Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАКЕДОНЦИТЕ ЗАЛЯХА ЮГОЗАПАДА С ПИЛЕШКИ БУТЧЕТА

Началникът на РГС - Кюстендил, полк. Любен Гащаров: Любен Гащаров е роден и израснал в Кюстендил. До 1998 г. е действащ офицер от Гранични войски, след което преминава на работа в Национална служба Гранична полиция и през 2001 г. е назначен за началник на Регионален граничен сектор - Кюстендил. Той е женен и има две деца. Съпругата му работи в Министерството на земеделието и горите.Регионален граничен сектор - Кюстендил, покрива териториите на две области - Кюстендил и Благоевград. В състава му има пет гранични полицейски участъка - Златарево, Микрево, Благоевград, Ваксево и Гюешево, както и три ГКПП-та на българо-македонската граница - Гюешево, Златарево и Станке Лисичково.Полковник Гащаров, с какво работата на Регионален граничен сектор (РГС) - Кюстендил, е по-различна от тази на обикновените ченгета в района? - Най-малкото защото работим в три направления едновременно. Основното е физическата охрана и контролът на държавната зелена граница. В нашия случай, ако мога така да се изразя, става дума за 2662.5 кв. километра, заключени между първа - до сто и шеста пирамида на браздата между България и Македония. Полосата ни е дълга 177. 5 километра и е с дълбочина 15 километра към вътрешността на страната.Второто направление е оперативно-издирвателното, защото наше задължение е да пресичаме нарушенията и да разкриваме престъпленията, които се извършват на наш терен.И третото направление е свързано с административните ни правомощия, защото през ръцете ни минава т. нар. пътникопоток от и към Македония, т. е. - трябва да следим кой и защо влиза и излиза от България, с какви документи и тъй нататък. Лично аз обаче се надявам, че в най-скоро време правомощията ни ще бъдат увеличени и ние ще поемем всички полицейски функции в тази зона. Просто защото такава е практиката във всички страни членки на Европейския съюз.Прави впечатление, че напоследък Гърция се превърна в нещо като гара разпределителна за кандидат-емигрантите към Западна Европа, а оттам - и към САЩ. При вас какво е положението - броят на нелегалните бежанци расте ли, или намалява? - През първите шест месеца на годината отчетохме увеличение на опитите за нарушение на държавната граница и на граничния трафик. Наблюденията ни показват, че магистралните пътища София - Скопие и София - Кулата стават все по-натоварени, защото пътуващите - по един или друг повод - от Изток на Запад се увеличават непрекъснато. И това не е случайно, защото Гърция и Македония наистина са удобни бази за прехвърлянето на нелегални емигранти в Западна Европа. Независимо откъде са тръгнали те - от бившите съветски републики, от Близкия изток или от далечна Азия. Нашите анализи показват, че опитите за нарушаване на границата през първото полугодие се правят основно от лица, идващи от рискови държави, или от хора, които очакват да получат статут на бежанци. Казано по този начин, най-вероятно положението изглежда приемливо. Всъщност обаче става дума за потенциална лавина от хора, която би представлявала проблем не само за нас, но и за цялата страна.Какво означава това в цифри?- За първите шест месеца на 2005 г., в зоната за отговорност на Регионален граничен сектор - Кюстендил, са пресечени 70 опита за незаконно преминаване на държавната граница и са задържани 114 лица за нарушаване на паспортно-визовия режим. А това е с 27% повече в сравнение със същия период на миналата година. Освен това са осуетени 26 опита за незаконно преминаване през зелена граница, задържани са 49 кандидат-емигранти за Западна Европа, а 12 души успяха да влязат нелегално в Македония. Най-екзотичните нарушители, които сме залавяли на зелената граница, са четирима индийци, четирима пакистанци и четирима афганистанци, а сред традиционните бегълци са 20 молдовци и деветима украинци (в посока Македония - Западна Европа), плюс 16 македонци и деветима сърби, които искаха да се доберат до Гърция. А какво е положението с нелегалния стоков трафик?- В рамките на поносимото. През първото полугодие заловихме 12 крадени автомобила (10 от тях бяха обявени за издирване), имахме и един случай на незаконно изнасяне на оръжие и боеприпаси. Съвместно с районните митници в Благоевград и в Кюстендил бяха пресечени 107 опита за контрабандна дейност. В 78 от случаите ставаше дума за нелегален внос, а в останалите 29 - за нелегален износ. А най-хубаво е, че 90% от образуваните полицейски производства завършват с присъди. За никого не е тайна, че през ГКПП-Гюешево минава един от основните наркоканали към Западна Европа. Има ли с какво да се похвалите в това отношение?- Едва ли има човек в Кюстендилска област, който да не знае, че бъдещият транспортен коридор № 8 лежи върху стария римски път Виа понтика, популярен с още две наименования - Пътят на коприната и Пътят на хероина. Колкото до направеното от нас, то в никакъв случай не ни удовлетворява. Работата ни показва, че през ГКПП-Гюешево към Македония, основно се прекарва хероин, а през ГКПП-Златарево се работи предимно с марихуана за вътрешния пазар. За първото полугодие на 2005 г. сме пресекли шест опита за наркотрафик. Три от тях са на влизане в България: с амфетамин - един македонец, а с марихуана - двама граждани на Сърбия и Черна гора и един на Македония. А на излизане от България с хероин заловихме един македонец, двама турци и един сърбин. Г-н полковник, до неотдавна куфарните търговци, които зареждаха кооперативните и тротоарните пазари в Македония бяха неизменна част от пейзажа по границата. Успяхте ли да разчистите поне малко ГКПП-тата?- За наша радост, на тълпите от пешеходци им се видя краят, защото хората се позамогнаха и вече предпочитат да пътуват с автомобили. Традиционно българи, македонци, сърби, турци и албанци изнасят от страната сирене, кашкавал, халва, пластмасови стоки за бита, хавлиени кърпи, българска парфюмерия и козметика, лекарства и сватбени аксесоари. За първите шест месеца на 2005 г. обаче не допуснахме в България да влязат 286 чуждестранни лица и да излязат - трийсет и шест. Това са все граждани, към които България има някакви претенции. За същия период македонските власти са върнали принудително 340 души, от които 208 са българи, а останалите 132 са чужденци. От известно време насам македонските колеги започнаха да гледат по-строго на куфарната търговия и затова броят на върнатите нашенци е толкова голям. Обикновено по време на летните отпуски медиите отделят доста внимание на модните тенденции в една или друга сфера. При вас кой е тазгодишният хит на сезона?- Сигурно ще прозвучи смешно, но... македонските плодове и зеленчуци, които влизат в България през ГКПП-Златарево. Струмица е един от най-продуктивните селскостопански райони в Македония и зеленчуковият трафик започва още през декември - с оранжерийното зеле. После идва ред на марулите, краставиците, доматите, чушките, дините и пъпешите, а кампанията завършва с гроздето. Преди известно време на мода бяха пилешките бутчета. Проблемът беше, че съседите се вживяваха в ролята си на куфарни търговци, макар че какъв куфарен търговец може да бъде шофьор на микробус, който минава границата по седем-осем пъти дневно? В началото на 2005 г. вносът на македонски бутчета заприлича на епидемия: първо бяха наводнени градовете и селата по границата, а по-късно македонски бутчета се появиха и на пазарите в Сандански, Благоевград и Гоце Делчев. За да пресечем пилешката напаст, нашите служители бяха задължени да правят проверки на моторните превозни средства и да връщат всички, в които месото не е в количеството, определено за лична консумация - пет килограма. В момента положението отново е в рамките на нормалното и рядко някой македонец се опитва да внесе в България повече от пет килограма пилешки бутчета.Един от упреците на Европейския съюз към нас е, че страната се е превърнала в инкубатор за проститутки. Според вас България има ли сили да се справи с износа на свежа плът за Западна Европа? - Що се отнася до опитите за незаконно преминаване на границата - да, имаме сили. Проблемът е, че напоследък този бизнес зави в много неочаквана посока.Какво имате предвид?- Става дума за т. нар. доброволен трафик на плът. През ГКПП-Гюешево например често преминават цели групи момичета. Част от тях са българки, но част от тях пътуват от Румъния, Молдова, Украйна, Русия и т. н. На всички ни е ясно, че те отиват на работа в съседна Македония, Хърватска или пък в някой черногорски курорт. В същото време обаче ние не можем да ги спрем, защото и документите им са изрядни, и девойчетата прекрасно знаят къде отиват и за какво. Схемата е следната. Момичетата пристигат по предварителна уговорка със собствениците на заведения и в почти 99.9% от случаите всичко става по законен път, с тяхно съгласие. Ето с този трафик борбата е трудна, а понякога и невъзможна, защото всичко е законно. От началото на годината македонските власти експулсираха 14 български девойки, заловени да проституират. Оказа се, че нито една от тях не е излязла с фалшив паспорт, нито пък е изведена насила и нелегално. Другият ни голям проблем са фалшивите български международни паспорти, които на черния пазар вървят по 2000-3000 евро. Те са много търсени, защото са валидни за Евросъюза и затова, от известно време насам, започнаха да ги произвеждат и зад граница.

Facebook logo
Бъдете с нас и във