Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Мечтата Шенген и винарките

Едно винарско селце мъти главата на държавата в последните години. По-сладка от непрекипяла шира, мечтата по Шенген - селце във Великото херцогство Люксембург, близо до границата с Германия и Франция, става все по-натрапчива и силна.
Има защо - тук, а и по света са много популярни белите вина от долината Мозел: „Бофор, „Оксеруа и „Елблинг, „Риванер, „Вормелданг, „Крехен, „Кемих и „Ризлинг, Тевюртраминер и „Силванер.
Градусът на тази мечта се вдига за първи път на далечния 14 юни 1985 година. Тогава пет европейски държави - Люксембург, Белгия, Холандия, Франция, Германия, подписват споразумение за премахване на вътрешните граници между страните членки на ЕС и за общ граничен контрол по ГКПП на външните им граници. Това става на борда на кораба „Принцеса Мария Астрид, плаващ по река Мозел, край брега на селото на потомствени винари Шенген.
Четвърт век по-късно, далеч от Мозел, винарски мушици могат да се зърнат и на българска почва. А мечтата, носеща името на люксембургското село, е на една ръка разстояние. Толкова близо, че във връзка с присъединяването на България към Шенген в началото на август МВР обяви конкурс за набиране на кандидати за Специализирания отряд Въздушно наблюдение на Главна дирекция Гранична полиция. Вътрешното ведомство търси петима пилоти, един борден инженер, един инженер по вертолетни двигатели, трима бордни техници и петима авиомеханици. Те са необходими, защото преди да се окажем там, ние трябва да изпълним редица препоръки, свързани с осигуряване на надежден контрол и наблюдение на външните граници на ЕС, включително и по въздуха.
В средата на тази година, в изпълнение на проект по програма PHARE и сключен договор с италианската фирма AGUSTA WESTLAND - Италия, в Главна дирекция Гранична полиция бе доставен един хеликоптер от лек тип AW 109 Power. С него трябва да се осъществяват въздушен контрол и наблюдение на държавната граница. А през ноември за същата цел ще бъдат доставени още три хеликоптера - един от среден тип AW 139 и два от лек тип AW 109 Power. Съгласно сключения договор с фирмата доставчик на новите хеликоптери пилотите, които ще летят на тях, ще преминат курс на обучение във фирма AGUSTA WESTLAND. С тази квалификация като служители от Специализирания отряд Въздушно наблюдение в Гранична полиция те ще могат да участват в международни операции, в хода на които ще имат възможност да обменят опит и най-добри практики с колегите си от граничните власти на страните-членки на ЕС, заявяват от МВР.
Ситото на конкурса е доста ситно: освен основните изисквания за работа в МВР, кандидатите за летателните длъжности трябва да притежават валидно медицинско свидетелство за летателна годност, да имат специалност летец-пилот на вертолет. За тези, които ще управляват машините от тип AW 139, се иска да са летели минимум 200 часа като пилоти-командири на вертолет (Pilot in Command), а за пилотите на тип AW 109 Power - 70 часа. Изисква се още те да имат квалификация за полети по прибори (IFR), да владеят говоримо английски език на ниво, не по-ниско от В1, съгласно общата европейска езикова рамка.
За радост на вътрешното ведомство, два дни преди да изтече крайният срок за подаването на документи (3 септември, петък), се оказва, че кандидати има бол. За петте пилотски позиции в сряда (1 септември) те вече бяха десет, за борден инженер - трима, за инженер-специалист - също трима, за авиомеханици - осем. Не стоят така нещата единствено за позицията борден техник, където до този ден имаше само един кандидат. Причина за това може би е изискването за средно образование, но и летателен стаж, коментираха от МВР. Като цяло обаче има условия за избор, така че в Специализирания авиоотряд на МВР със сигурност ще влязат добри пилоти.
Действително ли обаче мечтата за Шенген е само на една ръка разстояние? Ако се вярва на външния министър Николай Младенов, това ще стане ясно след половин година. Кандидатурата ни за Шенген ще бъде разгледана през следващата година. Присъединяването ни към договора зависи от различни фактори, но голяма част от тях са в наши ръце. Едно от условията е успешното въвеждане на документите с биометрични данни, друго - приключване на проверките по границите. Имаме основания да смятаме, че вървим по план, обяви Младенов в интервю от 29 август по БНР.
Той съобщи, че оценката на България зависи от консенсуса на страните членки на Шенген. Правим всичко възможно, за да докажем, че отговаряме на критериите. В края на миналата година правителството гласува 30 млн. лв. бюджет за дейностите, които трябва да свършат МВР и външното министерство по плана за включването ни в Шенген, обяви министърът на външните работи.
Младенов очаква България да се присъедини към Шенгенската зона, както е планирано - до края на 2011 година. Надявам се, че до лятото на следващата година официално ще сме готови да започнем преговори с нашите партньори, заяви той. Същата надежда изказват и голяма част от евродепутатите ни в Брюксел, според които договорът за включване на страната ни към зоната ще бъде подписан още в средата на следващата година. А от началото на 2012 г. България вече трябва да е пълноправен член на Шенген.
За да се спази този график обаче, МВР най-накрая трябва да въведе прословутата Шенгенска информационна система (ШИС). Трябва да я интегрираме у нас, тъй като през нея държавите от зоната обменят данни. Тя поддържа архив за над 1 млн. души. В сървърите се пазят личните данни на граждани със съмнително поведение, както и информация дали са засичани с чужди документи за самоличност, били ли са въоръжени, залавяни ли са с откраднати пари или кола, и как да се подходи при евентуалната им поява.
Освен с информационната система до подписването на договора догодина България трябва да разполага с необходимата техника за охрана на границите й със съседките, които не са приобщени към зоната. След приемане на България в Европейския съюз страната ни отговаря за наблюдението на 1 647 км от външните граници на ЕС. За ефективното изпълнение на този ангажимент обаче е необходимо въвеждането на нови технологии и доставката на съвременно оборудване. Това пък изисква голям финансов ресурс. Той ще бъде осигурен от средства от ЕС и от републиканския бюджет. Няма друг начин да се стигне до пълно прилагане на Шенгенското законодателство, поради което пари за друго може да няма, но за тази цел трябва да се намерят.
Една от задължителните мерки, които трябва да се въведат, е изграждането на цифрова клетъчна радиосистема Тетра по западната ни граница и да се разшири съществуващата мрежа по югоизточната и синята граници, както е записано в Националния план на правителството за Шенген-2010. Крайният срок да приключим с Тетра е 30 септември 2010 година. Накратко, системата, която между другото ще се въведе за нуждите на всички МВР-служби в бъдеще, е нова цифрова радиокомуникационна технология със специално предназначение (Private Mobile Radio, PMR). Тя е предназначена да задоволи нуждите на организациите за обществена сигурност и безопасност и да замени сега съществуващите конвенционални аналогови системи. Тетра ще даде възможност за създаване на унифицирана единна инфраструктура за мобилна комуникация на държавните органи и на службите за обществена безопасност и сигурност.
Още през 2003 г. ЕС започна да финансира по програма ФАР изграждането на първата TETRA мрежа на Балканския полуостров, която бе предназначена за Гранична полиция. Основна задача на мрежата е да направи по-ефективен контрола по бъдещите външни граници на ЕС (българо-турска граница и т.н.). В този първоначален етап тя има покритие в София и Софийското поле (от Драгоман до Вакарел) и в Югоизточна България, което не е достатъчно за изискванията за Шенген.
При нарастващото безпаричие се очертава и проблем с изпълнението на т. 19 от Националния план, която предвижда внедряване на биометрична версия на визовата система, с възможности за събиране и обработка на пръстови отпечатъци и фотография на всички ГКПП на външните граници на Република България. Крайният срок за пускането й е 31 декември 2010. Като се имат предвид неразбориите около издаването на новите документи за самоличност, срокът за въвеждането на биометрията във визите направо е нереален.
Авторите на Националния план за Шенген-2010, изглежда, са си правили сметката без кръчмаря, защото там е записано, че до 30 септември трябва да се достави и корабна техника за контрол на Черноморска граница и по река Дунав като международен плавателен път. В случая се изискват един 200-тонен кораб за наблюдение на морските пространства на страната като външна морска граница на ЕС, два 50-тонни кораба за контрол в териториалните води и два 20-тонни катера за контрол в акваторията на Пристанище Варна и Пристанище Бургас. За контрол и наблюдение на р. Дунав са нужни шест патрулни катера до двадесет метра.
По време на испанското председателство на ЕС, което изтече през юни тази година, се чуха оценки, че България ще бъде готова да влезе в зоната едва през 2013 г., а не през 2011, каквито са надеждите ни. Само с надежда една мечта обаче не може да стане реалност, необходими са действия и пари. Със сигурност при липсата на едно от тези условия ще чакаме с нарастващ страх унгарското председателство, което трябва да си каже тежката дума през март идващата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във