащитници от Острова. Но не в защита на един престъпник с британски паспорт, осъден в България, а защото ще се окаже, че присъдата на Майкъл Шийлдс няма нищо общо със събраните по делото доказателства.

Всъщност по споменатия казус в България има само още две длъжностни лица, които биха могли да предотвратят поредния правосъден скандал, надвиснал над милата ни татковина: шефът на държавното обвинение Борис Велчев и варненският окръжен прокурор Пламен Иванов.
Според разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) те могат да поискат от Върховния касационен съд да възобнови производството срещу Майкъл Шийлдс, а конкретният повод за това е... актуалният прочит на една много вехта наша дописка, озаглавена Английският запалянко осъден за... полицейско бездействие?
Тя бе публикувана в Параграф 22, бр. 30 от 30 юли 2005 г., когато Борис Велчев бе най-обикновен юридически съветник на президента Георги Първанов и нямаше никакво намерение да застане начело на държавното обвинение. Тогава варненският окръжен прокурор Пламен Иванов правеше главно онова, което му заповядаха по телефона от кабинета на Никола Филчев. А пък хората, които не вярваха, че Майкъл Шийлдс наистина е размазал черепа на Мартин Георгиев, дори и във Великобритания се брояха на пръсти.
Иначе казано, за да докажат качества и възможности пред Европейския съюз и нейните комисари, българските слуги на Темида в червени и черни тоги забравиха обичайната си подозрителност към доказателствата, събрани от полицията и следствието, обърнаха гръб на писаните и неписаните норми на професионално поведение и осъдиха един човек просто... така. Било от криворазбран патриотизъм, било от желание да прикрият нечия несвършена работа.
Предисторията
На 23 май 2005 г. на варненското летище се изсипва тълпа от английски фенове на Ливърпул. Те се настаняват в хотел Кристал на Златни пясъци, а целта на круиза им е финалният мач от Шампионската лига между Ливърпул и Милан, който започва на 25 май в Истанбул.
Само няколко часа по-късно всички - и работещи, и почиващи в курорта - изведнъж разбрали тъжната истина: на гости им дошли орда вандали, които (след солидна почерпка) се чувствали длъжни да строшат всичко, което се изпречи пред очите им - витрини, столове в лоби бар, улични лампи или... нечии глави.
Според обвинителния акт по делото срещу Майкъл Шийлдс, Антъни Уилсън и Брадли Томпсън, правоохранителните органи в курорта са констатирали следното: Още с пристигането си почти всички британски запалянковци бяха видимо алкохолно повлияни. През цялото време на престоя им в хотела те консумирали алкохол, крещяха силно, нарушаваха почивката на останалите гости, от които постъпиха множество оплаквания. Много от вратите на хотелските стаи са повредени, а матраците на някои от леглата са надупчени и нарязани с ножове. Членовете на тази група си позволили дори да уринират в коридорите и във фоайето на хотела. Според описанието на свидетелите - служители в хотел Кристал - те били неконтролируеми и не се съобразявали с направените им забележки...
Истинският ад в Златни пясъци обаче настъпил след победата на Ливърпул, който, губейки през първото полувреме на двубоя с три на нула, след продължения и дузпи спечелил купата. Така, още на 26 май призори, британските запалянковци отново дебаркирали в курорта и отбелязали уникалния успех на любимия си отбор
с безпаметен четиридневен запой
Пак според обвинителния акт, след връщането си от Истанбул на 26 май 2005 г., поведението на британските запалянковци станало още по-арогантно и брутално.
В продължение на три денонощия те се разхождали на големи групи из курорта пияни до козирките, пеели футболни химни, крещели клубни лозунги и псували де когото срещнат. А на четвъртото денонощие призори... те окончателно превъртели, което в обвинителния акт по делото е описано така:
На 30 май 2005 г., около 5-5.30 часа сутринта, свидетелите Димитър Дончев, Радослав Бонзуков, Андрей Дянков - служители на охранителна фирма Гард - Ки 98, Владимир Артунян и Милчо Дачев - таксиметрови шофьори, били в близост до дискотека Бонкърс и заведението за бързо хранене Бик Бенс (истинското име е Биг Бен - бел. ред.). Същите възпрели група английски туристи, приближаваща се към тях от посока хотел Шипка, които били шумни и крещели лозунги за Ливърпул. Групата, според свидетелите, наброявала над 10 души и била изключително шумна. По пътя си, освен че крещели и се удряли помежду си, те вземали бутилки от маси и от витрини на заведения и се замеряли с тях. Същевременно били агресивни и към случайно попаднали по пътя им граждани, като ги ритали, плюли и пръскали с бира, събаряли и кошчетата за смет, покрай които минавали. От цялата група се откроявали с изключителната си агресия обвиняемите Майкъл Шийлдс, Антъни Уилсън и Брадли Томпсън, първият от които бил със светла коса и облечен с бяла тениска...
Финалът на
английската туристическа епопея
се развил на два етапа. Отначало пияният Антъни Уилсън влязъл в Биг Бен и седнал в едно от сепаретата, за да се нахрани. Няколко минути по-късно обаче нервите му не издържали и той започнал да се заяжда с четирима ранобудни английски туристи - двама мъже и две жени. Не по-малко пияният Брадли Томпсън също влязъл в заведението, седнал до Уилсън и двамата с нови сили започнали да се гаврят със сънародниците си. След като им писнало да псуват и да правят неприлични жестове с ръце и пръсти, Уилсън и Томпсън излезли навън и... започнали да замерят витрините на заведението с бутилки.
Точно по това време Мартин Георгиев решил да защити имуществото на работодателя си, последвал англичаните навън, като попитал Какво става? И... това били последните думи, които произнесъл. Защото, като съзрели одушевен враг пред себе си, освирепелите от алкохол Уилсън и Томпсън с няколко удара проснали бармана на земята и в продължение на десетина минути го
били и ритали колкото им душа иска
В същия момент към тях се присъединил и обвиняемият Майкъл Шийлдс, носейки в ръцете си камък с неправилна форма, с изразени остри ръбове, с приблизителни размери 25-27 сантиметра, тежък около 3.7 килограма, се казва още в обвинителния акт. - Приближавайки се, същият крещял силно и имал вид на озверял и освирепял от ярост човек - пише също в обвинителния акт по делото. - Застанал над падналия на земята Георгиев, обвиняемият Шийлдс вдигнал с две ръце на нивото на главата си камъка и, влагайки цялата си сила, го запратил в главата на пострадалия. От силния удар камъкът отскочил от главата на свидетеля Георгиев и паднал на земята в близост до стълбите пред заведението....
При вида на кръвта и мозъка на Георгиев по асфалта английските бабаити изведнъж изтрезнели и се разбягали, но още на 30 май по обед те били арестувани. По случая е образувано дело №1083 от 2005 година. То е възложено на Варненската окръжна следствена служба, но като обвиняеми по него са били привлечени само Майкъл Шийлдс, Антъни Уилсън и Брадли Томпсън.
Оттук нататък
започват... същинските недоразумения
След многочасова битка хирурзите от МБАЛ Света Анна успяват да спасят живота на Мартин Георгиев, въпреки че около пет-шест квадратни сантиметра от черепа му ги няма.
По време на операцията хирурзите констатират остър хематом над твърдата мозъчна обвивка в обем от 100 кв. сантиметра, както и разкъсване на артерия менингея, съпроводено с кървене.
А в хода на разследването е установено, че по стълбите на Биг Бен наистина е имало следи от кръвта на Мартин Георгиев, но по камъка, с който Шийлдс е строшил черепа на жертвата, експертите не са открили дори капка кръв. Нито на Мартин Георгиев, нито на когото и да било друг.
Освен това от камъка са били снети (според обвинителния акт) 15 броя прекъснати човешки косми, които по морфологични белези - пигмент, върхови краища, дебелина, сърцевина и др. - са сходни с космите на пострадалия Георгиев и могат да произхождат от него. Тези улики обаче не са били подложени на ДНК-експертиза, поради което са се оказали процесуално негодни веществени доказателства.
А накрая съдът е приел за чиста монета показанията на свидетелите по делото, според които всички англичани, участвали в побоя над Мартин Георгиев, са били мъртво пияни. И... с лека ръка е пренебрегнал заключението на съдебно-психиатричната експертиза на Майкъл Шийлдс, което гласи: При лицето е налице инцидентна употреба на марихуана, но към момента на деянието Шийлдс не е бил под въздействието на психоактивни вещества - алкохол и канабис.
Тоест - по времето, когато според прокуратурата мъртвопияният уж Майкъл Шийлдс е размазвал главата на Мартин Георгиев, на практика той е бил трезвен. А, според източници на Параграф 22, най-блажено е придрямвал в обятията на една проститутка в... хотелската си стая, където на 30 май сутринта е бил арестуван.
Безспорно обаче
най-голяма е мистерията
около участието в драматичните събития на друг английски запалянко - Греъм Санки.
На 30 май 2005 г. той също е бил задържан, но ден-два по-късно е пуснат да се върне в родината си.
На 6 юли, в интервю за вестник Ливърпул Ехо, Майкъл Шийлдс зявява, че знае кой е халосал Георгиев с камъка, но няма да каже името му.
На 23 юли Греъм Санки официално признава пред ливърпулския адвокат Дейвид Къруан, че не Шийлдс, а той е разбил главата на Мартин Георгиев. Освен това Санки декларира, че е готов да понесе отговорността за постъпката си, стига да бъде изправен пред британски съд.
Същия ден Брадли Томпсън и Антъни Уилсън усещат накъде духа вятърът и правят пълни самопризнания за участието си в черноморския екшън. Единият сключва споразумение с прокуратурата и се разминава с 6-месечна условна присъда, а пък другият получава ужасното наказание от две години условно за... притежание на 7 грама хашиш.
На 24 юли показанията на Греъм Санки са изпратени по факс във Варненския окръжен съд, но председателят на състава Ангелина Лазарова отказва да ги приобщи към материалите по делото, защото нямали процесуална стойност.
А по време на последното заседание по делото срещу Шийлдс във Варненския окръжен съд - на 26 юли 2005 г., съдия Лазарова проявява още една професионална странност. Тя отказва да призове като свидетели по делото както ченгето, арестувало Шийлдс в хотел Кристал, така и очевидците на инцидента, разпознали Шийлдс като извършител на опита за убийство. След което... признава Майкъл Шийлдс за виновен по повдигнатото обвинение - опит за убийство, и го осъжда на 15 години лишаване от свобода и 200 000 лв. обезщетение.
На 10 ноември 2005 г. Варненският апелативен съд потвърждава присъдата на Шийлдс, но намалява размера на обезщетението от 200 000 на 120 000 лева. Англичанинът и Мартин Георгиев обжалват това решение пред Върховния касационен съд (ВКС), защото първият е недоволен от осъждането си, а вторият - от парите, които трябва да получи.
На 21 март 2006 г. тричленен състав на ВКС решава делото срещу Шийлдс само в едно заседание, защото адвокатът на англичанина - Георги Гатев (в момента той е член на постоянно действащия Висш съдебен съвет), гради защитата си не на липсата на доказателства, а на допуснатите процесуални нарушения.
На 28 април тричленката на ВКС постанови, че Майкъл Шийлдс ще прекара в затвора само 10 години. За сметка на това обаче той ще трябва да изплати на Георгиев обезщетение не от 120 000, а от 200 000 лева.
Месец по-късно Майкъл Шийлдс поиска да излежи присъдата си във Великобритания. На 23 ноември 2006-а, след като неговите близки събраха и изплатиха на Мартин Георгиев пълния размер на обезщетението, англичанинът излетя от Варна и се приземи в затвора Гарт край гр. Престън.
Трансферът бе благословен от президента Георги Първанов и бе подписан от главния прокурор Борис Велчев, защото по онова време и двамата бяха запознати с материалите по делото, но нямаха никаква представа за истината, описана в Параграф 22. И не вярваха, че ще дойде ден, в който Майкъл Шийлдс съвсем доброволно ще легне под детектора на лъжата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във