Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Манолова пак "прекроява" ГПК

Банките вече ще са принудени да представят в съда договорите за кредити, въз основа на които искат изпълнителен лист "по бързата процедура" срещу длъжниците си, както и всички анекси към тях и общите си условия. Съдът ще има задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите. Ако такива клаузи бъдат установени, то тогава претендираното от банката задължение няма да е безспорно и заповед за изпълнение в нейна полза няма да може да бъде издадена. А банката ще трябва да мине по общия исков ред, за да докаже законността на вземането си и да съди длъжника, както си му е редът.

Това е само една от  сервираната тези дни поредна  порция промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова иницира. Тя ги представи публично в понеделник (25 февруари), а в сряда ги разясни и пред депутатите в Народното събрание.

Промените в ГПК, които се предлагат обаче, не  засягат само банките. Те дават нови възможности за оспорване пред съда  и за  спиране на принудителното събиране на вземанията във всички случаи, в които длъжникът не е бил открит на адреса си, а призовките и съобщенията до него са били лепени по вратите.

Повод за поредното "прекрояване" на отношенията между длъжници и кредитори стана твърде реалистичната възможност Европейската комисия да наложи на България санкции заради несъобразяването на законодателството със съдебната практика на Съда на ЕС, както и с директивите, които защитават правата на длъжниците. „В становище Европейската комисия на 24 януари 2019 г. уведомява Република България, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали същите удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в договори с потребители, за  противоречаща на правото на Европейския съюз. ЕК  предоставя двумесечен срок на България за предприемане на мерки за отстраняване на проблема. С цел избягване на бъдещи санкции срещу България и осигуряване на по-добра защита на длъжниците в  заповедното производство от злоупотреби на  банки, кредитни и монополни дружества, предлагаме  на Народното събрание да приеме тези изменения в Гражданския процесуален кодекс", пише в мотивите към проекта, представен от Манолова.

Първият проблем, който се опитва да разреши проектозаконът на Манолова, е именно с невъзможността в "бързото производство" по издаване на изпълнителен лист, съдът да осъществява контрол върху законосъобразността на договорите и да установи наличието на неравноправни клаузи в тях. Този проблем е особено страшен тогава, когато едновременно със заповедта за незабавно изпълнение се издава и изпълнителен лист, с който се започва принудителното събиране на вземането - по привилигированата уредба в прословутия чл. 417 от ГПК. В този случай длъжникът, дори и да успее (обикновено след години) да докаже в съда, че правата му са били нарушени от банката и да спечели всички дела срещу нея, междувременно може вече да е загубил имуществото си. Възможностите за спиране на действията на съдебните изпълнители са изключително ограничени.

Въвеждат се и други нови "нива на защита" за длъжниците, обяснява Манолова. Освен задължението на банките да представят всички документи по кредита в съда, се разширяват и възможностите за временно спиране на принудителното изпълнение, когато все пак бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Включително и когато действията на съдебните изпълнители вече са започнали.

"Изпълнението ще може да се спира в случаите, в които има неравноправни търговски клаузи или в случаите, в които длъжникът смята, че дългът е некоректно изчислен или пък че не дължи. И във всички тези случаи на възражение, във всички хипотези на чл. 417, ще се спира принудителното изпълнение“, обяснява омбудсманът. Тоест  новата възможност с възражение да бъдат блокирани действията на съдебните изпълнители срещу имуществото на длъжниците, ще важи не само за банковите кредити. Но са предвидени три изключения: спиране няма да се допуска, когато задължението е към държавата, общините или е за неплатени от работодателя заплати.

Така длъжниците няма да остават без имущество още преди да е приключил процесът, с който оспорват задълженията си и после да са принудени да водят още и още дела, за да си възстановят вредите. Но пък ще плащат още разноски и лихви – ако изгубят битката в съда.

Другата важна промяна в ГПК, която Манолова предлага, пък слага край на "автоматичното" завеждане на исков процес срещу всеки длъжник, който си е сменил адреса, без да уведоми никого или е заминал в чужбина. И заради това е бил уведомен за започнатото срещу него дело със залепена на вратата бележка. 

Досега законът предвиждаше, че ако длъжникът не бъде открит на адреса си, заповед за изпълнение срещу него не се издава, а спорът задължително се прехвърля за разглеждане по исков ред - т.е. внася се в съда. В този случай на липсващия длъжник му се назначаваше "особен представител" - адвокат, за който плащаше кредиторът. Пак той внасяше и пълната съдебна такса за разглеждането на делото. Т.е. целият предварителен масраф по съдебните дела падаше само и единствено върху кредитора.

Само че  когато става дума за енергийни дружества, ВиК, Топлофикации и колекторски фирми, които завеждат срещу неизрядните си клиенти по стотици дела на ден - това означава за тези дружества огромен ресурс, който те трябва да "инвестират" в съдебни разноски. При това без никаква гаранция, че ще спечелят делата срещу клиентите си. Стотици са случаите, в които фирмите плащаха огромни разноски, но накрая губеха делата в съда. Защото назначените особени представители им събаряха исковете заради неравноправни клаузи, недоказани вземания и куп още нарушения, които откриваха в договорите.

Така, впрочем,  хиляди хора не само не бяха „осъдени без да разберат”, а спечелиха споровете си с монополистите без да знаят за това. Но за това не се чу никъде. Занапред обаче такава "екстра"  няма да е възможна. Защото тази практика, с назначаването на особени представители на изчезналите длъжници, се отменя. Ако поправките на Манолова бъдат приети, длъжниците, призовани "с бележки",  ще трябва сами да пускат жалби и да оспорват вземанията на кредиторите си. И за всички действия по защитата си оттук-нататък да плащат сами.

За сметка на това обаче се предвижда длъжниците, които не могат да бъдат открити на адресите си, да могат да оспорват вземанията на кредиторите си от момента, в който узнаят, че срещу тях е започнало производство. Включително и когато принудителното изпълнение е вече започнало "Така обстоятелството,  че  заповедта  не  му  е  съобщена  лично  (което може да  е станало по независещи от него причини – например премахване  на залепено   уведомление   от   недобросъвестни   лица   или   поради   други обстоятелства), няма да препятства защита на длъжника", се казва в мотивите към проекта.

В ГПК се въвежда нов член 423а, според който: "в случай, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, независимо от влизането й в сила, длъжникът има право да подаде възражение в двуседмичен срок от узнаването пред заповедния съд". Освен това се предвижда подаденото възражение автоматично спира принудителното изпълнение по издадените заповеди за изпълнение.

Преценката дали да плати доброволно, или да води дела в съда също вече ще е оставена на длъжника - "автоматични" процеси в негова защита няма да се водят. В съобщенията, които изпращат съдилищата до длъжниците, задължително ще пише, че ако обжалват, без да имат основания за това, може да се натоварят с още финансови задължения – за съдебни разноски.

Събирането на становища по законопроекта на Манолова едва сега започва. И тъй като то засяга много сериозни интереси - със сигурност ще има и мнения "против".

Бедата е там обаче, че опитът да се "преварят" санкциите от Брюксел с бързи промени в ГПК идва в разгара на предизборната кампания, която вече тресе държавата с пълна сила.  А "вечната тема" за кредиторите и длъжниците и без това си е жежка - дори и без да се "нагрява" допълнително от обичайния мерак на депутатите да се харесат на своите избиратели.

Затова опасенията, че отворен веднъж, при това точно преди изборите, този въпрос ще подпали законотворческия гений на народните представители  и към предложенията на Манолова ще се навървят още десетки, едно от други по-популистки, си е съвсем основателен.

Още по-основателен е страхът какво в крайна сметка ще излезе изпод  депутатската "закономелачка" в парламента...

Facebook logo
Бъдете с нас и във