Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАРГАРИТА МИХНЕВА: ЗА МЕН ТОЗИ СЛУЧАЙ Е ПРИКЛЮЧИЛ

Докато Параграф 22 подготвяше публикацията за печат, репортер на вестника се свърза с Маргарита Михнева, за да публикуваме и нейната позиция. В разговор по телефона обаче тя заяви, че за нея случаят Хубнер отдавна е приключил. Каквото е имало да бъде казано, съм го казала по време на разследването. От това новина няма да излезе, защото този човек не е наред. Аз го съжалявам, защото на всеки може да се случи. За себе си г-жа Михнева сигурно е убедена, че случаят Хубнер е приключил. Но понеже тя категорично за втори път отказа да разговаря с представител на вестника, ще си позволим да цитираме нейните обяснения по случая, дадени на 9 ноември 2003 г. по време на полицейската проверка в Пето РПУ-София. В тях г-жа Михнева заявява следното:Запознах се Адолф Хубнер през 1991 г. в България. След един месец бях командирована от Българската национална телевизия във Виена. Тогава, в австрийската столица, за втори път се видях Хубнер и посетих офиса му. Месец след тази среща във Виена Хубнер дойде в София и ме потърси. Беше много внимателен и любезен с мен. Така ние започнахме да се виждаме винаги когато идваше в България или аз посещавах Виена. Повод за честите ми посещения там беше също и приемането ми за член на световноизвестния Интернешънъл прес институт (IPI). През 1991 г. почина баща ми. Аз споделих с Хубнер, че съм в бракоразводен процес и желанието на баща ми и моето бе да си купя жилище и да започна живота си наново. Обясних му, че се тревожа от факта да не би съпругът ми да предяви претенции към бащините ми пари, ако направя сделка по време на развода. Бях в много тежък период и той ме разбра и подкрепи изцяло. През 1992 г. аз му помогнах да регистрира фирма в България. След това избрах жилище и уредих всички законови формалности, защото Хубнер беше чужденец. И така жилището беше купено от мен, с мои средства, но на името на фирмата. Когато приключил ремонта, тъй като имахме планове да живеем заедно, Хубнер ми даде генерално пълномощно и ми завеща апартамента. През 1994 г. пред нотариус Валери Манчев Хубнер направи завещанието. Същата година веднага открих сметка в ДСК, за да плащам консумативите, данъците и таксите на жилището. За периода 1992 г. до момента (9 ноември 2003 г. - бел. ред.) всички консумативи на апартамента са плащани с мои средства. През 1994 г. започнах да подозирам Хубнер, че е човек, от когото могат да се очакват изненади. Виждах, че вече четвърта година не прави нищо в България. Аз работех, увеличавах капитала на фирмата. Имах чувството, че ме е избрал за съдружник, за да експлоатира името и позицията ми в обществото и да печели. През 1995 г., по препоръка на IPI, сключих договор с Таунусфилм. Получих виза и официална акредитация от Бундестага и станах официален кореспондент на Таунусфилм - Германия, за България. Открих банкова сметка във Виена, по която Таунусфилм ми превеждаше заплатата - 2084 г. марки. Понеже много пътувах, за улеснение дадох спесимен от подписа си на г-н Хубнер и неговата секретарка г-жа Астрид Хаген (във виенския офис на Хубнер - бел. ред.) да имат право да теглят пари от сметката ми. През 1996 г. Хубнер ми се оплака, че има финансови проблеми. С мое знание г-жа Хаген, в продължение на година и половина, изтегли всичките ми трудови доходи. Аз работих, печелих за фирмата (Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг ЕООД - бел. ред.), той взимаше печалбата. Аз му преведох целия приход от заплатите си, но не безвъзмездно. През 1997 г. Хубнер престана да идва в България. Тревожех се какво е станало. Болен ли е? Жив ли е? В България общите ни познати ме питаха за него. В края на 1997 г. човек на име Стефан Холтер - адвокат, ми се обади по телефона и ми съобщи, че Хубнер е арестуван и е в затвора на австрийския град Велс. При обиска намерили синия му български паспорт и документи за фирмата му в България. По телефона говорих няколко пъти с г-н Холтер и колегите му Нюзбаумер и Херцог от адвокатската кантора....Тук се налага да прескочим около половин страница от обясненията на Маргарита Михнева пред полицейския дознател, защото те нямат пряко отношение към случая с ЕООД-то и фирмения апартамент. Навръх Новата 2000 година се видях с Хубнер във Виена. С очите си видях, че е напълно разорен. Бяха конфискували всичко - семейното му жилище, фабриката, офиса. Той отново се държеше любезно с мен. Притесняваше се за фирмата си в София - да не би властите в Австрия да направят проверка още веднъж. Сподели с мен, че е по-добре да няма нищо в София. По това време му съобщиха, че г-жа Марк (приятелка на Хубнер в САЩ - бел. ред.) е на смъртно легло, че има проблеми около завещанието и трябва спешно да замине за Флорида. И той отлетя. Не ми се обади повече...През 2001 г. дойде в София и заедно се явихме пред нотариус Валери Манчев. Той прехвърли дяловете си от фирмата на мен, за да заличи всички следи от фирмата си в България. Наказателният му процес в Австрия не беше завършил. Пред следствието в Австрия Хубнер беше дал показания, че няма никакни фирми в България, че всичко е мое, че жилището е купено с мои пари, че печалбите от фирмата са мои. Аз бях потвърдила тази истина пред адвокатите му в Австрия. Той се притесняваше, че след моите и неговите показания австрийските власти могат отново да търсят активи на фирмата му. Междувременно беше започнало съдебно дирене във Флорида. Тогава, през 2001 г., той ме уверяваше, че след като приключат процесите му, всичко ще се оправи.След сделката изчезна отново. Прибра оригиналите на всички документи. Аз обявих фирмата му в ликвидация и на 20 февруари 2002 г. получих акт за собственост на основание правоприемство.Хубнер изчезна отново. Вече трета година (бел. ред. - явно г-жа Михнева визира периода 2001-2003 г.) нямах никаква информация за него. Дори чух, че е умрял. От следовател Богоев (бел. ред. г-жа Михнева визира оперативния работник от Пето РПУ-София, който е водил полицейската проверка по случая) разбрах, че е идвал в България през септември тази година (бел. ред. - става дума за 2003 година). Не ми се е обадил. Опитал се е да продаде жилището през главата ми. Търсил е начин да вземе пари. Явно е изпаднал в бедствено положение. Но моят нотариален акт от 2002 г. е попречил да извърши измамата. Сега аз ще заведа регресен иск срещу него, да ми върне всичките пари, изпратени по официален банков път, и стойността на апартамента в размер на 200 000 долара, след като добре знае и лично е дал показания в Австрия, че няма никакъв принос. Сега Хубнер трябва да доказва какви пари е спечелил по честен път в България и какви пари е получил от мен в Австрия. Вече знам адреса му и ще заведа иск тук в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във