Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЕЧЪТ НА ТЕМИДА УВИСНА И НАД НИКОЛА ФИЛЧЕВ

Някак естествено лидерите на управляващата коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган пропуснаха да отчетат един от най-големите си провали: назначаването на бившия главен прокурор за посланик в Казахстан. И това никак не е случайно, защото на 9 февруари, когато на закрито правителствено заседание Никола Филчев бе принуден да стане дипломат, управляващите нямаха логично обяснение за този свой ход. С изключение на едно: те бяха притеснени, че ако не намерят на Филчев подходяща работа - достатъчно далеч от България и гарантираща недосегаемостта му от закона, просто... ще им се случи случка.
Съвсем разбираемо, въпросното обяснение изобщо не видя бял свят. Още в деня на забележителния избор премиерът Сергей Станишев заяви, че кой ще ходи посланик някъде и кой няма да ходи било работа на правителството. А на 17 февруари депутатът от БСП и бивш конституционен съдия Александър Арабаджиев сподели с аудиторията на БНТ, че изпращането на Никола Филчев за посланик в Казахстан го изважда от дневния ред, а разследването на неговата дейност не трябва да бъде първото нещо, с което да се заеме новият главен прокурор Борис Велчев.
Не мисля, че разследването на Никола Филчев само по себе си ще ни освободи от проблемите, които имаме с организираната престъпност, каза още червеният депутат Александър Арабаджиев и дебело подчерта, че разследването на бившия главен прокурор не бива да се превръща в тема на деня.
Тъкмо обратното. Дори една повърхностна ревизията на дейността на бившия главен прокурор би установила с лекота четирите най-любими хватки, чрез които Филчев и най-близкото му обкръжение препъваха държавата в борбата й срещу мафията: назначаване и повишаване на некадърни, но верни магистрати; разпъване на началнически чадър над корумпирани прокурори; манипулиране на дела с указания по телефона или в разговор на четири очи, което по закон е забранено; периодично изчезване не само на документи или отделни материали по наказателни и дисциплинарни дела, но и на... цели наказателни и дисциплинарни дела.
Колкото и страховито да звучи всичко това - заради неограничената власт, с която разполагаше Никола Филчев - то си е чиста истина.
През петте години на своето съществуване Параграф 22 неведнъж е писал по тези теми. Като се започне от странните птици, с които Никола Филчев пренасели Върховната касационна прокуратура. Мине се през нежеланието му да образува дела по сигнали за корумпирани окръжни и апелативни прокурори. И се стигне до вземането на оределени дела на специален отчет, чиято съдба и днес никой не знае каква е.
Във вторник (15 август) обаче екипът на Параграф 22 за първи път видя и пипна истински документ, че са налице достатъчно данни бившият главен прокурор да е извършил... истинско криминално престъпление. Безценният документ е заведен под № 30266/2206 по описа на Върховната касационна прокуратура, адресиран е до софийския адвокат Теньо Ганчев и в него се казва (правописът е оригинален):
По повод жалбата ви до главния прокурор на република България бе извършена проверка, в хода на която се събраха достатъчно данни за извършено престъпление по чл.319 от Наказателния кодекс от бившия главен прокурор Никола Филчев. Същевременно давността за това престъпление е изтекла. Няма данни давността да е прекъсвана или спирана.
Доколкото всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, изложеното по-горе се отнася и до твърдяното от вас извършено от Славчо Кържев - подбуждане към извършване на престъплението по чл.319 от Наказателния кодекс. Подпис: прокурор Васил Миков.
Историята, която би трябвало да приключи с току-що цитираното писмо е колкото смешна, толкова и тъжна. Тя започва преди десет години, когато Славчо Кържев е окръжен прокурор на Смолян, а Теньо Ганчев все още е студент по право в Софийския университет Св. Климент Охридски.
На 26 февруари 1996 г. във в 168 часа се появява публикация, озаглавена Прокурори веселяци и подписана от Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев. В нея се разказва как малко по-рано окръжният прокурор на Смолян посреща група проверяващи от Главна прокуратура. Два-три дни преди инспекцията Славчо Кържев кара двама свои агенти да отидат в местната държавна свинеферма и да счупят крака на едно прасе. След това ветеринарят бракува добичето и то се озовава на... прокурорската софра.
Смъртно обиден от журналистическата интерпретация на събитието, Славчо Кържев завежда дело за клевета срещу 168 часа ООД и Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев под № 715 от 1996 г., което е разпределено на Първо следствено отделение на Столичната следствена служба.
На 27 януари 1998 г. делото е внесено в Софийския районен съд, а в обвинителния акт се казва, че споменатите лица са извършили престъпление по чл.147 и чл.148 от Наказателния кодекс, защото в съучастие са разпространили чрез в. 168 часа обидни и клеветнически твърдения за длъжностното лице Славчо Кържев (в качеството му на ръководител на Окръжна прокуратура - гр. Смолян). А от това деяние за Славчо Кържев са настъпили тежки последици, които в гражданския си иск срещу 168 часа ООД, Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев, пострадалият фиксира на... 45 млн. тогавашни лева.
По това време Славчо Кържев вече е ръководител на Софийската районна прокуратура (СРП) и лично следи развоя на събитята. През пролетта на 1998 г. обаче той получава коварен удар под пояса, защото Софийският районен съд връща делото на Софийската районна прокуратура (СРП) за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което продължава точно една година.
На 19 май 1999 г. за наблюдаващ прокурор по Кържевото дело е назначен младши прокурор Теньо Ганчев, който веднага го връща на Столичната следствена служба (СтСлС) за доразследване.
Докато в СтСлС решат кой следовател е най-достоен да защити интереса на Славчо Кържев, на 8 март 2000 г. 38-ото Народно събрание приема поредните изменения и допълнения на Наказателния кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, бр.21 от 17 март 2000 г., и влизат в сила веднага.
Според тези изменения, наказателно преследване за обида и клевета вече ще се възбужда само по тъжба на пострадалия (чл.161 от НК), а в единствената преходна разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е записано: Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за престъпления по чл.146-148а се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това.
За да спази закона, от януари до юни 2000 г. младши прокурор Теньо Ганчев няколко пъти иска от шефа на Първо отделение на Столичното следствие да изпрати делото на доклад в Софийската районна прокуратура с оглед измененията на Наказателния кодекс от 8 януари 2000 г., но не постига нищо.
Едновременно с това в законоустановения тримесечен срок пострадалият - софийският районен прокурор Славчо Кържев, също не декларира писмено, че иска делото срещу 168 часа ООД, Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев, да продължи по стария ред. Вместо това на 11 юни 2000 г. той се обажда по телефона на младши прокурор Тенев и го пита: С каква цел толкова много иска делото от Столичната следствена служба?
Младшият прокурор му обяснява, че след седмица ще трябва да прекрати делото, защото гражданският ищец и частен обвинител Славчо Кържев не е спазил Наказателния кодекс и не е заявил писмено, че иска производството да продължи по стария ред.
Тогава Славчо Кържев се вбесява и започва да набива обръчите на своя подчинен. С изречения от рода Как един младши прокурор си позволява да ми обяснява какво ще се случи по моето дело, Да не си си и помислил да прекратяваш делото или да правиш отвод на наблюдаващата прокуратура, Истинските престъпници са журналистите и аз трябва да си взема парите от гражданския иск, Ако не направиш всичко, което ти заповядам, няма да видиш бял ден в Софийската районна прокуратура и няма да те предложа за прокурор и т. н.
В отговор младши прокурор Ганчев заявява, че е длъжен да се съобразява по-напред със закона, а след това с прищевките на началника си. Това нахалство до такава степен вбесява Кържев, че той произнася само едно изречение: Прокуратурата трябва да се чисти от такива като тебе - и... трясва телефона.
Веднага след разговора с шефа си (на 11 юли 2000 г.) младши прокурор Ганчев изпраща до Столичното следствие писмо, с което отново иска делото да му бъде изпратено на доклад.
Няколко дни по-късно томовете с материалите наистина пристигат в Софийската районна прокуратура (СРП), но заминават директно към кабинета на Славчо Кържев и на 17 юли 2000 г. той разпределя случая на друг свой подчинен.
В средата на октомври 2000 г. отритнатият младши прокурор Теньо Ганчев прави справка в деловодството на СРП за по-нататъшната съдба на делото срещу 168 часа ООД, Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев, и разбира, че новият наблюдаващ прокурор все още не го е прекратил.
Тогава Теньо Ганчев прави най-грубата грешка в живота си: сяда и пише жалба до Висшия съдебен съвет, в която разказва всички свои перипетии около Славчо Кържевото дело, а на 8 ноември 2000 г. я внася в деловодството на ВСС.
За най-голяма изненада на младшия прокурор след около месец ВСС разглежда жалбата му и задължава главния прокурор Никола Филчев да разпореди проверка в Софийската районна прокуратура по случая, както и да докладва резултатите пред съвета.
Как постъпва Никола Филчев
вече е ясно: той прибира жалбата на Теньо Ганчев и не извършва никаква проверка в Софийската районна прокуратура. Тоест спасява Славчо Кържев от дисциплинарно производство във ВСС, след което му помага да си отмъсти на бунтаря.
На 20 декември 2000 г. Теньо Ганчев пише молба до Софийската градска прокуратура, в която се казва: Поради изтичане на визирания в Закона за съдебната власт срок от две години на длъжност младши прокурор, моля да бъде направено предложение пред Висшия съдебен съвет за преназначаване на длъжност Прокурор в Софийска районна прокуратура. Надявам се, че предложението ми няма да бъде забавено поради отказа ми да изпълня неправомерна заповед на г-н районния прокурор на гр. София и последвалата жалба до ВСС срещу неговите действия...
Съгласно Закона за съдебната власт, Теньо Ганчев изпраща молбата си до тогавашния софийски градски прокурор Нестор Несторов чрез своя пряк началник - Славчо Кържев. Той обаче прави такава характеристика на Ганчев като младши прокурор, че с подобна препоръка човек не може да си намери работа дори в чистотата.
На 9 януари 2001 г. Нестор Несторов внася предложението за Ганчев във Висшия съдебен съвет.
Месец по-късно (на 9 февруари) Теньо Ганчев завежда дело във Върховния административен съд срещу мълчаливия отказ на ВСС да го назначи на постоянно място в СРП.
На 23 май 2001 г. главният прокурор Никола Филчев назначава заместничката на Несторов - Нели Дечева, за временно изпълняваща длъжността ръководител на Софийската градска прокуратура.
На 13 юли 2001 г. Теньо Ганчев губи делото във Върховния административен съд и пред петчленен състав, защото още на 10 януари главният прокурор Филчев е прибрал предложението за Ганчев и Висшият съдебен съвет изобщо не е знаел, че трябва да го преназначава на постоянна работа.
На 12 септември 2001 г. и. д. софийският градски прокурор Нели Дечева окончателно оттегля предложението за преназначаването на Теньо Ганчев в СРП. Той обжалва и този акт пред Върховния административен съд и през лятото на 2002 г. отново губи делото. Не за друго, а защото Никола Филчев все още не е върнал във ВСС предложението за преназначаването на Ганчев, което е взел на 10 януари 2001-ва. А в такъв случай Нели Дечева не може да направи нищо друго, освен да оттегли въпросното предложение.
Едва преди два месеца Теньо Ганчев прави първия
по-сериозен опит да потърси възмездие за гаврата
на която е бил подложен преди шест години. На 24 май 2006-а той изпраща сигнал до главния прокурор Борис Велчев, с който го уведомява, че като е скрил жалбата му до ВСС срещу Славчо Кържев, неговият предшественик Никола Филчев е извършил престъпление по чл.319, ал.1 от Наказателния кодекс: Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
Както вече стана дума в началото, на 7 август Ганчев получи отговор от Васил Миков, прокурор от отдел Инспекторат на ВКП, според който са събрани достатъчно данни за извършено престъпление по чл.319 от НК от бившия главен прокурор Никола Филчев, но той не може да носи наказателна отговорност, защото давността е изтекла.
В четвъртък (17 август) обаче Теньо Ганчев заяви за Параграф 22, че ще изпрати на Борис Велчев
нов сигнал по случая
Този път за престъпление по чл.294, ал.4 от НК, който гласи: Ако съдия, прокурор, следовател или лице от състава на МВР спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода от две до осем години.
Така че интересното предстои, защото в този случай давността няма да е изтекла. А и една сериозна проверка в Софийската районна прокуратура (СРП) би дала отговори на много въпроси, основният от които е: Защо по времето на Славчо Кържев (1998-2005 г.) СРП не успя да вкара на топло нито един столичен мафиот, обикновена квартална мутра или корумпиран нотариус?

Facebook logo
Бъдете с нас и във