Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЕДИЙНИЯТ ОБРАЗ НА МВР Е НЕГАТИВЕН

Чавдар Христов започва работа в системата на МВР през 1978 и до 1991 г. е служител на Второ главно управление на бившата Държавна сигурност (контраразузнаването). През 1991-1994 г. е задочен аспирант в Института по социология на БАН. През 1992 г. е преназначен в служба Координация и информационно-аналитична дейност (КИАД) на вътрешното министерство, където работи две години като шеф на направление. Напуска системата на МВР през 1994 година. В момента се занимава с изследователска и преподавателска дейност в областта на кризисния PR в Софийския университет Свети Климент Охридски. От десет години следи всички публикации в пресата, свързани с дейността на МВР. Според него медийният образ на вътрешното министерство в момента е негативен, въпреки високия рейтинг на главния му секретар ген. Бойко Борисов.Г-н Христов, защо започнахте да следите именно медийния образ на МВР, а не, примерно, качествените и количествените успехи (или неуспехите) в борбата с престъпността? - Това е тема, която винаги ме е интересувала, но се захванах сериозно с нея едва след 1990 г., когато на практика се появи свободният печат у нас. Няколко са проблемите, които още тогава заеха трайно местата си в медиите и чийто анализ може да помогне изключително много за стабилизирането на вътрешното министерство: структурните и кадровите промени; обвързаността на служители с криминалните структури; корупцията; високото ниво на униформената престъпност. Половината от анкетираните в последното изследване на НЦИОМ смятат, че МВР-служителите са корумпирани. Седемдесет на сто от хората са убедени, че борбата срещу джебчиите и крадците е неефективна. Всеки трети се страхува от физическо насилие, а всеки четвърти се притеснява за живота си. Всичко това намира своето отражение в печата и днес едва ли има вестник, който да няма най-малко една криминална страница.Кои други МВР-теми са част от изследването ви?- Огласяването на служебна тайна (скандалните списъци в началото на демокрацията) и нарушаването на правата на човека. Тук нямам предвид случаите на физическо насилие и полицейска бруталност, а подслушването. Както виждате, бръмбаргейт-овете присъстват в медиите вече десет години и както е тръгнало, скоро няма да се отървем от тях. Друг ключов показател за състоянието на МВР е периодичната поява на всякакъв вид компромати, като безспорният хит сред тях (способен да съсипе обществения имидж на когото и да било) е агент на бившата Държавна сигурност.Какъв тогава е публичният образ на МВР?- Може и банално да прозвучи, но медиите наистина са огледало на обществения живот. Ето защо, ако трябва да очертаем съвкупния образ на вътрешното министерство според журналистическите публикации, този образ е изключително негативен. Иначе казано - според медийната диагноза, МВР е сериозно болна институция. И кое, според вас, е най-сериозното заболяване на МВР?- Проблемите са много и за мен те са естествени. Факт е, че от десетина години МВР е в центъра на общественото внимание и периодично някой прави някакви опити за неговото преструктуриране. През последните две-три седмици се заговори за бъдещите (и неизбежни според някои) кадрови промени, които се налагат от влизането ни в НАТО и ЕС. Изключително негативен обществен отзвук имаха проблемите със специалните разузнавателни средства, които бяха използвани тутакси за отваряне на поредния разговор къде точно е мястото на специалните служби и кой точно трябва да ги управлява. Целият този натиск води до вътрешноведомствена нестабилност, която неминуемо рефлектира върху психиката и самочувствието на служителите. В крайна сметка всички тези неща (колкото и схематично да са маркирани) са симптоми, за криза на самата институция. А кризата не е нищо друго, освен съвкупност от всичко онова, което излиза извън рамките на институционалния стабилитет. Ако МВР не беше в криза, примерно нямаше да допусне подобен инцидент със специалните разузнавателни средства. И точно тук е мястото на антикризисния PR...Необходими ли са в този смисъл някакви корекции в поведението на МВР-дирекцията Пресцентър и връзки с обществеността? - Ако има антикризисен PR, той би могъл да стесни медийния негативизъм до реални рамки. Защото независимо че 50% от анкетираните смятат МВР-служителите за корумпирани, това съвсем не означава, че половината от полицаите са корумпирани. Що се отнася до пресцентъра на МВР, може би самата институция не отговаря на модерните изисквания. Тя е един медиатор, който събира информация от поделенията си по определени проблеми и ги препредава на медиите. В случая пресцентърът има една обслужваща роля, но съвременният PR не опира само до информацията. На семинара Доверието започва от контакта с медиите (проведен на 7 декември 2002 г. - бел. ред.) бяха изнесени данни, които много ясно очертаха журналистическите претенции към съобщенията на МВР-пресцентъра: да са навременни и изчерпателни. По тези показатели оценките на репортерите гравитираха около добър. На по-популярен език това означава, че в пресцентъра на МВР липсва онази перфектна организация, която ще позволи информацията да бъде подавана навреме, и то в такъв обем, че журналистите да не търсят алтернативни източници. Би трябвало едно съобщение да уведомява за инцидент, а след това да следват няколко уточняващи съобщения, докато се изчисти целият кръг от въпроси. Освен това е необходимо да се търсят мнения на експерти и специалисти, където пак пресцентърът е длъжен да бъде активната страна. В изследването обаче имаше нещо наистина недопустимо, което шокира - не са редки случаите, когато служителите в пресцентъра на МВР са научавали за събития, свързани с работата на вътрешното министерство, от... медиите. Може ли да се избегне това? Вие лансирате идеята, че е добре МВР да има говорител. - Пресцентърът е анонимна институция, докато говорителят е конкретна личност. Това е Иван Петров (или Петър Иванов) и всички го познават. За говорител се предпочита човек, който заема относително висок пост, който е много добре информиран за всички важни събития, включително и за решенията на ръководството. Но най-важното е, че когато взима официално отношение по даден въпрос, говорителят поема отговорност за казаното от него. В момента главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов се явява изключително добър говорител на министерството, макар това изобщо да не му влиза в длъжностната характеристика. Той се старае да информира възможно най-пълно медиите за работата на министерството, но това го натоварва извънредно, защото един главен секретар си има много други задачи за изпълнение. И още нещо - в МВР има служби, които са със съвършено различна специализация. Не може един служител, който е компетентен по проблемите на полицията, да се изказва еднакво компетентно и по проблемите на сигурността. Ето защо е логично да има няколко говорители. Те обаче трябва да говорят в един глас, т.е. - между тях да няма разминавания и противоречия.Как трябва да действа говорителят в кризисна ситуация?- Нито един говорител, колкото и гениален да е той, не е в състояние да се справи сам с дадена кризисна ситуация. Необходимо е той да бъде подпомогнат от изключително сериозна структура (наречена антикризисен екип), в която влизат задължително PR-служители (в случая хора от пресцентъра на МВР) и юрист. Всяка една ситуация трябва да има своята юридическа оценка, която е многоаспектна - правомерно ли действат разследващите органи, правомерно ли действат PR-служителите, ще направят ли някакъв гаф, който по-късно може да позволи на медиите и потърпевшите да отправят обвинения към тези служители, и т.н. В МВР имат цяла юридическа служба, така че не е проблем тя да се ползва при нужда. Какви би следвало да са задълженията на PR-служителите, когато са на мястото на инциденти, подобни на взрива в хотел Амбасадор (през 2000 г.) или трагедията в дискотека Индиго?- Тези два случая са типичен пример за кризисни ситуации, в които на местопроизшествието, заедно с разследващите органи, трябва да има и PR-служител. Ако МВР има говорител, той също следва да е там. В такива ситуации обаче един човек трудно може да се справи и затова е по-добре да има екип. Негова задача е да направи пункт, който да е в услуга на журналистите. Този пункт е необходимо да е сравнително близо до мястото на престъплението или инцидента. PR-служителите трябва непрекъснато да информират репортерите и да разширяват тази информация, защото те са хората, които имат достъп до разследващите органи. Ако няма комуникации, задължение на PR-екипа е да ги осигури. Освен това антикризисният екип трябва да има много добри контакти с Бърза помощ, следствието и прокуратурата и да работи в синхрон с тези институции. Днес всичко това изглежда като пожелание...- Модерният PR поставя акцент върху планирането. Необходими са планове за действие във всеки един случай, подобен на Амбасадор или Индиго. Служителите на пресцентъра на МВР могат да се обучат да действат в такива ситуации и да планират събитията. Набелязват се и рутинни действия, защото при една криза времето е изключително малко. Колкото повече са рутинните решения, от които следват рутинни действия, толкова по-бързо се овладява кризата в нейния медиен аспект и не се допуска паника в обществото. В това отношение примерите с Амбасадор и особено с Индиго са много показателни - станахме свидетели на невероятна паника, което говори за липсата на какъвто и да е PR от страна на МВР. Те трябваше да направят всичко онова, за което вече стана дума - да се даде възможност на разследващите да си вършат работата, а съобщенията да са такива, че да не предизвикват паника или поне да я редуцират в нормални измерения. Всички помним какво беше в Пирогов. Интересно е обаче какво би се случило, ако се сблъскаме изведнъж с терористичен акт, подобен на този в Москва? Според вас правилно ли действаха властите там?- Да. Всички бяхме свидетели на това - лентите, загражденията, камерите, интервютата... Ами, ако бяха действали като нашето МВР след взрива в Амбасадор или след трагедията в Индиго? Представяте ли си колко разнолики предавания щеше да има и каква паника и хаос щяха да обгърнат Москва, Русия и света? По време на кризата със заложниците в Москва присъстваха всички световни медии. Но те не отразиха само инцидента в кинотеатъра, а и какво направиха обикновените полицаи, спецотрядите, лекарите, президентът, правителството. В Москва решиха проблема възможно най-добре и за пореден път доказаха, че антикризисният PR има своето място. И ако сега в нашето Министерство на вътрешните работи не направят подобна структура, след време ще бъдат принудени да сторят това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във