Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАЛТИЙСКОТО ДЕЛО НАЙ-ПОСЛЕ ВЛЕЗЕ В СЪДА

Малцина са тези, които си спомнят, че през 2001 г. малтийският президент Гуидо де Марко бе на кратко, но драматично посещение у нас. Ала поне две трети от все пак помнещите са съхранили тази информация - не заради топлите българо-малтийски отношения, а тъкмо поради трагичния й привкус: Гуидо де Марко едва не беше убит от побеснял камион.Инцидентът, който за малко не предизвика дипломатически скандал, се разигра на 14 март 2001 г., около 14 ч. край дупнишкото село Мурсалево. Тогава в кортежа на малтийския президент Гуидо де Марко се вряза тежкотоварен автомобил ДАФ с благоевградска регистрация, шофиран от 42-годишния Асен Анастасов. При катастрофата загина офицерът от НСО Стефан Янчулев, а други шест души бяха ранени. Най-тежко пострада Емил Коларов (също офицер от НСО), който остана без далак и един бъбрек. Той седял до убития Янчулев в колата, движеща се непосредствено пред президентската лимузина. Тя пое смъртоносния удар и спаси живота на малтийския президент. Освен двамата служители на НСО пострадаха още преводачката на Гуидо де Марко Илиана Сараулева (тя бе приета в болница с черепно-мозъчна травма и временна опасност за живота), официалният фотограф на малтийския държавен глава Лино Азопарди, (той бе приет в болница с пет счупени ребра, счупен таз, строшен ляв крак и кръвоизлив в лявата плеврална кухина), петричкото семейство Лили и Величка Андрееви (те пътували в колата, движеща се след камиона убиец) и спътникът на шофьора на камиона - благоевградчанинът Георги Капитански. Разследването на катастрофата продължи почти две години и половина и на 4 юли 2003 г. делото най-после се озова в съдебна зала. Връщаме се към този случай не защото може да се случи чудо и 42-годишният шофьор на камиона убиец Асен Анастасов да отърве решетките. Срещу него е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3 от НК (причиняване на смърт и телесна повреда на повече от едно лице), а в хода на следствието той е признал, че е карал с несъобразена скорост и не е могъл да овладее камиона на мократа настилка (малко преди катастрофата е валял дъжд). Интересът ни е породен от друго. Като граждански ищци и частни обвинители по делото са конституирани близките на загиналия офицер от НСО Стефан Янчулев. Съпругата и дъщеря му претендират за по 20 000 лв. кръвнина, а родителите на Янчулев - за 36 000 лв. общо. Колегата на Янчулев - Емил Коларов, е предявил иск към шофьора в размер на 100 000 лв., а Лили и Величка Андрееви искат само по 5000 лева. Всички други, пострадали при катастрофата, официално отказаха да искат обезщетения от шофьора на камиона убиец.Според прогнозите, делото може да излезе с присъда от първоинстанционния съд едва към края на годината. Тоест - докато стигне до третата и последна инстанция - Върховния касационен съд, най-вероятно ще минат още две-три години. Казано простичко - вероятността гражданските ищци по делото да си получат някога паричните обезщетения освен далечна става и илюзорна. Отделна история е риторичният въпрос - откъде редовият благоевградски шофьор Асен Анастасов ще намери 196 000 лева, за да удовлетвори всички финансови претенции към него. Така всъщност стигаме до основния въпрос: от десет-дванайсет години Националната служба за охрана (НСО) съществува без абсолютно никаква правна регламентация. Вярно е, че по статут тя се води президентска спецслужба (заедно с Националната разузнавателна служба - НРС). В същото време обаче държавният глава и администрацията му нямат някакви контролни правомощия по отношение на НСО.Още с идването си на власт през лятото на 2001 г. НДСВ обеща, че една от първите му грижи ще е да приеме нормативни актове, уреждащи дейността на специалните служби. До този момент нищо такова не се е случило и двете най-популярни тайни общества - НСО и НРС, продължават да водят едно по същество полулегално и не съвсем легитимно съществуване. Въоръжени с изключително много права и почти никакви отговорности (като се изключат теснопрофесионалните им задължения). Това, меко казано, странно положение явно устройва т. нар. български политически и управленски елит, защото в противен случай някой щеше да направи нещо по въпроса с узаконяването на двете спецслужби. Но за хората, мърдащи из недрата на обикновения живот, това двойствено положение взе да става нетърпимо. Защото техните деца, съпрузи и бащи гинат, пазейки живота и здравето на наши и чужди баровци. Но дойде ли време за изплащане на обезщетения - всички високоотговорни фактори се изпокриват като вампири при изгрев слънце.И докато ген. Бойко Борисов наистина стори нещо изключително благородно за децата на загиналите МВР-служители, шефът на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров и досегашните президенти на републиката (д-р Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов) не си мръднаха и пръста. С изключение на автографите върху няколко съболезнователни телеграми, за които и те вече отдавна са забравили...

Facebook logo
Бъдете с нас и във