Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАКАРОНЕНАТА СЛЕДА

Една от най-големите мистификации, разпространени от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов непосредствено след разстрела на Фатик гласи, че в неговата екзекуция и при убийството на Емил Димитров - Макарона (на 25 януари 2001 г.), президент на аудиопиратската империя Унисон, се констатира общ почерк. С каква цел генералът подхвърли точно тази мръвка на криминалните репортери, така и не стана много ясно. Защото босът на Унисон беше застрелян по вечерно време с два пистолетни изстрела в главата, докато Фатик бе направен на решето с автоматни откоси посред бял ден. Фактът, че и двете жертви са били в автомобили, а килърите са използвали коли Фолксваген, нищо не означава. Всъщност, сама по себе си темата за възхода и падението на аудиопиратската империя Унисон е толкова интересна, че е грехота да бъде подмината с лека ръка. От справка в информационната система ДАКСИ става ясно, че двамата покойници - Емил Димитров (Макарона) и Фатик, наистина са били съдружници и са въртели общ бизнес. Общата им фирма се казва Ю Ем Ес ООД и е регистрирана (ф.д. 13575/96) от Софийски градски съд през 1996 година. И още едно нещо накара Параграф 22 да се върне към темата с пиратските дискове: на 30 август (единайсет дни след разстрела на Фатик) шефът на сектор Компютърни престъпления и интелектуална собственост към НСБОП полк. Бойко Николов заяви в ефира на Нова телевизия, че сергиите за продажба на пиратски компактдискове трябва да бъдат забранени. Според него пазарът бил наводнен с контрабандно внесени дискове, произведени в Русия, Украйна, Сърбия и Черна гора. Полк. Николов бе категоричен, че съществува реална опасност България отново да бъде върната в негативния американски списък 305, в който са изброени страните, чиито правителства са занемарили борбата срещу интелектуалното пиратство. Факт е, че незаконната търговия с пиратски дискове е доста встрани от погледа на МВР. Причините за това са най-различни. Но по-важно е друго: защо НСБОП не поиска пиратските сергии да бъдат забранени седмица или месец преди убийството на Фатик?Същинската история на Унисон започва през 1990 г., когато никому неизвестният пловдивчанин Емил Димитров (Макарона) решава, че големият бизнес е в малките касети. Само две години по-късно той вече е некоронован крал на аудиопиратите, а производственият му капацитет стига до 10-15 хил. касети на седмица. През 1994 г., когато е приет Законът за авторското право, за него вече се говори като за Пират номер едно в Европа, а името Унисон фигурира във всички възможни черни списъци. Макарона дължи тази чест на факта, че в началото на 1994 г. се преориентира към производството на пиратски компактдискове. Първата му поточна линия е купена с кредит от фалиралата Балканбанк и е монтирана на територията на ДЗУ - Стара Загора. Капацитетът й е около 20 хил. диска на денонощие, като продукцията се пласира основно в България и в Русия. Според тогавашните тарифи, производствената цена на един компактдиск (в кутия и с обложка) е около долар. Колкото до продажните цени на едро - те се движат в зависимост от пазарите, на които ще бъдат търгувани: два долара за България, три долара за Румъния и Македония, четири-пет долара (в зависимост от количеството) за Русия. В края на 1995 и началото на 1996 г. над главата на Макарона надвисват черни облаци. От една страна го погват всевъзможни мутри, съблазнени от доходния бизнес, а от друга - представителите на световните музикални компании (като Сони, Би Ем Джи и т.н.). Заводът му в Ботевград вече е готов, но той не може да го пусне в експлоатация, защото... непрекъснато се крие. И изведнъж, през пролетта на 1996 г. Унисон се възправя. Мнозина тогава смятаха, че възраждането на пиратската империя се дължи на бившите барети. Според осведомени, именно екскомандосите около Алексей Петров и застрахователна компания Аполо Болкан са защитили Макарона от конкурентите срещу процент от печалбите. Фактът, че във фирмената охранителна структура - Унисон секюрити, работеха само бивши барети, сякаш доказваше това твърдение. В най-силния период на Макарона - 1996-1999 г., поточните му линии в Ботевград бълваха по над 65 хил. диска на денонощие, а в България има над 25 хил. сергии за продажба на пиратски музикални продукти и на тях се продават между 250 и 500 пиратски диска на... ден. През 1999 г., когато тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев запечата завода в Ботевград, зад гърба на Макарона вече имаше над 12 хил. пиратски заглавия в общ тираж... над 120 милиона копия. Всеки може да си направи сам сметката за какви пари става дума, като знае, че от всеки гол диск (без обложка и кутийка) Макарона и хората около него са прибирали средно по 70 цента чиста печалба.Къде е тук мястото на Фатик, та повтаряме уж известни вече неща? То е скромно. Над Макарона е разпънат стабилен меверейски чадър, опитният турски търговец му урежда клиенти от чужбина (главно от Турция, от кавказките републики, от бившия Съветски съюз и Близкия Изток) и му съдейства за безпрепятствен износ на ментетата. Самият факт, че Емил Димитров (Макарона) си отиде от този свят, без срещу него да е повдигано обвинение за аудиопиратство и без да е влизал в съдебна зала като подсъдим, е достатъчно показателен за дебелия му гръб. И още - в периода 1996-1999 г., нито веднъж не се чу, че Макарона е бил рекетиран от мутри, охранители и застрахователи. Напротив - той сякаш не съществуваше за тях...

Facebook logo
Бъдете с нас и във