Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАКЕДОНСКИЯТ СКАНДАЛ ФАЛИРА АРСЕНАЛ

За пръв път двамата най-одумвани премиерски съветници през последните две петилетки се сблъскаха официално през есента на 1992 година. По онова време Константи Мишев обслужваше експертно министър-председателят Филип Димитров, а Бриго Аспарухов бе шеф на външното разузнаване и пръв приятел по служба на президента Желю Желев. За да стане още по-ясно за какъв титаничен сблъсък на воля и амбиции се разигра тогава, е нужно да бъдат направени още две уточнения. В края на 1991 г., когато СДС взе властта с малко, но завинаги, премиерът Филип Димитров си назначи двама задокеански съветници срещу заплати от по един лев - Константин Мишев и Алекс Алексиев. Те, заедно с тогавашния главен секретар на МВР Богомил Бонев, създадоха нещо като правителствен щаб за борба с дезинформацията в медиите, който бе разположен на последния етаж в Министерския съвет. На останалите двама това начинание не се отрази кой знае колко, но Константи Мишев се сдоби завинаги с многозначителния прякор Контрадезинформатора.Другото уточнение е свързано с Бриго Аспарухов и неговите принципи с двойно дъно. По онова време той наистина разкри едно огнестрелно посещение, но мълча като риба за оръжейния гаф на друг един височайш чиновник (пак съветник). И то по начин, който изглежда най-малкото... странно. На 22 юли 1992 г. Константин Мишев (известен вече като Косьо Ми. и Контрадезинформатора) посещава съседна Македония. Около визитата му не се шуми кой знае колко, защото се приема за нещо естествено. По онова време България все още е единствената държавата, признала независима Македония, а през лятото един премиерски съветник може да ходи където си иска. Включително и на екскурзия до Охридското езеро. Месец по-късно, на 27 август 1992 г., избухва страховит скандал: президентският съветник Здравко Попов бе уволнен от д-р Желю Желев за нерегламентирани контакти със съмнителни лица от арабски произход. Бидейки по държавни дела в Бейрут, Попов осъществява нерегламентиран контакт с лице, от чието име потръпват стотици национални полиции и тайни служби - палестинският терорист Абу Нидал. Доколко Здравко Попов наистина се е срещал с него и двамата са разговаряли на огнестрелни теми не е известно с подробности, защото т. нар. компетентни органи (начело с Националната разузнавателна служба) не обелиха и зъб по въпроса. Наистина - новината за ливанското похождение на Здравко Попов (изтекла, между другото, от българското посолство в Бейрут), бе потвърдена с половин уста от служители на външно министерство, но... дотам. Президентският съветник бе пратен да си ходи по живо и по здраво, а по случая не бе образувано нито следствие, нито прокурорска проверка. Нещо повече - малко по-късно Здравко Попов получи лиценз, създаде телевизия Седем дни и от малкия екран хората му започнаха да учат народа на ум, разум и чувство за национална отговорност. На 18 септември 1992 г. Бриго Аспарухов, като директор на президентската Национална разузнавателна служба, отвърна на удара по изумителен начин: на специална пресконференция той съобщи, че премиерски съветник е замесен в оръжейна сделка. В типично негов стил Бриго Аспарухов не пожела да съобщи името на въпросния съветник и обясни на втрещените журналисти, че подробностите са оперативна информация, която е държавна тайна. Като доказателство в каква посока ще се развият нещата през следващите няколко дни в някои медии (съвсем различни като политическа ориентация и тематична насоченост) се промъкнаха намеци, че Бриго Аспарухов е имал предвид съветника на премиера Константин Мишев. На бял свят се появи и дълбоко засекретената (уж) цел на посещението му в Македония: доставка на бронетранспортьори, минохвъргачки и картечници. Какво се случи по-нататък е известно. Вместо да седнат и да се разберат като съпартийци, президентът Желю Желев и премиерът Филип Димитров моментално извадиха шашките и заформиха зрелищен дуел. И тъкмо когато битката навлезе в решителната си фаза, а публиката взе да наддава чия глава ще падне първа - в края на септември някой ги посъветва да си седнат на четирибуквията.На 9 октомври президентът президентът Желев и премиерът Филип Димитров най-после сядат на масата за преговори. В продължение на три часа те пафкат при закрити врати лулата на мира, след което Бриго Аспарухов се изстъпи пред журналистите и... си направи професионално сепуко (харакири). Силно притеснен (но не от камерите, касетофоните и фотоапаратите), той произнесе сакралната фраза: Съветник на правителството не е забъркан в оръжеен бизнес, искам да се извиня на министър-председателя и на правителството..., след което смутолеви, че нещо май го били подвели с информацията. Официалното приключване на скандала е повече от покъртително: - Константин Мишев не е враг на народа и не е подкопавал международния авторитет на България. Той е добросъвестен държавен служител и винаги стриктно е изпълнявал задачите, дадени му от министър-председателя;- директорът на разузнаването Бриго Аспарухов не е враг на СДС и на демокрацията, а жертва на злонамерени информатори. Вярно е, че в случая той е действал прибързано, но в никакъв случай не е действал недобронамерено.Истината за оръжейния скандал обиколи тутакси земното кълбо чрез Ройтерс. Пред световната информационна агенция премиерът Филип Димитров категорично заяви, че информацията на разузнаването за подготвяната незаконна оръжейна сделка чрез реекспорт не е вярна. За да изглежда всичко като истинско, на 20 октомври парламентът обсъди на закрито заседание скандала, засекрети протоколите от него и македонската глава беше затворена.Неофициалната истина обаче изглежда по съвсем друг начин. Оръжейна сделка наистина е трябвало да има, но тя не е била нито от реекспорт, нито плод на ченгесарско въображение. В продължение на няколко месеца между шефовете на казанлъшкия Арсенал и македонските компетентни власти се водят разговори на тема възможно ли е Арсенал да поеме за няколко години напред въоръжаването на македонската полиция и армия. При това съвсем официално и без да се нарушават международните договорености. Според живи участници в различни етапи от тези разговори, най-вероятно договорът е щял да бъде пет- или седемгодишен, а стойността на поръчката - десетина милиарда тогавашни лева (около 500 млн. долара). Никаква международна общественост нямаше да протестира, ако този договор беше сключен - сподели пред Параграф 22 един от бившите по-малки началници в Арсенал по онова време. - Всичко щеше да е съвършено законно, защото наложеното от ООН първо югоембарго не засягаше по никакъв начин Македония. Освен това ние бяхме признали вече независимостта на Македония и за нас щеше да е чест, ако още тогава бяхме демонстрирали характер и инат по отношение на националните интереси, категоричен бе човекът.Според него, аферата е раздухана съвсем умишлено. Целта й обаче не била компрометиране на правителството или президентството, а на въпросната сделка. Много хора имаха интерес Арсенал и българският Военнопромишлен комплекс да не бъде страна по този договор - продължи с мрачните спомени бившият оръжейник. - Самият факт, че македонските полицаи и войници никога не са били въоръжавани с вили, брадви и боздугани, е повече от показателен. Те си получиха оръжията, техниката и боеприпасите, но от друго място. Сетете се кое е то..., обобщи той.На 24 октомври 1992 г. многохилядният тогава колектив на Арсенал обяви безсрочна стачка, а оръжейниците се изнесоха да нощуват край подбалканската жп линия. На 28 октомври Филип Димитров не получи искания от него вот на доверие, а на 20 ноември (със 124 гласа против и 104 гласа за) парламентът отхвърли новия кабинет, предложен от Филип Димитров.На 27 ноември оръжейниците от Арсенал блокираха Шипка, а на 30 декември Народното събрание избра проф. Любен Беров за министър-председател на България с мандата на ДПС.Съветниците на бившия премиер Алекс Алексиев и Константин Мишев посрещнаха новата 1993 г. у дома си - в Щатите, и в продължение на няколко години харчиха на волята българската си заплата в размер на един лев. Бриго Аспарухов почерпи колегите си с настъпващия празник и през следващите пет години наистина оправда оказаното му президентско доверие: превърна външното разузнаване в толкова тайна служба, че заниманията на подчинените му останаха загадка дори за него самия. Колкото до оръжейниците - те изкараха около релсите още десетина дни, след което две трети от тях се наредиха на опашка пред борсата за безработни...

Facebook logo
Бъдете с нас и във