Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МАРГИНИТЕ МАРГИНАЛИЗИРАХА МАФИЯТА?

Умишлено или не, братята Красимир и Николай Маринови, по-известни като Големия и Малкия Маргин, все по-трайно навлизат в нашия бит. И то с такива темпове, че неусетно станаха неотменна част не само от делника на народа, но и от неговия празник.
Преди девет-десет години ситуацията бе следната. Обикновените хора говореха за двамата Маргини и за останалите учредители на бившата групировка СИК - Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Пантю Пантев-Поли, Милчо Бонев-Бай Миле и Венцислав Стефанов, с половин уста. И внимаваха да са си платили рекета в уречения час, да прехвърлят доброволно на сикаджиите задължителните 51% от фирмите си или да им преотстъпят за вечно и безвъзмездно ползване имота си край Черно море.
А какво правеха в това време доста сериозна част от служителите в т. нар. компетентни органи? През деня мълчаха като риби (уж в името на оперативната и следствената тайна), а през нощта охраняваха въпросните сикаджии и сътрудниците им, събираха вземанията им, охраняваха бизнеса или купоните им, даваха им акъл какво и как да правят, за да си нямат работа със закона. И най-важното - получаваха трудовите си възнаграждения в брой, без изобщо да се интересуват откъде идват парите.
Днес ситуацията е точно обратната. Обикновените хора могат да си приказват за двамата Маргини и за все още живите им колеги - Маджо, Пашата и Венцислав Стефанов, каквото си поискат, но не го правят. Защото им е омръзнало, защото им се повдига само от мисълта за тях и защото отдавна са затворили кошмарните страници от живота си, наричани с умилителното 90-те години на миналия век.
За сметка на това обаче споменатите служители в т. нар. компетентни органи вече не спират да приказват. По принцип, а не по същество.
В началото на седмицата (понеделник, 8 май), например шефът на столичната съдебна полиция Евгени Тропчев направо полудя. От сутринта той бе подложен на неспирни медийни атаки, но така и не успя да убеди репортерите, че съдията по делото срещу Маргините - Лада Паунова, не се движи с охрана, защото няма причини да бъде охранявана.
Оказа се обаче, че крушката си имала опашка. Още на другия ден (вторник, 9 май) заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов обяви, че съдия Лада Паунова е под засилена охрана, при това - денонощна. Г-н Бонгалов не уточни причините, поради които за жената са били закачени трима-четирима души от специализираното звено за защита на свидетелите и магистратите, но направи опит да се измъкне с уточнението, че тя гледа делото срещу братята Маргини в София.
Оттук нататък не бе много трудно да се установи, че идеята за охраната на Лада Паунова принадлежи на Светлин Михайлов - председател на Софийския градски съд и неин пряк ръководител. Но не защото тя е получавала някакви заплахи във връзка с делото, а... просто така, за всеки случай.
Нормално е, делото наистина е тежко, защото Маргините ще бъдат съдени за организирането на три поръчкови убийства, би възкликнал непредубеденият българин. Също толкова нормално е и антимафиотите на Главна дирекция Борба с организираната престъпност (бившата НСБОП) да удрят денонощно всички възможни бизнеси на мафията, включително и престъпленията, извършени във виртуалното пространство. Поне засега, Параграф 22 няма да се занимава със сензацията на седмицата, наречена от неколцина капацитети нов кръстоносен поход срещу интелектуалното пиратство.
А причината е повече от очевидна. Трите структури, които оглавяват въпросния кръстоносен поход срещу незаконното разпространение на музика, компютърни програми и филми - Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), Сдружението на издателите на бизнессофтуер (BSA или Би Ес Ей) и Българската асоциация за борба с незаконното използване на защитени аудиовизуални произведения (БУЛАКТ) - изобщо нямат право да говорят от името на... целия свят.
Ако статистиките на ГДБОП са верни (а те не са верни, но това е тема на друг разговор), само МВР, Министерството на финансите и Националният осигурителен институт са изтеглили общо около 2000 терабайта информация от ИНТЕРНЕТ. Това означава - съвсем образно и много приблизително - около 700 000 пълнометражни филма, над 15 милиона видеоклипа, несметно количество компютърни програми и игри, плюс неизчислим брой аудиофайлове (МП-тройки).
Оставяме настрана кои са тези ненормалници, които по цели денонощия се трудят пред компютрите си, за да теглят и качват файлове и програми, които никой никога не може да използва, да изгледа или да изслуша. По-важното е, че споменатите три антипиратски структури имат право да предявяват някакви претенции не за 5 или 10%, а за не повече от... 0.001 на сто от незаконния обмен чрез ИНТЕРНЕТ. Защото те защитават правата в България на десетина-петнайсет американски компании, произвеждащи филми, музика и софтуер. Вярно - тези компании са най-големите и най-елитните, примерно - Майкрософт, Уорнър, Юнивърсъл (бивша Полиграм), Сони и т. н., но те изобщо не са единствени на пазара.
В този ред на мисли (както се казва на чиновнически жаргон) на БАМП, Би Ес Ей и БУЛАКТ изобщо не им влиза в работата кой сваля и качва в ИНТЕРНЕТ порно или документални филми, МП-тройки и видеоклипове на независими продуцентски къщи или пък софтуерните продукти, разработени от конкурентите на Майкрософт. Още по-малко пък е работа на българската държава (в лицето на ГДБОП и МВР) да решават междуфирмени спорове със силови методи и чрез наказателни репресии.
Така че, ако някоя от трите антипиратски структури иска да защити правата на своите клиенти или работодатели, би трябвало да заведе граждански дела срещу фирмите, които са собственици на двата портала - Арена и Дейта, съответно - Касад ЕООД и Хоумлан АД. И в хода на процесите да докаже, че именно те са откраднали филмите, компютърните програми или музикалните клипове, които минават през двата портала, пуснали са ги в мрежата с търговска цел и затова трябва да заплатят обезщетение в размер на... 50 или 100 млн. долара.
Но понеже подобни доказателства е невъзможно да бъдат събрани (по ред причини, които не могат да бъдат описани накратко) и понеже ищецът трябва да внесе предварително държавна такса в размер на 4% от сумата на търсеното обезщетение, трите антипиратски организации просто... използват държавния репресивен апарат. При това - по най-евтиния за тях начин - чрез сигнали за извършени престъпления в областта на интелектуалната собственост.
За съжаление, единственият, който усети за какво става дума, бе главният прокурор Борис Велчев. Във вторник (9 май) той сподели с широката общественост позицията си по въпроса с борбата срещу пиратството, но тя никак не зарадва главните действащи лица в ИНТЕРНЕТ мелодрамата.
Трябва да вземем такива мерки за защита на интелектуалната собственост, които далеч надхвърлят това да уплашим петима тийнейджъри, като им проверим домашните компютри, заяви Борис Велчев, след което продължи в още по-коварна посока: Защо наказваме тези, които свалят филмите от ИНТЕРНЕТ, но не и тези, които ги продават по сергиите на пл.Славейков за пет лева? Покрай тази сергия минават стотици униформени всеки ден, но никой не взема мерки да я затвори и българският гражданин приема това за нормално.
Какво се случи след изявлението на главния прокурор вече е известно. Вместо да хукнат към столичния площад Славейков и да конфискуват оттам най-малко 50 000 пиратски диска с музика, филми и компютърни програми и игри, антимафиотите дискретно огласиха, че зад arenabg.com стои човек, близък до взривения (на 19 януари 2004 г.) сикаджия Стоил Славов-Телето, а зад другия портал - data.bg, човек на небезизвестния (и все още жив) контрабандист Николай Методиев-Ники Пилето.
С което още повече засилиха подозренията, че в случая изобщо не става дума за защита на нечия интелектуална собственост, а за... съвсем други работи. Примерно - за последващо свързване на интелектуалните пирати от arenabg.com с братята Маргини. Което, между другото, никак няма да е трудно, защото Телето е покойник, а братята ги е страх да споделят знанията си по темата Кой и защо поръча атентата срещу него?
Още повече че според информационната система Дакси Ники Пилето няма нищо общо с конкурентния портал data.bg. От фирма на фирма следите водят право до... смъртния враг на Маргините - Младен Михалев-Маджо. В момента той не е в Швейцария или в Испания, както гласят слуховете, а е в слънчева и социалистическа Куба, зорко охраняван от дузина бивши кубински спецченгета. Доколкото Параграф 22 успя да разбере, засега Маджо няма никакво намерение да се връща в родината (поне официално), за да даде показания по делото срещу бившите си съдружници и приятели. Ако това се случи, процесът срещу тях най-вероятно ще се проточи, заседанията ще бъдат засекретени, а обществото никога няма да разбере поне част от истината за генезиса на българската мафия.
Всъщност каква мафия, какви пет лева? Я какво мощно интелектуално пиратство се вихри навред край нас?

Facebook logo
Бъдете с нас и във