Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

МЕДИИТЕ НЕ СА ВРАГОВЕ НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Миглена Тачева, заместник-министър на правосъдието и председател на управителния съвет на ПИОР, пред Параграф 22Г-жо Тачева, не се ли опасявате, че назначавайки пресаташета на съдилищата, ще ви обвинят в окончателно затваряне на съдебната система и разпространяване на информация, угодна единствено за председателя на съда?- Нищо подобно. Идеята е всекидневно от съдилищата да излиза информация за работата по конкретни дела; за процеси с обществен интерес; за мотивите, с които се променя една или друга мярка за неотклонение, и т.н. Защото в момента какво се получава? Съдебните репортери, в мнозинството от случаите, се позовават на неназован източник, пожелал анонимност. Ако говорим за инцидентна или еднократна сензация - може. Но когато трябва обективно да се отрази дадено дело или възникнал административен проблем - анонимният източник невинаги е най-точният.В най-общи линии става дума за следното: хората, които остават недоволни от едно съдебно решение, търсят журналистите, за да си кажат болката. Има неща обаче, които журналистът - по една или друга причина, не проверява докрай. Било защото няма време, било защото няма право на достъп до материалите. И накрая се публикуват неточности, информацията не е поднесена професионално или избухва скандал заради умишлена манипулация на фактите.А защо проектът се разпростира единствено в съдилищата? И защо са пресаташета, а не говорители?- Всъщност, този проект мина през няколко етапа, докато се избистри окончателната идея: да са пресаташета, да са платени журналисти и да работят само това. Ако имат закалката на съдебно-криминални репортери - това би бил идеалният вариант. Не са говорители, защото няма да имат право да говорят нито от името на председателя на съда, нито от името на друг съдия. Не са магистрати, защото опитът показа, че един съдия няма нито свободно време, нито нерви да пише и изпраща всекидневни сводки, да урежда интервюта, да отделя по десетина минути на журналист. Просто защото няма кой да му върши същинската работа. И още - колкото и комуникативен да е един магистрат, той невинаги е в състояние да преведе на всекидневен журналистически език терминологията, с която борави съдебната система, а и не му е работа да пише прессъобщения.Опитът, който натрупахме от работата си във Варна, показа, че платеният пресаташе, тоест - човекът, който не се занимава с нищо друго, освен с медиите, е най-сполучливият вариант. И дано не прозвучи прекалено амбициозно, но искрено се надявам резултатите да са добри, проектът да продължи още една година и към 2003-2004 г. всички съдилища да са с платени професионални пресаташета.Не мислите ли, че ще бъде прекален лукс всяко съдилище, всяка прокуратура и всяко следствие да си имат пресаташета?- Ще има избирателност при определяне на съдилищата, в които ще има пресаташета. Правителствената стратегия за реформа в съдебната власт предвижда окрупняване на съдебните райони и едва ли има смисъл да говорим за пресслужби във всички 112 районни съдилища. От друга страна, държавата трябва да поеме ангажимента и да осигури необходимите щатни бройки за тези хора...Мислите ли, че ще го направи?- Да, защото то е написано много ясно в стратегията за реформа в съдебната система. Нали Европа иска от нас да повишим чуваемостта между магистратите и медиите? Нали съдебната ни система трябва да се отвори към обществото? Как ще стане това, ако я няма фигурата на живия, компетентен посредник?А какво ще спечели обществото? То и без това не вярва нито в съдебната система, нито в бъдещето й?- Ами, най-малко хората ще разберат, че когато искат да сплашат някого, не трябва да му се заканват с крилати фрази от типа: Ей сега ще те дам на прокурор. За да е истинско всичко, трябва да се употреби правилното изречение Ще те дам на съд!В тази посока ще е голямата отговорност на пресслужбите: да покажат на хората каква е съществената разлика в работата на следователя, прокурора и съдията; до каква степен и с какво конкретно е натоварен всеки от тях; колко са делата; къде се къса връзката между отделните звена на съдебната система и защо. Няма ли да им дойде малко множко на колегите?- Успоредно с този проект, ние работим и върху още един - за достъп до съдебната информация. Той е разделен на две тематични части. Първата е насочена към осигуряване на необходимия минимум знания и информация за правата на гражданите, когато влизат в съда. А втората - осигуряване на пълна и конкретна информация за задълженията на съдебната администрация. Мисля, че това е един от начините за противодействие на възможностите за корупция в съдебната система. Ако щете на ниво съдебна администрация, ако щете - на ниво съдии.Смятате ли, че тези ви намерения ще бъдат посрещнати с бурни аплодисменти?- Едва ли. Неотдавна получих информация, че в един районен съд можеш да си извадиш свидетелство за съдимост срещу 20 лева. Независимо дали срещу теб има повдигнато обвинение за кокошкарство, или за нещо далеч по-сериозно...Не мислите ли, че това подбива сериозно пазара? Защото на улицата тази тарифа е между 200 и 500 марки?- Ако става дума за съдия - може и такива суми да се разиграват. Но аз мисля, че тук става дума за опит на някакъв чиновник да си докара нещо допълнително. Ако човекът, на когото му е трябвало свидетелството, не се беше отказал от този вариант - сигурно ръчичките на някого щяха да засветят. Мисълта ми обаче не е за конкретния случай, а за друго нещо - когато влизат в бюро Съдимост, гражданите трябва да знаят както собствените си права и задължения, така и задълженията на съдебния служител зад гишето. И, когато на гражданина му е ясно, че по закон той може да отиде в съда, да поиска собственото си дело, да си го чете и да си го копира - не е необходимо да тропа по други врати, да предлага рушвети или да се оставя да бъде изнудван. Същото важи за имотния регистър и търговско-фирмения регистър.Има ли проблем щатното разписание на пресслужбите да бъде уредено веднъж завинаги в Закона за съдебната власт? Работещите в тях да са държавни служители и всички съдилища, прокуратури и окръжни следствени служби да са длъжни да имат пресаташета. С такава и такава заплата, с ясно регламентирани права и отговорности?- Не мисля, че с това трябва да се занимава Законът за съдебната власт. По-скоро Правилникът за правосъдна дейност, който в момента готвим и който на практика ще конкретизира механизмите за прилагане на закона. Досега правосъдната дейност се регламентираше с Наредба N28, която изживя времето си. В нея например се детайлизира работата на съдилищата, докато прокуратурата и следствието ги няма. Което е абсурд. Също толкова абсурдно, колкото и факта, че военните следователи като професия изобщо не фигурират в Закона за съдебната власт. За сметка на това статутът на съдиите по вписванията и съдия-изпълнителите са уредени в ЗСВ, но те не са част от съдебната власт. Те са... нито риба, нито рак - квазимагистрати, както ние ги наричаме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във