Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАЙМУНЯКА: ОТ БУХАЛКАТА ДО ТОПКАТА

Започна поредният кръг от футболното ни първенство, хиляди фенове на този спорт очакват качествена игра и оспорвана борба. И докато любимците им тичат след топката, малцина от тези запалянковци вероятно не се замислят особено откъде идват парите за издръжката на клубовете. Както вече писахме в бр. 20 на Параграф 22 от 20 май 2007 г., отвъд зеления килим се води битка, в която често свистят истински куршуми, лее се кръв и падат жертви като на война. Поводът за тази констатация тогава бе твърде кървав - на 14 май в столицата бе застрелян в колата си президентът на футболен клуб Локомотив ПД Александър Тасев. Покушението срещу него е достатъчно основание да предположим, че светът на футбола освен на удоволствието е и свят на големите мръсни пари, на чийто фон човешкият живот често не струва и пукната пара.
Както правилно отбелязахме тогава, едва ли има друга държава в Европейския съюз, в която високопоставени мутри си пазаруват футболни клубове така, както обикновеният данъкоплатец си купува домати и краставици от кооперативния пазар. В същото време т. нар. компетентни органи продължават да си правят оглушки откъде идват парите, наливани във футбола у нас. Но докато около тях се стеле мъгла, със сигурност ще продължи и отстрелът на президенти на клубове. Колко от тях вече се преселиха във вечнозелените отвъдни полета, кои са бизнесмените, които днес дърпат конците на някои от клубовете в професионалната българска лига и скандалите около тях - за всичко това ще можете да четете в поредицата Кръв около зеления килим, която обещахме на читателите си през май 2007 година.
Каква щеше да е съдбата на петричкия футбол без Димитър Димитров-Маймуняка - една от легендите на империята ВИС-2, днес в най-южния ни град никой не се замисля. ФК Беласица продължава да тормози съперниците си в А професионална футболна група, а Маймуняка от пет години играе във вечния отбор на отстреляните български мафиоти.
Днес той щеше да е навършил 40 години и със сигурност щеше да седи на скамейката на Бела, рамо до рамо със сегашния й президент Костадин Хаджииванов, известен с прозвището Коце Маца. Двамата верни другари дадоха летящия старт на петричкия клуб три месеца преди Маймуняка да бъде взривен в столичния квартал Стрелбище, където на третия етаж в бл.27 живее приятелката му Надя Иванова.
Видният висаджия и един от най-верните хора на иконата на борческата империя Васил Илиев бе гръмнат със самоделна бомба на 28 януари 2002 година.
Както обикновено и в този ден 35-годишният Димитров пристигнал заедно с охранителите си. Бомбата е заложена странично, до пощенските кутии, на височината на преминаващите. По-късно ще бъде изяснено, че устройството било скрито в малка кутия, през която минавали тръби. Атентатът бил планиран много добре, твърдят криминалистите, разследващи случая.
Самата бомба била направена изключително професионално. Според спецове устройството е било с електродетонатор, задействан най-вероятно с дистанционно. То е било направено от експлозив с около 400 гр. тротилов еквивалент, подсилен с нарязани пирони. Самоделката е задействана в мига, когато Маймуняка минавал край пощенските кутии. Това означава, че неизвестният килър е имал пряка видимост към вход Ж.
Въпреки силния взрив Маймуняка остана жив. Част от скалпа му от лявата страна на главата бе изцяло отнесен, в черепа се бяха забили множество метални осколки. Той бе настанен във Военна болница, с тежък хематом на мозъка и счупена ръка. При приемането му лекарите коментираха, че раненият има шанс да се отърве. Късмет извадиха и охранителите му Красимир Георгиев (36 г.) и Валентин Иванов (34 г.), които бяха по-леко наранени от боса си. Третият бодигард Иван Иванов (32 г.) се отърва само с леки драскотини.
Висаджията живя три дни след атентата, но въпреки операциите състоянието му се усложни и на 2 март 2002 г. Маймуняка предаде Богу дух. Той бе погребан на 3 март в Централните гробища.
Дълго време след смъртта му не стихваха коментарите за това кой му е поръчал вестника. Според близки до Димитров седмица-две преди покушението той подсилил охраната си. Когато идвал в бл. 27, първо влизали двама от хората му, след това той и накрая трети бодигард. И тримата ходели с пищови в ръце. Този факт дава основание да се предполага, че Маймуняка е получил някаква заплаха за живота си. Каква и откъде е дошла обаче, никой не знае, включително и хората в МВР.
Най-екстравагантната версия за това кой е поръчителят на атентата бе, че бомбата е поръчана от средите на самите висаджии. Разпространена бе хипотезата, че старата мутра Маймуняка не пасвал на плановете на върховете на групировката ВИС за развитие на бизнеса. Според тази версия Димитров продължавал да прави познатите от времето на Васил Илиев зулуми и по този начин пречел на Георги Илиев и на приближените му да изчистят бързо бизнеса си.
По времето на Васил Илиев Маймуняка отговаря за трафика на луксозни лимузини и ръководи бригада за издирване на крадени коли. Сред най-верните му другари е не кой да е, а Мико Цанов, известен приживе с прякора Мико Шперца. За него се носеха легенди, че е гениален в тънката работа при отварянето на автомобили.
Двамата приятели лазеха по нервите и на конкуренцията, и на МВР, но оставаха неуловими след подвизите си. Все пак шефът на МВР Богомил Бонев успя да отмъсти отчасти на видните висаджии, като им изпрати чета барети, които помляха от бой Маймуняка, Мико Шперца и още шестима от приближените им. Търкалът се заформи след пътен инцидент с участието на Ауди на висаджиите и автомобил на баретите, както сочи официалната информация за случая. Доколко тази част от историята е вярна, един Господ знае, но Маймуняка и Цанов ядоха много здрав пердах на 23 ноември 1995 година. Край стадион Раковски при наказателна акция на СОБТ осемте мутри бяха натоварени на автобус на Столичната дирекция на вътрешните работи и откарани на пусто място на Витоша, където били обработени с метални пръти и бухалки.
Тандемът Маймуняка - Шперца дълги години въртеше успешен бизнес с крадени коли, но постепенно ангажиментите им намаляваха. В годините след убийството на Васил Илиев бързо набра сила конкурентната застрахователна кампания СИК, която иззе голяма част от нишата в застраховането на автомобили. А ВИС така и не успя да развие тази дейност.
Димитър Димитров - Маймуняка заряза съвсем този бизнес след третото покушение над близкия му приятел Мико Цанов. За първи път на 12 януари 1999 г. Шперца стана мишена на неизвестни килъри, които го простреляха в мерцедеса на приятеля му Димитров. Тогава той се отърва като по чудо. През март същата година обаче душманите на Цанов бяха по-точни и му пуснаха четири куршума в главата и тялото. След 80-дневна кома Шперца се пресели в отвъдното и остави Маймуняка сам.
Дали след смъртта на близкия му авер или поради друга причина, но в тези години започва и преображението на висаджията с екзотичен прякор, който постепенно се ориентира от силовия бизнес към светлите начини да се правят пари. Чрез фирмата си Ирида той печели на концесия плажове в Созопол, Поморие и Слънчев бряг. Маймуняка се грижи за спокойствието на туристите на три от най-атрактивните плажни ивици - Слънчев бряг-юг, източния плаж в Поморие и созополския плаж Харманите.
Човекът, въвел термина фламбе в рекета с автомобили, много предвидливо се насочи към любимия на милионите футбол, явно видял там възможност да се преперат мръсните пари от изнудване. Междувременно повечето от футболните клубове в страната в онези години сами използваха всяка възможност да припечелят някой и друг лев от далавера. Един показателен пример в това отношение е пазарджишкият клуб Хебър, чието ръководство още в ранните години на демокрацията правилно се ориентира и освен на футболното поле, се пуска активно и в бизнес инициативи от различен характер.
Още през 1991 г. Пазарджишкият окръжен съд вписва в търговския регистър едноличното търговско дружество с ограничена отговорност Хебър-спорт-91, управлявано от Спас Димитров Иванов. То има богат репертоар от дейности: търговия с всякакви видове стоки, производство на стоки с цел продажба, търговско посредничество и представителство в страната и чужбина, услуги от всякакъв характер в страната и чужбина (хотелиерски, транспортни, туристически, рекламни, информационни, импресарски и др.).
Наред с тези дейности, ЕООД-то, което е собственост на футболен клуб Хебър- Пазарджик още през 1991 г. много далновидно се насочило и към...филмовата индустрия - производство на филми, видео и аудиозаписи, издателска и печатарска дейност, външнотърговска дейност и т.н. А както и децата знаят, точно в тези години истински бум на пазара правят фирмите за запис и разпространение на видеокасети, които, както може да се очаква, са без каквито и да е платени права, лицензионни такси и т.н.
Вихрило ли се е ЕООД Хебър-спорт-91 на пиратския видеопазар и дали с парите от тази грандиозна далавера са купувани гащи и фланелки на футболистите от едноименния клуб, днес едва ли някой може да потвърди. В онези далечни години - 1991-2000 г., футболният клуб от Пазарджик надали е бил сред отличниците, които са имали пресметнат цифра по цифра бюджет, с отразени постъпления от странична търговска дейност, най-вече от разпространението на видеопродукти. Може би по тази причина в многообразието на футболни клубове у нас Маймуняка избира точно футболния клуб от Пазарджик. Това обаче става чрез няколко сложни операции, за да могат Димитров и събратята му силови бизнесмени да преодолеят някои от изискванията на Българския футболен съюз. Те се отнасят най-вече до осигуряването на лиценз за съответния ФК, без който е немислимо участието във футболното първенство.
През още по-далечната 1996 г. Димитър Димитров-Маймуняка все още е обикновен спонсор на отбора на столичния квартал Дружба - Искър. Той успява да превърне обикновеното махленско отборче (подобно на това в Горубляне, където приживе поритваше и иконата на ВИС Васил Илиев) в клуб от Б РФГ. През 1996 г. Искър вече играе в нея и е с амбицията да скочи още по-високо.
Това става много лесно. Отборчето от Б РФГ Искър заедно с футболистите и треньорския щаб се пренася в Пазарджик и се влива в съществуващия там футболен клуб Хебър, който пък играе в мечтаната А професионална лига. Искър е забравен, на преден план идва Хебър.
Пазарджишкият клуб обаче се дъни и през 2000 г. изпада в Б група, което не отговаря на амбициите на Маймуняка да се види президент на истински професионален клуб. Тогава на помощ му се притичва неговият много близък приятел Костадин Хаджииванов-Коце Маца, който съзира възможността чрез изпадналия Хебър да осигури лиценз за собствения си отбор Беласица- Петрич. След няколко богати трапези Коце Маца и Маймуняка решават, че е еднакво изгодно и за двамата Хебър да се прелее в Беласица. Димитров пререгистрира АД Хебър в Петрич и предоставя лиценза на Беласица. Това става три месеца преди да гръмне бомбата, тоест през есента на 2001 г. Беласица е в А РФГ, шеф на клуба е Костадин Хаджииванов-Коце Маца, вицепрезидент е Димитър Димитров.
Футболният бос вече е на ти не само с проблемите на най-популярната игра в света. Изкуцал от сенчестата страна на бизнеса, той има уста даже да коментира политическите нрави у нас. В едно от последните си интервюта пред столичен вестник той се изцепва, че доста бизнесмени подготвят и реализират предизборната кампания на политиците. Всъщност ние, така наречените мутри, сме нужни само преди избори, след това всички се крият като мишки...
Това става през февруари 2001 година. През юни същата година с впечатляващ резултат партията на Симеон Сакскобургготски спечели изборите. Бившият му бодигард Бойко Борисов стана главен секретар на вътрешното министерство. Когато бомбата във вход Ж на бл. 27 гръмна и отнесе част от скалпа на Маймуняка, в държавата се развиваше широкорекламираната от МВР и Върховната касационна прокуратура операция за задържане на 180 бандити с повече от едно висящо дело. А когато бомбата свърши работата си, вече нямаше смисъл от въпроса беше ли Маймуняка сред тях...

Маймуняка и неговите жени
Във вечерта на покушението Димитър Димитров както винаги напоследък се отправил към дома на една от жените, с които живеел. Това е Надя Иванова, чийто апартамент Маймуняка лично е закупил в годините, когато все още се интересуваше от автомобилното фламбе.
Ако Маймуняка е имал грандиозни планове за изчистване на имиджа и бизнеса си, родената през 1971 г. Надя е била наясно с тях. Нещо повече, тя е жената, която в голяма степен е реализирала мечтите на любимия си мъж.
Днес бившата приятелка на един от най-известните висаджии развива успешен бизнес, ако се съди от броя на фирмите и имената на съдружниците й. Иванова участва в управлението на Дорита 66, Металтест, Надя Иванова-Надин 71, Брилянт-63, Таис 71. Участва като собственик в Металтест (50.0%), Глобал Инкорпорейтид (10.0%), Дорита 66 (36 %), Тайс 71 (100%).
Тя например управлява и дружеството Ирида -71, регистрирано от Софийския градски съд по фирмено дело 11020 от 1997 година. Фирма със същото име спечели за 20 години концесията за стопанисване на плажа на Слънчев бряг-юг малко след смъртта на Маймуняка.
Любопитство събуждат също съдружниците и свързаните с бизнесдамата фирми. В дружество Ирида 71 Надя Иванова има 48% дял, останалите държи Радостин Бързанов. Той от своя страна участва и в управлението на дружеството Софтранс бетон, специализирано в изделия за строителството, с регистрация на ул.Ал. Пушкин № 84. Дружеството пък е собственост на Тит-Ком (50%) и... на Хрисофорос Никос Аманатидис (50%), нашумял в криминалните хроники с галеното си прозвище Таки.
Жената, пред чийто дом висаджията Димитър Димитров получи фаталния вестник, се радва на почит и уважение сред някогашните му сподвижници. Иванова днес участва в управлението на дружеството Брилянт 63, заедно с ВАИ холдинг, които пък са 100% собственици на дружеството, сочи последната промяна в регистрацията от февруари 2005 година. Тя владее и 10% от Глобал Инкорпорейтид, където сред съсобствениците и до ден днешен е друг виден представител на някогашната борческа империя ВИС Антон Вергилов Боянов...
Другата жена в живота на Маймуняка е фолкдивата Лия. Само за него тя изпълняваше песента Дяволски чаровник. Ти си дяволски чаровник, и мечтания любовник, но характерът ти сложен, често става невъзможен, излива чувствата си Лия. Кончината на нейния любим доказва, че с характерните особености на Маймуняка и със способността му да става невъзможен са били добре запознати и други около него. Кои са те обаче пет години след покушението му, никой, дори и МВР, не знае.

Facebook logo
Бъдете с нас и във