Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Марио Николов - съден недосъден, но на свобода

Хората сигурно смятат, че известният бизнесмен Марио Николов, когото осъдиха на много години затвор за присвояване на милиони евро по САПАРД, отдавна търка наровете на някой затвор. Отдавна, защото откакто президентският спонсор и неговата престъпна група за източването на САПАРД получиха присъди, мина година и половина. Заглавията в медиите по това време внушаваха, че Марио Николов едва ли не вече е навлякъл раираните одежди, а българските власти с гордост отчитат ли, отчитат пред Европа тези осъдителни присъди.


Заблудени вероятно са останали и онези членове от екипа на мисията на ЕК, дошли през миналата година да проверят как се движат знаковите дела. Защото на едно от заседанията по това дело присъстваха дори европейски експерти, сред които и хора от ОЛАФ. Времето обаче минава, бомбастичните заглавия вече са забравени, а членовете на така нашумялата престъпна група си се разхождат на свобода и финалните акорди на този процес не се виждат в обозримо бъдеще.


И тъй като хората вече отдавна забравиха за какво точно съдиха бизнесмена и неговите сподвижници, не е зле от време на време да им се припомня. Престъпната група бе задържана в началото на 2007 г. при международна спецакция с участие и на българските служби. Според прокуратурата Марио Николов е получил незаконно 7.5 млн. евро по САПАРД чрез фалшифицирани в съучастие с германци документи, в които стари месопреработвателни машини са представени за нови. След това парите са били изпрани през офшорка и получени от курортния комплекс Дюни, собственост на друг президентски спонсор - Людмил Стойков. Освен Николов обвинени бяха и жена му - Марияна, Радмил Петров, Иван Иванов, Петя Хаджииванова, Анна Шаркова, Лазарина Георгиева, Валентин Ангелов, Григор Главев.


След проточил се две години драматичен процес, в края на март миналата година, настоящият шеф на Върховния административен съд (ВАС) и бивш ръководител на градския съд Георги Колев оправда само бизнесмена Стойков, а останалите ги призна за виновни в пране на пари. Съдът постанови присъда от 10 години лишаване от свобода и глоба от 30 хил. лв. за Николов. Жена му Мариана получи осем години лишаване от свобода и глоба от 30 хил. лева. Ана Шаркова, Иван Иванов, Григор Главев и Валентин Ангелов получиха по шест години затвор и 30 хил. лв. глоба.


Изглеждаше, че магистратите са сложили каруцата пред коня, тъй като групата бе осъдена за пране на пари от престъпление, което към онзи момент все още не бе доказано. Но в свое тълкувателно решение Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че може да се произнесе осъдителна присъда за изпирането им, при условие че има достатъчно убедителни доказателства за престъплението.


В края на юни миналата година Николов получи втора тежка присъда - 12 години затвор, и конфискация на половината му имущество, след като градският съд в София го призна за виновен и в това, че е ръководил организирана престъпна група, която е вършила документни измами по европейската програма. Съпругата на Николов получи пет години зад решетките по това дело. Подсъдимите Ана Шаркова, Валентин Алексиев, Лазарина Георгиева и Иван Иванов също бяха признати за виновни. За участието си в престъпната група те бяха декорирани с по четири години лишаване от свобода и по десет години за документните престъпления.


След широко разгласените осъдителни присъди, макар и само на първа инстанция, делото бе обжалвано пред по-горната инстанция и отново се върна към обичайните за съдебната ни система тегави темпове.


Първото заседание на въззивната инстанция - Софийския апелативен съд, (САС) за прането на милионите срещу групата Николов-Стойков трябваше да се състои на 16 май тази година. То обаче не се състоя и бе отложено, тъй като някои от подсъдимите не били редовно призовани. Освен това един от адвокатите на Николов се оплака, че бил уведомен за делото непосредствено преди него и бил ангажиран по друг процес. Призовки за делото не бяха получили и трима от подсъдимите - съпругата на Николов - Марияна, Григор Главев и Иван Иванов. На всичко отгоре пък нито един от обвиняемите, получили редовни призовки, не се яви в съдебната зала, тъй като законът им давал право на това. Защитниците поеха ангажимента за следващото заседание, което бе насрочено за 7 юни, да уведомят клиентите си.


Проблемът с трудното откриване на подсъдимите, за да им бъдат връчени призовки (особено по делата от висок обществен интерес), е една от причините, които не от вчера спъват нормалния ход на съдебните процеси. По ирония на съдбата два дни преди фалстарта на това мастито дело в Софийския апелативен съд Висшият съдебен съвет (ВСС) предложи призовкарите да получат униформи с отличителни знаци и по-големи законови правомощия, тъй като бе отчетено, че проблемите с привикването на страните в съдебния процес е една от основните причини за забавянето на делата. Причината била, че в някои райони лицата трудно се откривали заради липсата на задължителна регистрация при промяна на адреса. Освен това нямало и достатъчно хора за тази работа.


Оказа се обаче, че проблемът в този процес не е само с призоваването. Очакваше се делото най-сетне да тръгне на 7 юни, но и на тази дата заседание така и не се състоя. Причината остана недоизяснена. Разбра се само, че страните по делото имат ангажименти, и така се стигна до поредната отсрочка. Очакванията, че процесът най-сетне ще стартира в края на юни, за когато бе пренасрочен, отново се оказаха напразни. И на 30 юни заседание не се състоя, но този път поради здравословни причини на подсъдим - до болка познатата ни ахилесова пета на съдебната ни система. В разгара на лятото се оказа, че със здравето го е закъсал подсъдимият Георги Главев. На съда беше представен болничен лист, че човекът страда от силни болки, предизвикани от коксартроза.


В края на миналата седмица знаковото дело отново не сколаса да потегли - вече за четвърти път, и пак поради отсъствието на подсъдимия Григор Главев. Както и на предишното заседание, адвокатът на подсъдимия Зоя Иванова отново представи медицински документ, според който нейният подзащитен е претърпял операция на 13 септември, при която на десния му крак е поставена изкуствена тазобедрена става. Така неговото отсъствие за сетен път стана пречка да бъде даден ход на делото. Последно процесът бе отложен за края на ноември, когато Софийският апелативен съд отново ще опита да му даде ход по същество. Ако дотогава претърпелият операция подсъдим влезе в подходяща здравословна форма, за да се яви пред Темида, нищо чудно междувременно да се разболее някой друг. Или пък да се окаже, че пак някоя от страните не е призована редовно. Или пък да се разболее някой адвокат, макар че на подобни случаи им намериха колая с назначаването на резервните защитници. Нека не забравяме също, че след като мине на тази инстанция, делото може да бъде обжалвано и пред Върховния касационен съд, който последен си казва думата. Така че има още много вода да изтече, докато се види краят на този процес. Може би трябва да съжаляваме, че министър Цветанов не успя да издейства прехвърляне на делото в Германия, каквото намерение имаше.


Както е известно, замесеният в тази афера от германска страна - Улрих Райзахер, шефът на фирмата, която е предоставяла на Николов стари машини, описани като нови, беше осъден на две години и девет месеца лишаване от свобода още през 2008 г. и влезе в затвора осем дни след произнасянето на присъдата. Нищо чудно вече да ги е излежал, докато у нас съдът се тутка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във